България има потенциал да регистрира повече храни с географски означения в общоевропейския регистър, но все още има редица трудности, които производителите срещат по пътя си. Това стана ясно по време на конференция "Храни с географски означения- възможности за местно развитие и достъп до нови пазари", която "Икономедиа" организира в партньорство с фондация "Земята- източник на доходи" и Slow Food в България по проект, съфинансиран от ЕК.

Събитието се проведе в петък в рамките на международното селскостопанско изложение "Агра" в Пловдив и събра на едно място земеделски производители, преработватели от хранителната промишленост, представители на ресторантьорството, търговските вериги, държавната администрация и неправителствения сектор.

В момента в България има седем храни със защитени наименования, пет от които са храни с традиционно-специфичен характер - филе "Елена", кайзерован врат "Тракия", "Пастърма говежда", "Луканка панагюрска" и роле "Трапезица". В регистъра има и два продукта със защитено географско указание - българско розово масло, което може да произвежда на територията на Розовата долина, както и "Горнооряховски суджук", който може да се произвежда само в Горна Оряховица. В момента България е в процес на регистрация на първото защитено наименование за произход- Странджански манов мед, което се очаква да бъде вписано официално през лятото.

В момента в земеделското министерство има стартирана процедура и за защита на месо от източнобалканска свиня, което също кандидатства за наименование за произход, стана ясно от думите на Елка Божилова от дирекция "Политики по агрохранителната верига" в министерството. По думите й има интерес и за други продукти като кисело мляко, лютеница, продукти от сектор плодове и зеленчуци.

По време на конференцията председателят на сдружението, подало документите за мановия мед, Манол Тодоров съобщи, че в момента се работи и по процедура за кандидатстване на странджански пчелен прашец.

Десислава Димитрова от Slow food в България представи още няколко продукта, които могат да бъдат вписани в регистъра. Такива са например зеленото сирене от Черни вит, колбасът нафпавок от Разложко, розовият домат от Куртово Конаре, смилянският фасул и др.

Същевременно обаче стана ясно, че производители срещат трудности в няколко посоки при вписването на такива продукти. От една страна е трудно организирането и сдружаването на производители, които да стартират процедурата по регистрация, а от друга- липсва и целенасочена политика за това. Иван Панов, председател на фондацията "Земята-източник на доходи" даде пример с факта, че в момента при кандидатстването за защитено наименование разходите по процедурата са за сметка на онези, които са предприели стъпки да я стартират, но впоследствие ползите са за всички, които отговарят на изискванията.

Манол Тодоров, председател на сдружението "Странджански манов мед", което в момента е процедура на регистрация на този продукт, посочи, че отнема много време както събирането и предаването на необходимите документи, така и самите процедури по одобрение.

По време на конференцията производители посочиха и че липсва адекватна правна защита в случаи на имитации, включително при износ на продукти. Същевременно обаче автентичните български продукти, както и тези със защитени наименования, навлизат все по-активно в търговските вериги и ресторантите. Така например по време на конференцията Георги Гърневски от веригата "Метро" съобщи, че чрез проекта "Отгледано с грижа в България" през тази година се очаква да бъде реализиран първи износ на български розови домати в чужбина, към които има сериозен интерес.

Междувременно по време на конференцията евродепутатът от БСП Момчил Неков напомни, че в настоящия програмен период България не се е възползвала от възможността да включи подпомагане за храни със защитени наименования в програмата за развитие на селските райони за разлика от 16 други държави. В периода до 2020 г. общо отделените средства за схеми за качество в тези страни са за 379 млн. евро. От тях най-много средства ще бъдат в Италия - 91 млн. евро, Австрия - 66.48 млн. евро, Испания - над 56 млн. евро, стана ясно от презентацията, която Неков представи пред гостите на конференцията.

Отделно от това продуктите с географски означения могат да кандидатстват и по линия на промоционалните програми на ЕС, чрез които те могат да бъдат рекламирани в други държави членки или в трети страни. През 2016 г. за продукти, свързани със схеми за качество, са били отделени 10 млн. евро, докато за 2018 г. сумата вече е 48 млн. евро от общите средства за промоционални кампании.

Неков съобщи още и че българското розово масло се очаква да бъде включено в списъка със 100-те европейски продукти, които ще бъдат защитени от имитации в Китай. В момента ЕС води преговори с азиатската държава за взаимна защита на по 100 хранителни, земеделски продукти и вина като в първоначалния списък от ЕС не беше включен нито един продукт от България.