Много хора са объркани от евроскептичния завой на Централна Европа. Все пак в региона се наблюдава сравнително стабилен икономически растеж през последните две десетилетия. Парите от Брюксел текат в изобилие и помагат за трансформирането на инфраструктурата.

В ярък контраст с трагичното й и бурно минало никога Централна Европа не е била по-просперираща или влиятелна, пише EUobserver. Откъде идва тогава това негодувание? И защо някои наричат Брюксел "новата Москва"?

Има три отговора.

На първо място, Централна Европа е особено уязвима на популизъм. Критиките към ЕС са се превърнали в основа за всеки популист на континента. Последната икономическа криза доведе до възход на тенденциите към популизъм, национализъм и изолационизъм в западните страни. Фактът, че популизмът си прокара път към Централна Европа, не бе изненада. Ако Франция и Германия не могат да се предпазят, защо Словакия или Чехия трябва да са по-различни?

Нека не забравяме, че демокрацията и свободният пазар бяха въведени в Централна Европа едва преди около 25 години. Конституциите са по-слабо залегнали в политическите култури. Има по-малка опора срещу цинични политически лидери, които отравят умовете на хората с празни или безотговорни обещания и които са готови да атакуват свободата на изразяване или независимостта на правосъдието.

Средната класа със своето обичайно предпочитание към умерените политически възгледи присъства по-слабо. Освен това социалната държава има по-малка възможност щедро да преразпределя приходи и да предоставя възможности за бедните.

На второ място, шокът от прехода от комунизъм към демокрация е по-голям, отколкото някой е очаквал. Централноевропейските общества понесоха негативи на няколко нива – икономическо, политическо, социално и дори културно.

Докато големите градове успяха бързо да се променят по западен модел, провинциите често биваха забравяни в стремежа към дерегулация на икономиките и приемане на европейските стандарти. Шенген позволи на хората да пътуват и да видят просперитета в останалите страни от ЕС и следователно да се разочароват от собствената си политическа класа.

Обективната икономическа реалност е по-явна, отколкото им се иска на много политици в Централна Европа. За да достигнат нивата на просперитет в Германия, поляците или унгарците ще трябва да работят 30-40 години повече.

Хората започват да губят търпение и търсят лидери, които да предложат пряк път за възстановяване на достойнството им, разбирано като свобода да избират други ролеви модели и стандарти, които дойдоха с процеса на европеизация. Освен това за хората от изтока да бъдат вечният ученик на западняците е психологически натоварващо.

На трето място, съществуват истински опасения от двойни стандарти. Компаниите действително продават по-ниско качество храни в източните части на ЕС. Дигиталните услуги са по-трудно достъпни например от Словакия в сравнение с Австрия. Несправедливите стереотипи за по-бедните хора на Изток продължават да съществуват сред държавите от някогашния ЕС на 15-те. Някои решения на европейско ниво отразяват по-скоро нуждите на постиндустриалните, постмодерни, развити общества на Запад, отколкото на тези в източната част на континента.

Гласът на Централна Европа често не бива чут, регионът е слабо представен в институции като Европейската служба за външно действие. Седалищата на евроинституциите са разположени основно в Западна Европа.

Какво означава всичко това за европейското единство? Отваря ли се новият-стар разрив между Изтока и Запада?

В краткосрочен план вълнението ще остане, което прави бъдещите сблъсъци и влошаването на настроението вероятни, особено при предстоящите бюджетни преговори или проблемите на Полша с върховенството на закона.

В дългосрочен план всички описани по-горе фактори ще работят в полза на помиряването и хармоничното сътрудничество. Популистите често губят доверието на гражданите. Вторичните трусове от системните промени от комунизма ще отшумят, след като новите поколения започнат да наподобяват повече тези от Западна Европа. И има предостатъчно политици (и граждани), които осъзнават, че честността и солидарността работят и в двете посоки.

И така, представете си, че се местите в дом, в който всичко вече е обзаведено. Настанявате се в най-малките стаи и домакините ви предлагат само остатъците от кухнята (които наричат структурни фондове) и очакват вие да сте им много благодарни за това. Бихме разбрали, ако един нов наемател си помисли, че е по-лесно да си опъне палатка навън, дори ако вали. Ето така може би се чувстват централноевропейските общества.