Цацаров иска подслушване и данни от мобилните оператори за бегълците от правосъдието
Главният прокурор Сотир Цацаров заяви пред правна комисия, че една от трудностите да вкарват осъдените в затвора е, че прокуратурата не може да използва специални разузнавателни средства, не могат да се искат данни от мобилните оператори и не могат да се следят електроните комуникации на бегълците от правосъдието. Според него работата по задържане на осъдените и привеждането им в затвора трябва да се поеме само от МВР, тъй като дуализмът на вътрешното с правосъдното министерство не работи.
В момента след влязла в сила ефективна присъда спрямо някого служители на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към правосъдното министерство го издирват на посочения от него в хода на делото адрес, за да го отведат в затвора. Ако той не бъде открит там, те уведомяват МВР, което го обявява за общодържавно издирване.
Държавното обвинение още предлага на вътрешното министерство да изработи сайт, в който да се публикуват имената и снимките на всички издирвани (бегълци от правосъдие, но и изчезнали, загубени деца, психично болни и др.) и в който всеки да може да направи справка.
Цацаров беше поканен от депутатите за т.нар. парламентарно изслушване по две теми – бягствата от правосъдието и ефекта от последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които влязоха в сила на 5 ноември 2017 г. В дневния ред на комисията то бе обявено като обсъждане (диалог) и единственият, който не се притесняваше да го нарече "изслушване", беше главният прокурор. За разлика от председателя на комисията - Данаил Кирилов (ГЕРБ), който за пореден път внимаваше с всяка дума към Цацаров и когато някой депутат му зададеше въпрос, Кирилов се обръщаше към Цацаров с: "отговорете, ако прецените".
По тази причина и депутатът от БСП Крум Зарков отправи критика към Кирилов, че въпросите, по които Цацаров ще представи информация, са получени от депутатите вечерта преди заседанието на комисията. Зарков се оплака, че Кирилов не е предоставил възможност на опозицията да зададе своите въпроси. Главният прокурор се оправда, че статистиката е подготвена по изпратените от комисията въпроси и прокуратурата не е диктувала по никакъв начин дневния й ред. Зарков уточни, че забележката му е само към Кирилов.
След всички политически спорове и неразбории как точно могат депутатите да "разговарят", "диалогират" или "изслушват" главния прокурор, той представи пред тях резултатите от разпоредената от него проверка в цялата страна за броя на осъдените на затвор, които обаче не са задържани и засега са успели да избегнат наказанието си.
Данните показват, че в момента
бегълците от правосъдието са 905.
Те са били 925, но докато е траела проверката на прокурорите 24 души са били задържани, а междувременно други четирима са се укрили. 62 от тях са били с чуждо гражданство.
"Изключително ниска е ефективността на оперативно-издирвателните мероприятия на територията на страната. Трудностите произтичат от липсата на възможности за използване на СРС, а и за проследяване и анализиране на информацията от мобилните оператори", заяви Цацаров. И допълни: "Промените в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения не са панацея, но невъзможността да бъдат използвани за издирвани бегълци е неадекватна във време на информационен обмен. Абсурд е в днешно време да не можем да проследим електронната комуникация на лице с 10 годишна присъда, а да го издирваме на последния му известен адрес".
Данните на прокуратурата показват, че 700 от бегълците от правосъдието всъщност се укриват в чужбина. Попитан от Крум Зарков от БСП дали те имат предпочитана дестинация, Цацаров посочи, че не може да бъде направена географска карта, но има много укриващи се в държави от ЕС, както и в бивши съветски републики.
Интересен факт е, че няма укрили се от правосъдието след присъди в Трън, Брезник, Кула, Благоевград, Сливница, Пирдоп, Етрополе, Поморие, Средец, Царево, Котел, Трявна, Тервел, Тутракан и Попово.
Освен това изненадващо
най-често бягат хора, осъдени на до една година затвор.
Сред незаловените има трима с доживотни присъди.
Най-често бягат извършителите на престъпления, свързани с транспорта (198 от всички издирвани, за да влязат в затвора). Това най-често са катастрофи, както и когато извършителят е повредил подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство - тролейбус, трамвай и др. Към тези престъпления се добавят случаите на поставяне на бомба в самолет или кораб, както и отвличане на самолет или кораб. Към престъпленията срещу транспорта спадат и нарушенията на правилата за движение на транспортните средства. Следват крадците – 168 души, и осъдените за престъпления срещу половата неприкосновеност – 153-ма избягали.