Най-големите производители на хлебна пшеница в черноморския регион Русия и Украйна възнамеряват да създадат общ зърнен пул, който да защитава пазарните им интереси. Преди два дни председателят на обединения Руския съюз по зърното Аркадий Злочевски е обявил пред руските медии намерението на Украинската зърнена асоциация (УЗА) и на неговия съюз да учредят Причерноморски зърнен пул.

Целта е износителите от двете държави да съгласуват цените си, за да бъдат по-конкурентни на световните пазари. "Функциите на черноморския пул ще бъдат аналогични на тези на ОПЕК, която защитава правата на нефтените компании, фиксирайки минимални прагове, под които петролът не може да се продава", е съобщил пред руските медии Аркадий Злочевски. Износителите няма да подбиват цените си и ще планират обща стратегия.

Украйна и Русия изнасят годишно между 5 и 10 млн. т хлебна пшеница. През миналата година украинските производители са прибрали около 5 млн. т зърно, реколтата в Русия традиционно се движи между 15 и 16 млн. т годишно. Според Злочевски динамиката на световните пазари се очаква да предизвика значителни промени в зърнената търговия, затова и създаването на пула ще бъде важно за развитието на региона. За пример той е посочил оттеглянето на САЩ от световните пазари на царевица, което трябва да се използва от останалите производители. Фермерите зад Океана започнаха активно да инвестират в производството на етанол от царевица. За две години са изградени съоръжения, за натоварването на които ще са необходими 150 млн. т царевица годишно.

Руските и украински производители трябва да се възползват от изтеглянето на САЩ от световните пазари, е казал Злочевски и е допълнил, че за да може зърненият пул да изпълни функциите си, той трябва да бъде подкрепен и от правителствата на двете държави. В бъдеще към зърнения пул могат да се присъединят още Казахстан, както и останалите държави от черноморския и дунавския регион - Унгария, България, Румъния, а защо не и Турция, е казал също Злочевски.

Българските експерти в бранша още не са запознати с идеята на руските и украинските търговци. "Като членове на Европейския съюз ние прилагаме търговската политика на общността", каза Христо Андреев, председател на Консултативния съвет по зърното към земеделското и министерство и шеф на Съюза на мелничарите. Българските фермери ще бъдат защитени от вероятен дъмпинг чрез интервенционните цени, които влизат в сила, ако офертите на търговците паднат под 101 евро за тон. България има ангажимент да задели 150 хил. т зърно в интервенционния фонд, който ще се задейства автоматично при ниски цени. Държавата е длъжна да изкупува зърното над 200 лв., така че производителите няма да продават под себестойност, както се случваше досега.