Доброволното военно обучение влезе в стратегията за национална сигурност

"Създаването на система за доброволна военна подготовка на български граждани за защита на Отечеството." Това е заложено в проекта за актуализация на стратегията за национална сигурност, който бе разгледан от вътрешната и отбранителната комисия на парламента.
В Министерството на отбраната в момента се обмислят идеи как да стане това. Според източници на "Дневник" се обсъждат две идеи – въвеждане на 50 часа военно обучение годишно в горния гимназиален курс и въвеждане на доброволно военно обучение, което ще трае между 6 и 9 месеца. Училищният курс трябва да завършва с обучение на лагер, в което учениците да придобият основни умения и дори да боравят с оръжие. Завършилите доброволното обучение ще бъдат записвани в резерва и ще имат предимство при започване на държавна работа, примерно в МВР, където кандидатите за започване на работа традиционно са много.
Заплахите за глобалната и националната сигурност продължават да са радикализацията и тероризмът. Регионалните конфликти и икономическите и финансовите кризи допълнително изострят тази заплаха, пише още в актуализираната стратегия. "Терористичните заплахи за Европа от религиозно мотивирани групировки се увеличават вследствие на благоприятната среда за разпространяване на идеите на радикалния ислям сред част от мюсюлманските общности в Западна Европа и на Балканите, създадените в Близкия изток и Северна Африка логистични бази и завръщащите се от конфликтните зони чуждестранни бойци, които притежават реален боен опит."
Миграционният поток, който е транзитен, остава заплаха за националната ни сигурност. Преминаващи през страната чуждестранни бойци, инфилтрирани в миграционните потоци, създават предпоставка за формиране на терористични и логистични клетки на наша територия, както и за радикализация на групи и лица, и особено на тези, намиращи се в маргинализирано социално-икономическо положение. За капсулирането по етнически или религиозен признак влияние оказват и външни фактори.
Тази среда е достатъчно динамична, за да твърдим, че това е картинката и тя няма да бъде променяна, коментира заместник-председателят на Държавна агенция "Разузнаване" Георги Миленов. Неминуемо ще станем свидетели на нови заплахи в света, които ще имат отражение върху средата за сигурност, които ще касаят нашата страна, добави той.
Славчо Велков от БСП протестира, че кризата със Северна Корея не е отбелязана като евентуална външна заплаха. Велков възропта и срещу записаните в стратегията хибридни заплахи. "Няма хибридна война", каза бившият разузнавач. Валентин Касабов поиска да "допълни" Велков и предложи иронично в стратегията да се запише, че освен корейците заплаха за националната сигурност са и извънземните, "зелените, червени, сини човечета".
Красимир Янков от БСП поиска в стратегията да се запише, че дъблинският регламент трябва да бъде изменен, и в частта за енергийната сигурност да се запише, че трябва да се изгради АЕЦ "Белене".
Стратегията имала малко остарял вид и в документа липсват стратегически цели, коментира лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, който предложи в нея да се запише и "българският етнически модел".
Обсъждането съвместно от двете комисии продължава и следващата седмица.