В Каталуня мнозина търсят независимост, без да са националисти
Всичко започна с икономическата криза в допълнение с кризата за статута на Каталуня. За да се утешат емоциите, трябва да се върнем към този дебат. Да разберем, че по време на тези кризи каталунското общество се завръща към корените си.
Много от хората започнаха да искат независимост през последните години. Някои - защото им беше омръзнало от корупцията и други социални проблеми, които се задълбочаваха в испанската държава. За други беше социално заразяване от приятели и близки. Най-силните аргументи за искане на независимост бяха плащането на по-високи данъци към испанската хазна, да се учи на каталунски език, да се уважава каталунската културна идентичност. За всички обаче силна роля играеха емоциите и за тях аргументи не се изискваха.
На многобройните манифестации за правото на референдум, в защита на независимостта и при последвалите мобилизации срещу арестите на лидерите им каталунците протестираха мирно, носеха знамената (естаядас) и лозунгите си, викаха и пееха, а в очите им нямаше омраза, блестеше надежда, на лицата им - усмивки и оптимизъм. Помежду си наричат процеса: революция на усмивките.
Най-многобройни бяха младите, ученици и студенти. Организираха се в комитети за защита и участваха във всички събития.
Виждаха се и възрастни хора по на 80-85 години, стари републиканци, преживели Гражданската война и чакали цял живот този миг на сбъдване на тяхната мечта. Вълнуващо е да видиш и почувстваш енергията, радостта и сълзите на тези хора, късче от историята на Каталуня. Много артисти и интелектуалци също подкрепиха процеса за независимост. Известни личности като оперния певец Джозеп (Хосе) Карерас е един от тях.
Учителите бяха сред наи-дейните. Това беше свързано и с тяхната борба в училищата да се учи на каталунски език.
Често определят борбата за независимост като дело на богатите и по-заможни каталунци, които пазят икономическите си интереси, но истината е, че участват хора от различни социални прослойки.
Може ли един футболен клуб да се превърне в идентифициращ символ на една страна?
Да, може.
От своето основаване "Барса" живее със социалните и културни борби на Каталуня. Нейните знамена се веят на много манифестации. Участват като важна част в политическите движения. На "Ноу камп" често сред запалянковците има каталунски лозунги като "Ще бъдем свободни".
Футболисти като Чави и Пике, както и бившият треньор на "Барса" Гуардиола защитиха или се обявиха публично за правото на референдум за независимост на Каталуня и това им донесе одобрението на каталунците и критики от страна на техните испански фенове.
По данни на анкети, проведени след референдума и изборите, най-много гласове за независимост има в селища като Аренч де Мунт, Херона, Берга и прилежащите им общини. Това са и селищата, които първи свалиха испанското знаме от общините си при обявяването на Републиката. Там се говори каталунски - дори и когато събеседникът им говори на испански, те отговарят на него.
По терасите в Барселона се виждат както каталунски знамена, така и испански флагове в кварталите, където живеят испанци. Понякога на някоя тераса има сложени няколко флага: каталунски, испански, аржентински или на някоя друга държава. Това предизвикжа усмивки и реплики като "Ето това е Каталуня".
Докато на Балканите националист и патриот се припокриват и събират в себе си и обичта към родината, и омразата към другия, в Каталуня "индепендентист" не означава в повечето случаи националист. Искат независимост, но не мразят испанците въпреки политическите пропаганди.
От десетилетия в Каталуня живеят над 3 милиона испанци от другите провинции. Дошли да търсят по-добър живот, се установяват там. Някои от тях също участваха в процеса за независимост, но повечето защитиха целостта на Испания. Когато референдумът беше обявен за нелегален от Конституционния трибунал, те в по-голямата си част отказаха да гласуват и не участваха в процеса. На следващия ден след гласуването излязоха на манифестация за запазване на статуквото и целостта на Испания. Чувстваше се страхът от неизвестността и ожесточението на политическите лидери, които искаха да оправдаят с неподчинението на каталунистите насилието, проявено от националната полиция пред урните.
Най-онеправданата част от каталунското общество, имигрантите, нямаха право да гласуват и участваха само символично в процеса. Някои от тях, с испанско гражданство, бяха част от организации като "Асамблея каталана" или партии като Републиканската левица на Каталуня и участваха в референдума и на изборите.
Политическите борби и липсата на политическа воля за диалог успяха да разделят каталунското общество на две противопоставящи се части.
Няма много строители на мостове между тях, но мостовете все още не са напълно разрушени и могат да бъдат възстановени с присъщия позитивизъм на всички, които живеят в Каталуня.
Паулина Камбурова е журналист на свободна практика. Живее от 14 години в Каталуня, а преди това е завършила история и журналистика в Софийския университет.