Начинът, по който работи благотворителността, се променя заедно с всичко останало в условията на дигиталния свят. Възможността да дариш пари за кауза вече е на един клик разстояние, обаче с това идват и някои особености. Улеснената комуникация позволява на дарителите постоянно да следят и да търсят отчетност за това как се разходват парите им и какви ефекти се постигат, а организациите могат да се борят за подкрепа от всички точки на планетата и да се развиват в неочаквани посоки, но винаги и единствено прозрачно.

- Това е първата и най-голямата общност за фондонабиране в света. На практика GlobalGiving изобрети краудфъндинга (crowdfunding, колективно финансиране) през 2000 г., преди да започне да се използва за бизнес цели, но понеже сме благотворителна организация, а не бизнес, ни отне известно време да разработим името и марката си. Целта на GlobalGiving е да трансформира и развива филантропията - да привличаме дарения към малки местни организации, да осигуряваме повече прозрачност на донорите и да помагаме на организациите да харчат даренията по най-добрия възможен начин.

Каним благотворителни инициативи от целия свят да се включат в платформата ни, обаче първо ги проверяваме щателно и след това им провеждаме обучения във фондонабиране и дигитална комуникация, така че сами да се справят с тези задачи и да разширяват мрежите си на местно ниво, за да си осигуряват по-добра устойчивост. Същевременно повечето хора познават и могат да привлекат хора в други страни за каузата си - ето например вие сигурно познавате българи, които живеят извън България, които логично биха дарили за кауза тук - така че това трябва да е възможно най-улеснено, но те трябва и да са сигурни как ще се похарчат тези пари.

В общи линии така работи GlobalGiving - не се опитваме да погълнем имената на малките организации в нашето, а обратното - помагаме им да развият името си и им предоставяме технологичните си инструменти за сигурно онлайн даряване и отчетност, за да не трябва и те да инвестират в същото нещо. След като се присъединят към GlobalGiving, се стараем да посещаваме лично партньорите си поне веднъж на две години, като имаме екипи от доброволци, които правят това, за да е възможно по-ефективно и безпристрастно.

- Мисля, че все още сме единствената платформа, в която като дариш за някоя кауза, системата на всеки 3-4 месеца задължава организацията да ти се отчете какво е направила с парите, които си й дарил. Това е изключително важно за доверието и прозрачността и ни позволява да следим колко удовлетворени са дарителите, за да може да надграждаме отношенията си с тях.

Работим и с компании, разбира се. Работим с около 230 фирми, като целта е да се опитаме да ангажираме с каузи персонално и всеки един от служителите им. Например "Фейсбук" купува ваучери от нас, които раздава на служителите си, и така вместо компанията да решава къде да се дарят тези, да речем, 50 долара, паунда или евро от тяхно име и да се окаже, че са отишли за кауза, към която служителите може и да нямат отношение, те сами могат да изберат в платформата къде точно да отидат тези пари за благотворителност и след това да следят какъв е ефектът от това.

Опитваме се да насочваме компаниите към по-малките организации, защото не е нужно парите да се концентрират в няколко големи НПО. А повечето големи компании са склонни да дават точно на големите като най-популярни. Обаче те, колкото и да са ефективни, не могат да огреят навсякъде и имат приоритетни области и сфери на дейност за сметка на други. Така че ако човек се вълнува от конкретен регион или кауза, по-добра идея е да подпомогне някоя от малките местни организации там, за да е сигурен, че парите са стигнали където е искал.

- Виждаме много движение в тенденциите, постоянно. Най-щедрите държави от финансова гледна точка продължават да са богатите държави като САЩ и Великобритания, но дарителството расте на много места. Например в България през 2016 г. 42% от населението е дарило за благотворителност, което е много висок дял. Във Великобритания за сравнение е 64%, така че България я настига.

Наблюдаваме и много високи нива на благотворителност сред чуждестранните диаспори – хората, които са емигрирали от държавите си, за да работят другаде – те много активно даряват и за родната си страна, и за общностите, в които живеят към момента.

Тенденция има и в това много повече дарения да се осъществяват по интернет и донорите много повече да използват технологиите, за да следят резултатите от дарението си и дейностите на организациите, които подкрепят. Преди не беше така – хората просто поверяваха пари на организациите и им се доверяваха за разпределението им. Сега виждам по-малко доверие и повече въпроси.

Мисля, че е много добре да се пита и да се проверява ефективността, обаче мисля и че хората трябва да осъзнаят, че щом ще държат повече сметка за дарението си, то трябва и да е по-значително, защото изисква по-голям ресурс вътре в организацията тя да се отчита постоянно на донорите си. Статистиката в момента е, че повече хора даряват, обаче средният размер на даренията не расте, нито дори съобразено с инфлацията. Това е нещо, върху което трябва да се работи.

- Няма изненада по този въпрос – най-популярни са каузите за медицински проучвания и образование. Не е изненада, защото е много вероятно да познавате някого, който е засегнат от заболяване и се нуждае от помощ. Ракът и различни проучвания, свързани с него, например са сред най-големите кампании и в България и в Европа.

Има известен интерес, но по-малочислен, и към различни кампании, свързани с околната среда и климатичните промени. Според мен трябва да има повече инвестиции и в тези за човешките и трудовите права, но това са бавно растящи сфери, а много по-бързо се развива интересът за подпомагане за развитие на технологиите например.

- Това е добър въпрос, но истината е, че има известно разминаване между това какви са масовите хронични заболявания сред хората и това в какво инвестира фармацевтичната индустрия. Не знам за България, но за Великобритания мога да ви кажа, че един от най-големите здравословни проблеми, срещу които сме изправени, е затлъстяването. То е изключително силно във фокуса на фармацевтичните компании, докато за други не по-малко важни проблеми се отделя все по-малко, например за ХИВ и СПИН. Това продължава да е сериозен проблем, но от доста време в решението на проблема не инвестира индустрията, колкото държавните фондове и гражданските организации.

- Знам, че образованието е секторът, в който се търсят най-много инвестиции в България. Броят на организациите с образователни каузи е повече от всички други. А това, което се случва понякога в GlobalGiving, е, че след като се присъединят нови фондации и останат доволни от платформата, привличат в нея още от организациите, с които си сътрудничат или общуват в мрежа, така че за кратко време се присъединяват още много сходни организации, работещи в същата сфера. Така че специално за платформата е по-скоро заради популяризирането й от уста на уста.

По въпроса дали от това има най-голяма нужда България, мога да кажа две неща. Възможно е наистина това да е отражението на най-големия проблем в страната и затова да е най-важно да се работи върху него. Но мисля, че може да е и заради това, че е трудно да се привличат дарения в някои сфери, обаче в образованието на деца винаги се усеща като сигурен и добър избор, затова организациите залагат точно на него. В България обаче има нужда да се инвестира много повече и в сферата на човешките права и други.

- Тук пак е верен принципът за популяризирането на платформата от уста на уста в мрежите на сходни по вид организации. Но не мога да кажа, че съм изненадана от тенденцията в Гърция например, защото вълната от мигранти наистина беше гигантски социален проблем там и огромен икономически товар, за който наистина се нуждаеха от допълнителен ресурс. Решиха го със страхотно гостоприемство и човещина.

На много места се увеличиха проектите, свързани с мигрантите, не само в Гърция и Германия, но също и в Сърбия например. Активните общества бързо виждат кой е в нужда и реагират на тази нужда, особено ако местните власти не се наемат или не се справят.

- Това е много сложен въпрос и няма еднозначен отговор. Ситуацията е много трудна, когато благотворителността се налага да покрива неща, които са задача на държавата. Ние много добре знаем например, че държавните политики по здравеопазване и държавната здравна система са далеч по ефективни, отколкото много на брой малки неправителствени организации, които предоставят здравни услуги. Благотворителността по-скоро трябва да е насреща за всички пациенти, които остават извън системата по някаква причина – като редките и скъпи случаи, за които бюджетът не достига.

Във Великобритания направихме тази грешка гражданският сектор да поеме доста повече от държавните задължения, отколкото трябваше, например по отношение на домашното насилие, което е голям проблем при нас. Първите кампании и инициативи по този проблем дойдоха от неправителствения сектор и с времето правителството реши, че трябва да помогне и започна да отпуска на организациите средства за стопанисването на центровете и настаняването на жени - жертви на домашно насилие. Сега обаче с мерките за икономии във Великобритания голяма част от държавната субсидия за неправителствения сектор беше прекъсната и сега тези социални услуги за жертвите на домашно насилие са почти недостъпни.

Мисля, че целта на благотворителността не трябва да е просто да помага във всички възможни посоки, а точно там, където има нужда. Наистина няма лесен отговор, включително и вътре в сектора, затова трябва да си повтаряме въпросите: дали доставяме услуга, която правителството би трябвало да доставя, или пък дали сме избрали лесна кауза и избягваме истинските проблеми? Понякога е страшничко да се предизвикаш сам по такъв начин и точно затова хората трябва да работят заедно, вместо да дълбаят в една посока и да се изолират в балоните си.

Бърз пример, който се сещам, е от времето, когато живеех в Кения. Там помагахме на деца, които са отпаднали от училище, защото не могат да си позволят ученически униформи. Това беше чудесно, но далеч по-устойчива стратегия се оказа да работим с всички останали неправителствени организации и бизнеси в района за това да се намалят цените на тези униформи, така че този проблем изобщо да не възниква, вместо всеки път да му се търси индивидуално решение.

- По-правилно е да се питаме дали наблюдаваме повишаване на ефективността на организациите и това всъщност не е свързано със сферите, в които работят, а много повече с характера на организацията, диверсификацията на тяхното финансиране и способността им да изградят устойчивост за дълго време.

Точно затова виждам такъв шанс в краудфъндинга – ако имаш по-гъвкаво финансиране (от различни източници) и се вълнуваш повече от общността, отколкото от донорите си, това те прави по-независим и ти позволява да инвестираш повече в неща като това да следиш ефекта от работата си, да обучаваш екипа си, да си прозрачен пред общността си и това като цяло те прави по-ефективен. Ние самите се опитваме да насочваме организациите в тези насоки чрез различни онлайн инструменти за признание и стимулиране на развитието им и това не е и не трябва да е свързано със сферата им на работа.

- Станете дарител в каквато и да е благотворителност, ако вярвате в по-добър свят, ако виждате страдание в общността си или пък възможност за развитие. Можете да дарите и от времето си, това също е страшно важно, но хората се нуждаят и от ресурс и винаги някой ще се нуждае от паричното ви дарение, каквото и да е то. Освен това според проучвания, когато човек дарява, това го кара да се чувства по-добре и дори изглежда по-добре. Така че когато дарявате за благотворителност, всъщност си правите услуга. Няма причина да се критикува или избягва благотворителността. Да даряваш е акт на солидарност, начин да покажеш на другите хора, че те и техните проблеми имат значение за теб.