В Испания празникът на Тримата влъхви e по-популярен и от Коледа. Особено сред децата, защото по традиция тогава, в нощта на 5 срещу 6 януари, те си получават подаръците (макар, като всички традиции, и тази да се променя с времето). Тази година обаче честванията не минаха без напрежение - нито в Мадрид, където облечен като жена мъж предизвика гнева на няколко партии, нито из Каталуня, където жълтият цвят доминираше в чест на "политическите затворници".

Мерките за сигурност обаче бяха особено засилени във Валенсия, където мъже от крайнодесни групировки с камуфлажни панталони опитаха да прекъснат процесията на "трите републикански влъхви" - дами, чието шествие символизираше Празника на детството от времето на Втората испанска република (чиято столица първо е Мадрид, после - Барселона и към края на Гражданската война през 30-те години - Валенсия). Събитието всъщност се проведе при засилени мерки за сигурност не заради притеснението на властите след терористичните атаки в Барселона и Камбрилс, а именно заради заплахи от крайнодесните.

Освен видимите случаи на испанофобия (най-радикализираните привърженици на независимостта наричат всички, които не са каталунци, баски и галисийци "фашисти" и "окупатори") съществува и обратното - през март, месеци преди референдума, дори се стигна до присъда, заради туит, изпълнен с "каталунофобия" заради катастрофата със самолета на "Джърмънуингс" ("Все тая, че се е разбил самолет, пълен с каталунци"). В някои испански области потребители подхванаха кампания за бойкот на каталунски продукти, а в самата Каталуня имаше "контракампания" да не се купуват билети за популярната в цяла Испания коледна лотария. Някои издания като "Ел паис" съзряха дори дългата ръка на Русия като мощен кукловод, който едновременно разпалва каталунската криза и помага за възраждането на крайната десница в цяла Испания.

По-голямата новина е, че политическата буря в Барселона подтикна хиляди испанци да провесят от прозорците си национални знамена - в нормални обстоятелства това се случва рядко. "Появява се ново национално чувство," което просто дава отпор на каталунския сепаратизъм, каза преди почти точно месец анализаторът Игнасио Молина в интервю за "Дневник". И експерти, и представители на испанските власти многократно са изтъквали в последните месеци, че катализаторът за това не е могла да стане нито миграцията към Испания, и без това засилена в последните няколко десетилетия след края на франкисткия режим, нито икономическата криза, която някои политолози твърдят, че дава сили и на силно националистически партии.

Искрата, която запали това чувство, беше каталунската криза, но далеч не само заради събитията преди няколко месеца.

Не само заради референдума за отделяне от Испания и гласуването на декларация в парламента в Барселона - а и заради целия "процес", започнал, след като Конституционният съд в Мадрид отхвърли новата, по-широка автономия на Каталуня през 2010 г. "Процесът даде сили на една традиционно отслабена испанска идентичност," писа на страниците на в. "Ел мундо" Родриго Тераса миналия месец, по време, когато 84% от респондентите в национално проучване в Испания бяха казали, че са притеснени от случващото се в автономната област.

Именно в тази обстановка крайнодесни партии и движения - като "Огар сосиал" и "Еспаня 2000" и "Вокс" - твърдят, че са увеличили симпатизантите си с десетки хиляди в последните месеци. За онези, които не вярват, те предлагат публично достъпни данни от профилите си в "Туитър" - около сто хиляди души в момента следват различните страници на "Огар сосиал", а при "Вокс", най-изявяващата се напоследък крайнодясна партия, става дума за 68 хиляди последователи, макар да е спорно дали всички те са профили на испански граждани.

За Шавиер Касалс, от университета "Рамон Лул" в Барселона, нито социологическите доказателства за такъв "възход", нито дадените от самите партии са достатъчни. "Обикновено се казва, че малцинствата са невидими в медиите. А в този случай са преекспонирани," обяснява за "Дневник" Касалс, който като политолог и историк от години наблюдава крайнодясното пространство.

Испания, заедно с Германия, е в особени отношения с национализма - дори в по-особени от Германия, защото се демократизира едва през 70-те години (заедно с Португалия) след няколко десетилетия режим на Франсиско Франко. От друга страна е публична тайна, че част от гласуващите за партията на премиера Мариано Рахой (първата версия на която е основана от бивш франкист) спадат към различни националистически, дори крайнодесни течения.

Испанците, които излизат по улиците и окичват знамена по балконите си, сега отправят искания, които може да не са непременно националистически, смята политологът и автор на популярния блок "Пиедрас де папел" ("Хартиени камъни") Хосе Фернандес Албертос. "Конфликтът мобилизира исканията на част от Испания, която досега не беше толкова видима. Не беше на дневен ред на улиците, а сега дискурсът им се активира в защита на даден модел на държавата, в който има само една нация, автономиите са по-ограничени," обяснява той за "Дневник".

Идеята за "само една нация" напомня за девиза на Рахой - тогава в опозиция - когато свика митинг срещу разширяването на каталунската анатомия в Мадрид в средата на миналото десетилетие, под мотото: "Испания не може да бъде нация от нации." Изглежда сегашните нагласи не увеличават подкрепата за Рахой - управляващите се сгромолясват и вероятно ще са втора партия по подкрепа, макар и първа по места в парламента, ако скоро има нови избори.