В един град на един хълм има църква. Тази е различна. Отвън не можеш да познаеш какво събира хората в светлата стая с големи златни картини по стените. Втори поглед през стъклото - картините са всъщност икони, всичките на един и същи черен мъж със саксофон в ръка. Африканска ортодоксална църква "Свети Джон Колтрейн". Пасторът не говори много, вместо това свири на сопрано саксофон. Вярващите идват с китари, още саксофони, един тромбон, контрабас. Някои идват само с гласа си. Не си чувал такъв джаз в никоя концертна зала, клуб или подлез. Едрият и малко страшен мъж на ударните прави 30-минутно соло; взимам ритъма със себе си по улиците на Сан Франциско.

Градовете, от които все не ти се заминава, имат собствен пулс, съвсем отчетлив, дори натрапчив. Този е джаз фраза. Улиците са разхвърляни случайно из стръмните хълмове с единствената цел да те задъхат, дирижират ударите на сърцето ти, докато накрая хванеш ритъма. Хората се блъскат в теб с изнервяща предвидимост, точно в края на фразата. Тектонична приумица те издига над плътната маса офис сгради и отваря гледка към океана - соло сакс.

като Люцерн или Виена. Тук все се оказваш по нанагорнището, когато единственото, което искаш, е да стигнеш най-после до прехваления суши ресторант. В китайския квартал глъчката и шаренията са нищо, сравнени с агресията и настойчивостта на продавачите. Ситито е бодливо, металните върхове на сградите заплашват да спукат тежките облаци. Никой никога не вижда цвета на небето в един от най-скъпите квартали, точно преди моста Голдън гейт. На тази улица винаги вали, успокоително ми казва пълна жена, докато аз отчаяно оглеждам подгизналите си обувки.

Чувствам се като дете с ръка в бонбониерата - градът е пълен със съкровища. Откриваш повечето от тях някъде близко, леко встрани от препоръчания туристически маршрут. Мъглата над Голдън гейт бридж е поносима, след като си опитал стридите и леденото бялото вино в малко ресторантче от другата му страна. Прочутата улица "Ломбард" с поредицата си стръмни завои е истинско преживяване, когато таксито ти се спусне по нея неочаквано, докато отпиваш горещото си сутрешно кафе от пластмасова чаша. Едва ли ще намериш много следи от "децата на цветята" на "Хайт" и "Ашбъри", но ако си търпелив, можеш да изловиш идеалната рокля, смокинг или шапка от 20-те някъде из рафтовете на чаровните бутици, с които е известен районът сега.

Китайското в китайския квартал не е препоръчително. Старите дървени трамвайчета не са най-бързото средство за придвижване и определено е добре да се държиш с две ръце, когато се спускат по хълма. Японската градина (създателят й Макото Хагивара сам построил пагодата и внесъл редките растения и птици, преди да бъде депортиран в началото на Втората световна) е грешното място да пиеш жасминов чай. Но пък е истинското място за сладки с късметчета - Хагивара всъщност дал начало на традицията, която сега е неизбежен завършек на всяко пиршество в китайски ресторант.

В сърцето на града, точно между ситито, Chinatown, крайбрежната улица и бохемския квартал "Сома", е захаросаният "Юнион скуеър". Около него са разположени всички луксозни магазини и бутиците на "Диор", "Армани", "Картие" и останалите величия. От площада тръгва малката "Мейдън стрийт", някога прочута като

и малките частни галерии. Ако обаче свърнеш вдясно вместо наляво от известния площад, само след две крачки се озоваваш право в чистилището - каре от улици с подозрителното име Рибицата. Кръвожадното име се лепнало на квартала заради специалните надбавки към заплатата на полицаите, патрулиращи наоколо - според легендата те инвестирали допълнителните си доходи в крехко филе.

В друг край на града някой е затънал в кал до кръста. Всичко започнало през 50-те, когато хипитата решили да си построят лодки и салове от отломките от военните кораби от Втората световна. Оттогава между 115 и 65 шарени и ръждясали конструкции затъват в тинята на залива Сейнт Ричардсън край Саусолито, в квартала "Гейтс КООП" . Кой се притеснява от малко кал, когато може да се наслаждава на ръбестите очертания на Сан Франциско от едно от най-ценните късчета недвижима (поне не без влекач) собственост, без да плаща невъобразим наем. Е, трябва да се съобразяваш със съседите, което в този случай означава да привикнеш към ежедневни диви партита (задвижвани от повече от обичайната доза стимуланти), да не възразяваш срещу внезапни смени на настроението на електрическата мрежа и да не отстъпваш в продължаващата 30 години война със заможните си съседи. Сега, след години на преговори, съдебни искове и упорство, бохемското поселище ще трябва да се премести, защото застрашава цената на имотите в луксозния квартал "Марина". Дават ни заем за нови лодки другаде, тук ще има паркинг, разказва брадат "пират" на име Пол. Преди 20 години той пристигнал в Сан Франциско на стоп в търсене на добър джаз. Той само е чувал за годините, в които Джанис Джоплин се отбивала тук за най-добрата цигара в града, но разказва за импровизираните театрални представления, лова на раци в тинята и постоянните гигове.

Какъв е твоят град, питам Надя, която живее тук от няколко години.

обобщава тя. След това ме води в много специалния магазин за шоколад на "Филмор стрийт". Мястото се казва "Горчиво-сладко", а лютият шоколад с чили, пипер, канела и индийско орехче ме разтапя. Оглеждам се - всички се усмихват блажено. В същия магазин предлагат шоколадова маска за лице. Пред щанда дама любопитства - дали е полезно? На кого му пука, отговарят в един глас други двама на опашката.

Да се храниш навън е особено преживяване в Сан Франциско. Освен милионите малки ресторантчета с фантастични свежи морски специалитети, пресни стриди и сьомга задължително място е "Кафе Благодарност". Тук вегетарианската кухня отива няколко крачки напред - предлага се жива храна, без термична обработка. Ето съставките на "живата пица" - тесто от дехидрирани семена от слънчоглед и елда, гарнирана със сушени домати, песто от маслини, кълнове, сирене рикота от смляно кашу, поръсена с пармезан от бразилски орех. Сервират се и неизбежните бургери под името "Аз съм весел" - хлебчета от елда и слънчоглед, плънка от покълнали тиквени семки и орехи, а тирамисуто е божествено - приготвят го от сурово какао и бадеми и сладък крем от кашу, полети със сурово еспресо.

Същото упражнение на духа - в щедрост и непредубеденост, предлага ресторант "Азия СФ". Щедростта е необходима чак накрая, при сметката, но за да се наслаждаваш на великолепните миди с джинджифил, лимон и пипер трябва да си ОК с транссексуалността. Всяка от деветте умопомрачително секси сервитьорки, които обикалят салона с котешка грациозност, е (била) той. На всеки час те се качват на бара и убеждават и последния колебаещ се, че въпреки адамовите си ябълки са стопроцентови жени.

В духа на откривателството се опитвам да стана експерт на тема

Сместа от джин и вермут е била съчинена (така твърдят) в пристанищния бар за измръзнал пътник, изпуснал ферибота за Мартинез, Калифорния. Още нямаме победител, продължавам да търся. По пътя откривам, че жителите на "Кастро" (квартала със слава на гей център на Щатите) са най-симпатичните и свежи хора наоколо, а ресторантите, фризьорските салони, фитнес центровете и магазините за обувки там са номер едно. Откривам също магазин за картички с името "Майка ти знае ли".

В съседния квартал е църквата "Свети Франциск от Асизи" (дала името на града). За разлика от африканската ортодоксална църква с иконите на Колтрейн и джаза тази е стара, наистина стара, не само по американски стандарти - строена през 1790. Това е моят квартал, временното ми свърталище. Стените на всички сгради са изрисувани. Наоколо има три йога центъра и зала за циркова акробатика, в която приятелите ми стоят на главите си или висят от въжетата "под купола" заедно с петгодишни деца. Църквата е на улица "Долорес". Следващата успоредна е "Мишън". Моят дом е точно между тях - между "Мисия" и "Тъга".