На източния фланг на еврозоната някои словаци от граничния град Стурово биха искали страната им никога да не се беше присъединявала към еврозоната. Сега те трябва да пресичат Дунава, за да могат да пазаруват по-евтино в Унгария, разказва "Ройтерс".

За разлика от Словакия Унгария е извън валутния съюз, но от нейната страна на реката хората в историческия град Естергом чувстват, че може и да са по-добре с еврото, макар на по-късен етап.

Докато Германия и Франция с нови сили се заемат с реформата в ЕС и подобряването на устойчивостта на еврозоната при кризи, поддръжниците на европейската интеграция казват, че посткомунистическите страни, които все още използват националните си валути, трябва да променят това. Според тях в противен случай тези държави ще останат приклещени в източната периферия на ЕС, докато еврозоната се превръща в ядрото на блока, засилвайки темповете на интеграция.

Естергом и Стурово се намират близо до Вишеград, където през 1991 г. малко след падането на комунизма централноевропейските лидери създадоха тесен съюз. Четирите членки на Вишеградската група се присъединиха към ЕС през 2004 г., но досега само Словакия е приела еврото. Европейски официални лица не вярват нито една от останалите три – Унгария, Полша и Чехия – да се присъедини към еврозоната преди средата на следващото десетилетие, приемайки, че все пак ще поискат да го направят.

Националистическите правителства в Будапеща и Варшава казват, че членството в еврозоната ще ограничи автономността им в управлението на икономиките, които отбелязват добър растеж и без единната валута. Прага също отложи идеята.

Този месец обаче група полски икономисти, включително бившият гуверньор на централната банка Марек Белка, призоваха правителството да поднови подготовката за еврото, защото европейската интеграция напредва. "Полша трябва да вземе участие в този процес, ако иска да има реално влияние върху бъдещето на континента. И също, ако иска да се установи трайно в Западна Европа", написаха те в отворено писмо. Напомняйки миналото на Полша в Съветския блок по време на студената война, те представят контрастни алтернативи. "Или ще бъдем в еврозоната в бъдеще, или в руската сфера на влияние."

Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел изложиха амбициозните си планове миналия уикенд. "Искаме да консолидираме и подновим нашето сътрудничество с перспективата да се придвижим напред с просперираща и конкурентоспособна Европа, по-суверенна, обединена и демократична", заявиха те.

Полша и Унгария са в политически конфликти с Брюксел по различни въпроси, но твърдят, че отхвърлянето на еврото се дължи на икономически причини. Те казват, че гъвкавостта на националната валута им помага да се справят в трудни моменти, и предупреждават, че еврото не трябва да се приема, преди да се намали разликата в доходите и заплатите между по-бедния Изток и по-развития Запад. Някои икономисти споделят това виждане, а подкрепата за еврото в части от Централна Европа е отслабнала.

Полският премиер Матеуш Моравецки заяви пред сайта money.pl, че приемането на еврото не е част от дневния ред. "Не сме променили позицията си по отношение на това. Този въпрос не стои на дневен ред", допълни той. Унгария, която е управлявана от десния премиер Виктор Орбан и е най-близкият приятел на Полша в спора й с Брюксел за съдебните реформи и квотите за мигранти на ЕС, също е скептична.

Въпросът за разликата в заплащането в сравнение с някои западни членки на еврозоната продължава да предизвиква остри реакции. По-рано този месец гуверньорът на унгарската национална банка Дьорд Матолчи изрази съмнение, че присъединяването към валутния съюз ще реши проблема. "Въвеждането на еврото не е гаранция за успешно догонване", посочи той.

Министерството на икономиката възприема същата линия. "След като автономната валутна политика помогна за преодоляване на (финансовата) криза, Унгария не иска да влиза в механизма за фиксиран валутен курс засега", отбеляза той.

Досега пет от общо 11 членки на ЕС от бившия комунистически блок – Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва – използват еврото. Според проучване на ЕС словаците са доволни от това. Данни на Евробарометър от май 2017 г. показаха, че 80% от тях подкрепят еврото, което замени словашката крона през 2009 г.

В Стурово обаче, където много жители принадлежат към унгарското малцинство, не всички са доволни. "Заплатите тук са катастрофални", казва 33-годишна майка. Тя работи като сервитьорка в съседна Австрия, където печели един и половина пъти повече, отколкото би получавала у дома. "Ако можех да върна времето назад, бих казала да остане словашката крона и да не се въвежда еврото."

По данни на Евробарометър разходите за живот са основното притеснение на словаците наред със здравното и социалното осигуряване.

Данните от Евробарометър показаха също, че 55% от поляците и 70% от чехите са против въвеждането на еврото. За разлика в Унгария 57% го искат въпреки позицията на правителството. Според данните на ЕС словаците са в по-добра позиция благодарение на еврото. Макар цените да са се повишили с 10.3% между 2009 и 2016 г., средните брутни заплати са спечелили 22.5%.

Животът се промени за местните хора, когато Словакия въведе еврото. Докато преди това основно унгарците отиваха да пазаруват в Стурово, сега словаците отиват в Естергом, тъй като там е по-евтино след поевтиняването на форинта.

От другата страна на Дунава унгарците в Естергом са по-благосклонни към единната европейска валута. "Еврото ще бъде и добро, и лошо за нас", коментира 53-годишен продавач на шалове и шапки. "Трябва да се направи още много, преди Унгария да може да се присъедини към еврото, така че да може да се конкурира със западните страни."

Според Мая Абел, която има моден бутик, словаците могат сега по-лесно да си позволят дрехи, които нейните унгарски клиенти трудно биха платили. Тя отбелязва, че майка й живее на пенсия от само 72 000 форинта (230 евро) на месец. "Би било много добре, ако еврото се въведе в Унгария, но в този момент страната не е готова за това", допълва тя.

В Брюксел говорител на Европейската комисия каза, че през май ще бъде публикуван двегодишен доклад с оценка на напредъка на държавите към еврото.

Повечето страни членки трябва да се присъединят, след като покрият всички критерии за влизане в еврозоната и след двегодишен престой в Механизма за обменни курсове. Но тъй като Унгария и Полша дори не се опитват да се присъединят, ранното приемане остава малко вероятно, ако евроскептичните им правителства бъдат преизбрани тази и следващата година. Европейски служители са обезпокоени заради въпроси като независимостта на централната банка в Унгария.

Така че централноевропейците може да се окажат в позицията на наблюдатели на следващата вълна от интеграция в ЕС, която не могат да забавят.