Центърът за икономическо развитие организира в понеделник дискусия на тема "Възможности за въвеждане на арбитраж в административното правораздаване". Създаването на бързо, ефективно и надеждно административно правораздаване е съществен елемент на реформата в съдебната система и държавната администрация и важен фактор за подобряване на бизнес средата. Арбитражният способ е за предпочитане и заради трайната тенденция на нарастване броя на административните дела. Според доклада на Върховния административен съд (ВАС) за дейността на съда през 2005 г. на един съдия от ВАС се падат по около 200 решени дела годишно, което е показател за изключителната натовареност.

От половин година Центърът за икономическо развитие реализира проект в рамките на Инициатива за укрепване на съдебната система към Американската агенция за международно развитие, наречен "Въвеждане на арбитраж в административното правораздаване". Той е насочен към представителите на малкия и средния бизнес и администрацията. Неговата цел е усъвършенстване на нормативната уредба чрез въвеждане на арбитража в административното правораздаване и подобряване ефективността на съдилищата и на публичната администрация в съответствие с добрите европейски практики и Препоръките на Съвета на Европа. Статията, която ви предлагаме днес, обобщава изводите, до които са стигнали експертите по проекта.

---------------------------------

През 2006 г. парламентът прие Административно-процесуален кодекс (АПК) като важен етап от процеса на усъвършенстване на съдебната система в България. От 1 март 2007 г. започват работа и новите административни съдилища в областните центрове. По този начин административното правосъдие се модернизира в съответствие с европейските изисквания за добра администрация. За първи път у нас АПК предвиди възможност за сключване на споразумение с администрацията, чийто акт се оспорва от гражданите. Този модерен подход позволява гражданите и администрацията да използват извънсъдебните способи за разрешаване на спорове помежду си.

Всъщност алтернативен способ за разрешаване на административни спорове съществуваше у нас преди влизането в сила на АПК. Със Закона за обществените поръчки от 2004 г. беше предвидена възможност за арбитраж при спорове по обществени поръчки пред специално създаден Арбитражен съд към Агенцията по обществени поръчки. Макар да беше създаден изцяло в съответствие с препоръките на Съвета на Европа за усъвършенстване на правораздаването и да ни приближаваше до най-добрите образци в европейската практика, този способ просъществува само няколко месеца. В краткия си опит обаче арбитражът успя да демонстрира една важна съвременна тенденция в обществото - тази на доброволно разрешаване на споровете между администрацията и гражданите и представителите на бизнеса.

Споразумението по административни спорове е познато по света. То е израз на

в управлението, за бързина и процесуална икономия, установени в Европейския кодекс за добри административни услуги.

Извънсъдебните способи за разрешаване на спорове са обект на вниманието на Съвета на Европа вече повече от 30 години. Една от причините най-старата европейска организация да обръща специално внимание на тези въпроси е неефективността и бавното съдебно правораздаване в повечето европейски държави. Още през 1981 г. Съветът на Европа прие Препоръка R (81) 7 за мерките, които улесняват достъпа до правосъдие, и отделя подобаващо място на извънсъдебното разрешаване на спорове чрез по-широко използуване на помирението и медиацията. През 1986 г. се приема Препоръка R (86) 12 относно мерките за предотвратяване и намаляване на прекомерното натоварване в съдилищата, с която се констатира, че помирението, арбитражът и медиацията са способи, широкото използуване на които би довело до намаляване на прекомерната натовареност на съдебните системи на европейските страни. Така се стига до 2001 г., когато е приета Препоръка R (2001) 9 за алтернативите на съдебния спор между административните органи и частни лица.

В препоръката се констатира, че

води до конфликт с чл. 6.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, който гарантира правото на разглеждане на делото в разумен срок. Получаването на справедливост след един безкраен съдебен процес обезсмисля крайния резултат. Извънсъдебните способи насърчават участието на гражданите в дейността на администрацията и позволяват обществото да получи по-добра информация за работата й. Така администрацията става по-достъпна за гражданите, реализира се принципът на прозрачност и се намалява прекомерната натовареност на съда.

Съвременната европейска практика допуска арбитраж при оспорване на административни актове. Примери за арбитраж в административното оспорване могат да се намерят в законодателството на Португалия, Белгия, Франция, Италия, Гърция и др. В Италия съществува арбитражна комисия за сектора на общественото строителство. В Португалия държавните и други публично-правни дружества могат да сключват арбитражни споразумения, ако това е разрешено със специален закон. В Гърция арбитражът е законен начин за разрешаване на съдебни спорове по административни въпроси, ако това е уредено в специален закон или ако в административния договор е включена клауза за арбитраж и тази клауза е законосъобразна. Арбитражният съд може да се произнася по фактически и правни въпроси, заведени пред него, и дори да разпорежда административният орган да изплати обезщетения. В Швейцария арбитражното производство е възможно в някои строго определени случаи като принудително изкупуване на вещ, което се извършва по административен ред. В Румъния арбитражът се урежда от кодекса за гражданско производство, но този кодекс се прилага и за административните спорове, като по този начин позволява на страните да изберат арбитража като начин за уреждане на спора.

По своята правна природа арбитражът е вид правораздаване, правна процедура, при която

вместо на редовните съдилища на арбитражен съд. Цитираната препоръка на Съвета на Европа допуска арбитраж при обществените поръчки, концесиите и възлагането на публични услуги. Възможността за избор на арбитраж е естествена за правния либерализъм. Арбитражният ред за решаване на административни спорове има място най-вече при оспорване на административните актове с непряко действие. Това са случаите, в които административният акт не засяга пряко същинските задачи на администрацията, а поражда гражданскоправни последици, като издаването на лиценз (разрешение) за извършване на определена стопанска дейност или сключването на договор (за обществена поръчка, за концесия, за възлагане на публични услуги и др.). Участник в тези отношения и заинтересувана страна в производството по издаването на административните актове обикновено е бизнесът. За бизнеса арбитражът е позната и често използвана форма.

Всеки административен орган, който приеме възможността актовете му да се оспорват пред арбитраж, може да изяви волята си за арбитражно споразумение в общи условия, вътрешни правила или общо споразумение за арбитраж. Гражданинът, който е заинтересуван от издаването на административен акт, има възможността да избере арбитража. Ако няма доверие в арбитража, остава възможността да се обърне към общия ред и да обжалва административния акт пред съда.

Предимствата на арбитражният ред за решаване на спорове са добре известни -

Арбитражното производство е едноинстанционно и с оглед на това разглеждането на спора отнема по-малко време, а и средства на страните. Процедурата пред арбитражния съд е прозрачна, тъй като всяка спореща страна избира свой арбитър, който е част от решаващия състав. Образно казано, всяка спореща страна има свой представител в състава. С това възможностите за нерегламентирано въздействие върху състава, който решава спора, са сведени до минимум. Арбитражното производство е по-евтино, тъй като инстанциите са по-малко, а и повечето арбитражни съдилища приемат по-ниски тарифи от съдебните. Много често спорещите по бизнес спор се нуждаят от поверителност, каквато трудно се постига в държавния съд, тъй като действа принципът на публичността. Докато при арбитража поверителността на информацията е основен принцип.

За да съществува като алтернатива на съдебното оспорване, арбитражът при оспорване на административни актове трябва да се регламентира на съответното нормативно равнище. Най-подходящо е тази регламентация да намери място в АПК, който е основният процесуален закон по издаването, оспорването и изпълнението на административните актове. Така наред със споразумението арбитражът ще даде по завършена картина на извънсъдебните способи за разрешаване на спорове между гражданите и бизнеса с администрацията.

Резултатът от това е по-малко дела в съда, по-бързо решаване на споровете и по-голяма ефективност на съдебната система. Въвеждането на арбитража ще се отрази и на ефективността в работа на администрацията. Не са малко опитите на недобросъвестни участници, които се възползуват от продължителната процедура на съдебното оспорване с единствената цел да отложат изпълнението на административния акт.

Допускането на предварително изпълнение е изключение и масовото му прилагане също не е за препоръчване, тъй като рискът от последваща отмяна на изпълнен административен акт води до задълбочаване на проблемите и предизвиква нови спорове за обезщетяване на засегнатите страни. В този смисъл бързото приключване на спора и издаването на стабилен административен акт е добър вариант администрацията да решава ефективно въпросите от управленско естество.

С въвеждането на арбитраж в административното правораздаване ще се преодолеят част от критиките към съдебната система, аргументирани в докладите на Европейската комисия, и ще се намали рискът от отблъскване на чуждестранните инвеститори заради несигурност в правосъдието.

Арбитражът по административни спорове е безспорна част от европейското бъдеще на България. В този смисъл идеята за регламентация на арбитража при оспорване на административни актове трябва да бъде поставена на дневен ред пред законодателя и на вниманието на всички заинтересувани участници. Подобна инициатива ще отрази изискванията на общностното европейско право и ще постави българската правна система сред прогресивните правораздавателни модели.