Истанбулската конвенция бе използвана, за да модерира страховете на хората, смята Томислав Дончев

Истанбулската конвенция бе използвана, за да модерира страховете на хората, смята Томислав Дончев

Истанбулската конвенция бе използвана, за да модерира страховете на хората, смята Томислав Дончев
Част от обществото видя голяма част от страховете си в Истанбулската конвенция не без чужда помощ. Това обяви в сутрешния блок на БНТ вицепремиерът Томислав Дончев. Когато има такъв случай, мъдрият политик никога не действа на инат, посочи още той.
Едно е да се събудят дремещи страхове, друго е, когато някой се опитва да ги модерира или използва, което е характерно за последните години в българската политика, анализира Дончев. .
Ако продължи да няма подкрепа и през следващите години, конвенцията няма да бъде внесена за ратификация в Народното събрание, смята той. Оценката му е, че е голяма вероятността от запалване на страхове, когато в текст от 3-4 страници някой, който не е учил английски, види непозната дума.
Не знам кое е по-плашещо - да са публични или да се случват на място и начин, за който никой не разбира. Така Дончев отговори на въпрос, свързан с демонстрираните публични несъгласия в управляващата коалиция. Според него все пак това, че дебатът тече публично, е по-добър вариант, той означава пълна прозрачност. Според него това е различно от наличието на подкрепа за правителството в парламента, макар че имало връзка между двете.
Политиката не е счетоводство. Освен хладното излагане на тези, понякога се случва да има спорове и страсти. Някои от разговорите са с по-висока температура. В това няма нищо лошо, заключи вицепремиерът.
От разговора се разбра, макар и не в детайли, че се обсъжда промяна в правилата, по които се обжалват обществени поръчки. Кой да има право да обжалва все още е спорен въпрос между експертите, но според Дончев такова право трябва да имат фирми, които раполагат поне с теоретичен шанс да изпълнят даден проект. Не може фирма с предмет на дейност фризьорство да обжалва строителна поръчка, илюстрира той.
Посочи, че средно в България се обжалват 10% от обявените поръчки, което е в рамките на практиката в целия Европейски съюз. Не такъв бил обаче случаят със стратегическите за държавата проекти, които задължително се обжалвали. Според Дончев при такива процедури са изчислими щетите от забавянето в изпълнението на дадена поръчка и би трябвало държавата да има право на иск за съответната сума срещу обжалвалата фирма, ако жалбата се окаже неоснователна.