Проектите за изграждането на петролопроводи от българското черноморско крайбрежие до пристанища в Гърция, които доскоро се използваха само като разменна монета за постигането на други цели при воденето на преговори между отделните заинтересувани държави, като че ли са на път да бъдат реализирани.

След Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора на хоризонта се появи информация и за трети петролопровод, който ще свързва Бургас с пристанището на Солун.

Проблемът обаче е в това, че не само условията за българското участие в проектите, но и гаранциите за сигурността на крайбрежието ни са сред най-неясните части на проектите. Ясен и категоричен засега е единствено фактът, че за участието си в петролопровода Бургас - Александруполис България ще получава цифром и словом около 20 млн. евро годишно.

Срещу това възрази първо бизнесът, защото инвестициите му в туристическа инфраструктура по Южното Черноморие досега надхвърлят 4 млрд. евро. Всяка година България печели и по над 2 млрд. евро от туризма, обявен за приоритетен отрасъл на националната икономика.

Както в много други случаи обаче, така и с проектите за петролопроводите, които трябва да минат през наша територия, проблем се оказа отново липсата на достатъчно ясна и надеждна информация за оценката на рисковете, които България поема. Рискове за морето, за туризма, за живота и здравето на жителите на населените места в Бургаския залив.

Без съмнение проектите са с висока степен на важност за националната, европейската и дори за световната икономика. Което означава, че България трябва на всяка цена да участва в реализирането им . Спорадично прозвучалите обяснения обаче, че при изграждането на петролопроводите ще бъдат спазени световните стандарти за сигурност, явно не вършат достатъчно работа. А когато държавата проявява немарливост при информирането на гражданите си за ползата от един или друг проект с национално значение, празнотата се запълва от спекулативни слухове и необосновани страхове.

Няколко природозащитни организации вече алармираха, че проектите биха се отразили негативно на околната среда и поминъка на местните хора - риболов и туризъм. Според най-мрачните предсказания на "зелените" тръбите са и сред гарантираните предпоставки за евентуална екокатастрофа в случай на разлив.

Сега, по време на подписването на договора за петролопровода до Александруполис, бургаският кмет и областният управител само вмъкнаха в изявленията си пред чуждестранни делегации, че трябва да се защити екологията. И толкова!

Междувременно екоорганизации от Черноморския регион подготвиха становище до правителствата на всички държави, включително и на България, с искане да се спрат инвестициите в проекти, които задълбочават зависимостта на националните икономики от газ и петрол. В становището, което предстои да бъде официално огласено, се предлага на страната ни да инвестира приоритетно в нови технологии и алтернативни източници на енергия.

На друга позиция е бизнесът. Според негови представители, взели участие в обществения дебат за плюсовете и минусите от изграждането на петролопроводите, това, че България се оказва пресечна точка на интереси в енергийния бизнес, в случая би могло да бъде едно от най-сериозните й предимства. Защото повече и по-стабилна икономика означава повече и по-стабилна сигурност.

-------------

Общият терминал като административна единица ще се намира в Бургас, а собствеността ще е на МПК, контролирана от Русия. Всъщност въпросът с общата входна инфраструктура и собствеността на терминала ще продължава да се уточнява между София и Москва. На този етап българската страна е успяла да договори българските фирми да се включат в техническата експлоатация на съоръжението на наша територия, а също и в транспорта на нефта в Черно море. Приходите за България от такси от петролопровода Бургас - Александруполис ще бъдат минимум 35 млн.долара годишно. Това са преките ползи. От петролопровода ще има и непреки ползи, а именно нови работни места. В региона по време на строителството и експлоатацията ще бъдат осигурени над 1000 работни места. При изграждането на съоръжението ще бъдат спазени изцяло съвременните екологични норми. Всеки съзнава какво е значението на туризма за региона и страната, така че надали някой ще си позволи да пренебрегне това огромно перо, което влиза в държавата.

Този въпрос е междуправителствен. Аз не бих се ангажирал. Но призовах при подписване на споразумението да се спазват световните екологични стандарти. Това е и икономика, и политика. Това е свързано с интересите на заинтересуваните три държави. За екологична катастрофа просто не бива и да се мисли, след като три големи държави участват. Нашите междуправителствени представителства гарантират тази чистота, особено на Бургаския залив. Проучванията показват, че петролопроводът е най-краткото, сигурно и финансово ефективно трасе, което може да действа в паралел с Босфора и да увеличи транзита към световните пазари. Реализирането на проекта ще засили позициите на трите държави на европейския енергиен пазар и ще увеличи тяхното благосъстояние.

Проектът вече е узрял и резултатите от него ще бъдат само от полза за трите страни. Ако поддържаме темпото от последните месеци, бъдете уверени, че строителството на петролопровода може да започне в началото на 2008 година и да приключи в кратки срокове като наваксаме времето, загубеното през последните 14 години. Подписаното в Бургас споразумение е документ с историческо значение, който ще послужи за основа на ускореното строителство на този проект от колосално значение.

Това са само първите крачки. Бързото темпо, с което беше подписано споразумението, трябва да се запази при проектирането и строителството.

Освен петролопроводът Бургас - Александруполис, нас ни свърза настоящото еврочленство на България, общите проекти по структурните и кохезионния фонд и трансграничното сътрудничество. Нашите общи усилия като местни власти и хора ще спомогне за просперитета както на двата града Бургас и Александруполис, така и на Югоизточна Европа.

--------------

Представете си колко ще паднат цените в българските хотели, колко ще намалеят туристите и колко хора трудно или няма да могат да си върнат кредитите. Крайбрежието дава поминък на хора от цялата страна. При всички случаи загубите ще бъдат в десетки пъти по-големи, отколкото митичните ползи от подобен петролопровод.

Кметовете не се интересуват откъде ще минава петролопроводът и дали ще бъдат засегнати общински и частни земи, за да могат навреме да предупредят хората. Как ще ги обезщетят? Танкерите ще се разтоварват срещу Черноморец! Отделен въпрос е, че 1000 танкера не могат да бъдат поети на едно пристанище. Трябва да има поне 3 или 4 допълнителни. И те ще са в рамките на 30-40 км в целия Бургаски залив. Туризмът ще бъде тотално унищожен. Това е престъпление спрямо държавата и българския народ. Цинично е да баламосват хората с 1000 работни места, при положение че туризмът дава 200 000 работни места.

Ако някой умишлено замърси крайбрежието ни, какво ще стане? То е достатъчно и 10 тона ей така да ги изтърве някой капитан. Ще излежи няколко години в затвора, а после ще бъде компенсиран за неприятностите. Край Черноморец е предвидено да има големи резервоари, до които ще бъде изтласкван нефтът и оттам нататък ще бъде транспортиран по сухото трасе. На това място са находищата на черната мида и рибите попчета, писия и други дънни риби. "Нефтохим" непрекъснато плеска района с нефт, а при тези огромни количества заминава целият район. Ами Странджа, където има защитени територии. Разрешено ли е край резервати или през тях да минава тръба, която, ако се спука някъде, както и сега става с продуктопровода на "Нефтохим", ще замърси района. За каква природна среда и туризъм ще говорим по Черноморието и в Странджа?

Българският дял в петролопровода Бургас - Александруполис беше намален, а сега се говори и че впоследствие ще бъде продаден. Тоест българската държава ще се окаже без собственост в стратегически проект с повече от две трети на територията на България (200 км). България не притежава нито терминала, нито нефтеното пристанище, нито трасето, нито самата тръба. Но ще получава 35 млн. лева годишно. Не е известно направена ли е оценка на преките и косвените рискове на евентуалните екологични щети. И дали някой от българското правителство си е направил труда да направи икономическа сметка кое е по-изгодно.

В същото време нашите управници ни успокояват, че проблеми няма да има, защото ще се спазва българското законодателство и световните стандарти. Аз не им вярвам.

Бургаският квартал Крайморие беше замърсен миналото лято, след като танкер изля десетина тона нефт в Черно море при товаро-разтоварни работи на пристанището на нефтената компания "Лукойл". Дирекция "Морска администрация", която направи разследване по случая тогава, не даде никаква информация. Нямаше становище и на "Лукойл". Никой не предупреди тогава туристите по плажа за опасността.

От РИОСВ коментираха, че са намерени само умрели птици и замърсен пясък. А от ХЕИ пък не можели да забранят къпането, защото при тях не е постъпил официален сигнал за замърсените плажове.