ДС и избистрянето на класово-патриотичното възпитание на мюсюлманите
Държавна сигурност (ДС) се стреми да вербува "качествена агентура" от средите на мюсюлманското духовенство и участва в "превъзпитанието" на мюсюлманската общност. Стига дотам, че посочва главен мюфтия. Свидетелствата са в новия сборник с документи на Комисията по досиетата "Държавна сигурност и вероизповеданията - мюсюлманско изповедание и католическата църква в България".
Първите документи са от 50-те години на миналия век и включват справки за мюсюлманската общност и решения, в които се вижда, че ДС е започнала да внедрява и вербува "кадри", каквито имало "във всички държавни и автономни звена". В доклади се отчита опасността сред турското население да има "вражески настроени лица", които да разпространяват пропаганда, да подготвят "измяна на Родината", да саботират "ТЗКС и други индустриални предприятия".
През 1963 г. началникът на Второ отделение в ДС (контраразузнаването) предлага на министъра на вътрешните работи тогавашният главен мюфтия да бъде сменен и посочва кой да бъде "назначен" на негово място. Началникът предлага да бъде "освободени" от постовете си още висш духовен съдия на мюфтийството и мюфтия в Айтос, който имал "подозрителни връзки с турското консулство в Бургас". В следващи документи се вижда, че промяна е била успешна и предложеният от началника на Второ отделение главен мюфтия и остава на поста 12 години.
Да започнем с превъзпитанието
В сборника е включено и решение на секретариата на Централния комитите на БКП от 27 юли 1970 г., в което се казва, че голяма част от мюсюлманите в България се намират "под силното влияние на ислямския фанатизъм", като трябва да се "вземат мерки" за "ускоряването на процеса на тяхното съзнаване като неразделна част от българската социалистическа нация".
В документа се отбелязва, че партийните комитети и държавните органи не са използвали големите си възможности, за да се преодолее "специфичният религиозен комплекс" и да се избистри "класово-патриотичното възпитание" на мохамеданите.
За целта се решава окръжните партийни комитети и партийни организации в селища с български мюсюлмани "да подобрят боеспособността си". Комунистите от тези места пък трябвало да дават личен пример за атеистичното и класово патриотично възпитание. Партийните комитети трябвало да водят "непримирима борба" срещу турската буржоазно-националистическа пропаганда и нейните проводници.
В годините, когато властта сменя имената на българи, изповядващи исляма, включително и насилствено, се препоръчва замяната на имената и "измененията в облеклото" да става "без администриране и при пълна доброволност". Родителите на новородените деца трябвало да ги кръщават с български имена, "без да се допускат каквито и да било извращения". Партийните дейци имали за задача да убеждават родителите.
За целта на превъзпитаването се препоръчва да се издава литература, в която да се пропагандира успешното минало на България и успехите й в социалистическото строителство. Окръжните комитетите на Отечествения фронт трябвало да създават клубове на атеиста. А училища, армия, министерства и творчески съюзи да подготвят повече "кадри и интелигенция" от районите, населени с мюсюлмани, и най-вече в Родопите.
Среща с Кадафи
През 1978 г. президентът на Либия Муамар Кадафи пристига в България, среща се с Тодор Живков, а след това с главния мюфтия Мехмед Топчиев. По време на срещата с Топчиев Кадафи казва, че в мюсюлманския свят се носят слухове, че в България мюсюлманите са репресирани, като принудително са били сменяни имената, не им се позволява да практикуват ритуалите си, някои от джамиите са превърнати в музеи.
"Принудително сменяване имена на мюсюлмани не е имало", отрекъл Топчиев и заявил, че в Народна република България има пълна свобода на религиите. Главният мюфтия пояснил, че някои от джамиите, "за да се запазят като архитектурни паметници, са отремонтирани и превърнати в музеи". Някои от тях дори се ползвали и като джамии, и като атракции за туристи. Той казва и че тези слухове за положението на мюсюлманите са измислица на империалистическата пропаганда.
Никой да не говори за репресия
По време т.нар. възродителен процес, когато се сменят имената на българските турци, в ДС се взема решение всички подходящи мюсюлмански духовници да бъдат вербувани за агенти. Причината била, че наличната агентура няма готовност да обясни на чуждите дипломати и журналисти, че в България не се ограничава свободата на мюсюлманското вероизповедание и че не е имало "насилие по време на възстановяването на българските имена".
Ходжите, които имали резерви към партийната политика, трябвало постепенно да бъдат уволнявани "под подходящи предлози".
Агенти на ДС от мюсюлманското духовенство са имали "резерви във връзка с подмяната на имената". С тях трябвало да се проведат "допълнителни мероприятия". Онези, които не "дадат положителен резултат, да бъдат освободени под подобаващ предлог - пенсиониране, преминаване на друга работа и др.", се казва още в документите.
Спасяването на мюфтията
През 1985 г. Главният мюфтия в декларация до БТА заявява, че вярващите мюсюлмани в България са сменили имената си доброволно. След това получил анонимна заплаха по телефона и писмо със "закана за терор". Тогава ръководителят на Шесто управление на ДС и началникът на Софийското градско управление на МВР съставят план за опазването на мюфтията от атентат. Имало опасност да бъдат взривени сградата на главното мюфтийство и софийската джамия.
Информация на окръжното управление на МВР в Кърджали, че в района съществува нелегална "диверсионно-терористична" организация, допълнително засилили притесненията на службите.
Мюфтията бил инструктиран как да се пази. Служебният и домашният телефон на мюфтията започнали да се подслушват. Охраната му е от специалния батальон на УБО (Управление за безопасност и охрана към ДС), обкръжението му било проучвано за хора, склонни към тероризъм. Вероятно сред близките му вече имало агенти, защото задача е възложена на "Нестор" и "Денчев" от Шесто управление. Впоследствие мюфтията бил изпратен с охрана в Хисаря под предлог, че е "на почивка".
За ДС и католиците - утре в "Дневник".