"Търсач на удоволствия" е прякорът на стария кемпер, с който Ела и Джон Спенсър са ходили на почивка с децата си през 70-те години. Една лятна утрин, отчаяно искащи да избягат от медицински грижи, които ще ги разделят завинаги, двамата шокират децата си, качвайки се в остарялото превозно средство и хващайки пътя към Кий Уест в търсене на ново приключение.
Мозъкът на Джон е малко размътен и мъжът често забравя, но пък е физически силен. Ела е слаба и крехка, но все още е с всичкия си. Заедно двамата едва успяват да "сглобят" един човек. Смесвайки забавни с ужасяващи моменти, пътешествието им преминава през една непозната за тях Америка. Това приключение обаче е техният шанс да преоткрият брака си, който винаги са подхранвали със страст и отдаденост, но и с тайни обсесии, появяващи се на повърхността точно сега. Тези разкрития предизвикват неочаквани признания.
"Никога не съм очаквал, че ще режисирам филм изцяло в друга държава. Досега винаги съм отказвал предлаганите ми американски проекти. Но ме убедиха поне да опитам да напиша сценарий, а аз обещах на продуцентите, че ако Хелън Мирън и Доналд Съдърланд се съгласят да играят Ела и Джон, ще направя филма. Опитвах да се застраховам, като искам твърде много.
Но съдбата ме изненада – Мирън и Съдърланд се съгласиха. Няколко седмици по-късно вече опаковах багажа си, за да прелетя над океана, защото нямаше как да не се включа в подобно изживяване, и то с такива легендарни актьори. Но не съм имал никакво намерение да ставам "американски режисьор"; чувствам се като син на италианското кино, въпреки че в наши дни глобалното споделяне на истории и изображения разми всякакви териториални граници.
Дори и на Източния бряг се опитвах да не се отказвам от навиците си на режисьор, роден в Италия (и по-точно в Ливорно), и да използвам всички съставки, които обичам: истина, човечност, ирония, микс от комедия и трагедия, забавни проблеми и моменти на чисто щастие. Струва ми се, че онова, което се получи, е роуд мууви за свободата да избираш всеки един миг от живота си – всичко това, разказано с лекотата на песен. Една забавна и тъжна балада, малко неразумна и луда, но жива и щастлива."
Паоло Вирдзи
