На младини суперзвездата на мотоциклетизма Джони Блейз (превъплътен в тази възраст от Лонг, а в по-зряла - от Кейдж) сключва сделка с Мефистофел (Фонда), за да спаси от гибел своя баща и любимата си Роксана (Мендес). Но времето за уреждане на сметките настъпва и дяволът идва, за да си вземе дължимото. Ала Джони решава да се опълчи срещу съдбата и използвайки дадената му сила, се превръща в закрилник на унижените и оскърбените. Денем (в добрата стара традиция на комиксовите герои) той си вади честно и почтено хляба, яхайки мотоциклета си, но падне ли нощта, изплува ли злото от мрака, Блейз се превръща в Призрачния ездач, преследващ до дупка мошеници, измамници и редови престъпници...

За филма могат да се употребят всички чуждици, които кинотерминологията ползва - екшън, трилър, фентъзи, но преди всичко той си е поредната екранизация на поредния комикс (още повече че режисьорът му вече има опит в тази област с "Дявол на доброто")...

Майка му е танцьорката и хореографката Джой Фогелсанг. Баща му е професорът по литература Огъст Копола (чийто брат е един от най-големите режисьори в Холивуд - Франсис Форд Копола). Затова и техният син се ражда (през 1964) с името Никълъс Ким Копола. Но го сменя още в началото на актьорската си кариера, за да не му викат Чичовото. И все пак връзките са си връзки. Във филмите на чичо си племенникът не само начева своята възходяща кариера, но и натрупва безценен опит. Всичко започва през 1983 с "Гърмяща риба", където тийнейджърът Кейдж (в превод името означава "клетка") претворява образа на нехранимайкото Смоуки, в нашумелия "Котън клуб" (1984) той се превъплъщава в гангстера Дуайър, а в "Пеги Сю се омъжи" (1986) героят му е съпруг на Катлийн Търнър.

"Връзкарството" е дотук. Но не и амбициите на Кейдж. Веднага след дебюта си той получава главната роля в комедията на Марта Кулидж "Момичето от долината", критиката отбелязва успешните му изяви в "Надбягване с Луната" и в "Момчето в синьо". Ала истинско признание Никълъс Кейдж получава едва след изпълнението си във филма на Алън Паркър "Пилето". И има защо. За да разкрие убедително драмата на безпомощния ветеран от войната във Виетнам, актьорът носи в продължение на пет седмици превръзка на лицето си, съгласява се дори да му извадят два зъба. Това отдаване на работата става пословично за Кейдж. Затова и никой не е изненадан, когато "Пилето" завоюва едно от най-авторитетните отличия в Кан 85 - специалната награда на журито.

Вторият връх в кариерата си Кейдж изкачва през 1987, когато заедно с Холи Хънтър играе в "През Аризона" на Джоуел и Итън Коен. Голям успех му носи и участието в романтичната комедия на Норман Джуисън "Лунатици" (1988). Идва и поканата на Дейвид Линч за "Диво сърце" (1989), носител на "Златна палма". Отново млад и отново лудо влюбен е героят му Сейлър. В този пътепис за перверзното в съвременния начин на живот изпълнението на актьора се вписва не само умело, но и го допълва с много страст, ирония, чувственост, дори цинизъм...

Споменатите заглавия утвърждават Никълъс Кейдж като един от най-популярните и със сигурност най-многостранния актьор от своето поколение. Те доказаха също, че той не случайно сравнява умението си с това на магьосник. Въпреки славата Кейдж не обича да говори за играта си: "Ако разкриеш своите трикове - признава той - илюзията изчезва."

У нас Никълъс Кейдж сме гледали още в "Целувката на вампира", "Зандалий", "Ред Рок Уест", "Трио Парадайз", "Скалата", "Въздушен конвой", "Лице назаем"... И, разбира се, в "Да напуснеш Лас Вегас" (1995), донесъл на актьора двете най-авторитетни награди в света на целулоида - "Оскар" и "Златен глобус". Следват приходоносни, но едва ли удовлетворяващи амбициите на Кейдж заглавия. Има и изключения - "Градът на ангелите", "Змийски очи" и най-вече "Адаптация" (2002), с който актьорът бе само номиниран за "Оскар".

Сред последните му творби са The Wicker Man, "Световният търговски център" на големия Оливър Стоун, "Синоптикът", "Цар на войната" и "Съкровището" на Джон Търтълтауб, който развива приключенията на Бенджамин (Бен) Франклин Гейтс (Кейдж) - потомък на род, посветил живота си в търсене на митичното съкровище (продължението се очаква в края на тази година)...

Освен в актьорското поприще Кейдж се изявява и като продуцент - в над дузина филми ("Сянката на вампира", "Животът на Дейвид Гейл"), режисьор ("Сони") и дори като композитор (негова е песента "Смешен" в "Да напуснеш Лас Вегас").

Това е Кейдж - творец, който не обича клетките!