Цяла сутрин в петък гледахме по телевизорите и слушахме по радиоапаратите едно тъпо представление. Лош сценарий, слаби актьори, неподходящо разпределени роли, отегчена рехава публика.

СДС след четири години във властта очевидно съвсем се е отучил да пише сценарии за опозиционни изяви. Липсваше завръзка, кулминация и развръзка. Пък и самата тема не предлагаше много възможности. Цял месец вече българският народ се наслуша, нагледа и начете на дебати, мнения и становища по въпроса с лекарствата. Една толкова конкретна тема може да се хвърли за парламентарен дебат, при това за вот на недоверие, само ако атакуващият има скрит коз в ръкава, някакви факти или данни, които правителството упорито е крило, а депутатите от мнозинството не знаят. И ето идва върховният момент, грижливо подготвен оратор изважда на бял свят пъклените замисли или страхотния гаф, мнозинството мълчи сразено, вотът, разбира се, не минава, но оставя кървяща рана в снагата на премиера.

Нямаше такова нещо. Депутатите от СДС грижливо повториха всички вече до болка известни обвинения към правителството. Има ли някой в България, който да не знае, че Кацарчев си измисля данъчни ставки безконтролно и ненавременно? Някой да не е чувал, че министерствата на финансите и здравеопазването не си общуват, както впрочем и всички други министерства? Че вицепремиерът Василев вече задмина Румен Гечев по поразяващия ефект на устата си? Или фактът, обявен пред целия свят от професор Ханке, че премиерът не е в час?

Кой зъл гений подхвърли идеята за този вот само седем месеца след парламентарните и два месеца след президентските избори? Докато СДС е още цялото в кървави рани. При съотношение 190 към 50 в Народното събрание, дори и най-аргументираната реч на депутат от СДС веднага бива захлупвана от три последващи изказвания на депутати, за които синьото е като червеното за бика.

НДСВ пък се опита да се прави на хомогенна управляваща партия, изкусна в парламентарните битки. Нещо, което просто не е. И го показа за пореден път. Защото не защити правителството си. Не демонстрира подкрепа на неговите решения (между другото узаконени с гласовете на същото това НДСВ в парламента). Вместо това в типичен аматьорски стил, присъщ на депутати първи мандат, групата автоматически мина на коловоза "Ти си лош". Покрай това чухме за хиляден път колко корумпирано било управлението на СДС, колко министри били за затвора, кой взимал 10%, кой си купил гараж, за черните партийни каси, за Мина Костова и за олимпийските кръгове... Все неща, пряко свързани с темата ДДС върху лекарствата. Стигна се дотам, че дори Николай Василев и Милен Велчев се упражняваха да произнасят политически речи от трибуната. А това вече е твърде много дори и за непредубедения зрител.

БСП, като някоя застаряваща театрална примадона, която все се натиска да играе млада госпожица, мечтае за ролята на компетентната и умерена опозиция. Дадоха й я този път с консенсус. И започна едно мъдруване от трибуната за това как трябвало да се направи здравната реформа, за това как трябвало да се направи данъчната реформа. Тази им опозиционна риторика беше наблюдавана безучастно от Калчев и Паскалев, вероятно случайно попаднали в кошарката, където седи правителството. Зад угрижените лица на Пирински, Станишев, Масларова и вечно младия Янаки обаче надничаха трагикомичните маски на Виденов и Мими Виткова и превръщаха дидактическата драма във фарс. Освен това и синият червен парцал беше развят точно срещу тях. Как да пропуснат възможността и те да се втурнат и да набучат на рогата си несръчния и загубил форма тореадор? Не я пропуснаха.

От ДПС си бяха избрали ролята на моралиста. Това вече можем да оставим и без коментар.

Тъжна картинка в Народното събрание. Тъжна и плашеща. Защото парламентът е съставен от представители на народа. И същата пиеса се играе на огромната сцена на държавата ни. Там офшорки се представят за едри български капиталисти, чалгаджии формират общественото мнение, ченгета издават вестници, а прокурорите се съдят със съдиите.

Защо пък вотовете на недоверие да са нещо различно?