Призракът на "следвоенна Сирия" броди след 7 г. изтребление
Сирия днес не прилича съвсем на онази от 15 март 2011 г., точно преди 8 г., когато бяха и първите протести срещу режима на президента Башар Асад. в провинция Дераа. Повод стана арестът на 15 момчета от влиятелни семейства заради антиправителствени графити.
Започнаха масовите демонстрации, искания на политическата опозиция, появиха се въоръжени групи, а поддръжниците на Асад бързо ги приравниха с крайни ислямисти. За съжаление имаше и такива и все още ги има, а "най-успешната" от тях - "Ислямска държава" - върна световното внимание към Сирия. Освен чужди милиции в конфликта влязоха и чуждестранни военнослужещи, бе извършена и не една химическа атака, а последната може да е била неотдавна. Организация, наблюдаваща конфликта обяви, че в него може да са загинали до половин милион души, а ужасите на Източна Гута прибавиха стотици към списъка на жертвите за броени седмици.
Разликата между тези и предишните годишнини обаче изпъква. Към управлението на Асад няма сериозни заплахи от бунтовниците, които са почти разгромени, зоните на сражения с тях са малко, а не цялата държава. Войната едновременно е към края си и не е, в зависимост кой прави оценката.
За Асад дните на опозицията са преброени, но това няма да реши проблемите му - сили на пет държави вече действат на терен, от тях две граничат със Сирия, а две са съюзници, но със собствени (и то несъвпадащи) планове. Само преди два месеца нова операция на Турция заплаши да удължи конфликта и обърка сметките на заинтересованите страни.
А всички тези вече гледат към "следвоенна Сирия", но взаимно си препречват пътя към нея. На седмата годишнина от началото на войната "Дневник" обобщава седем от проблемите, които това създава - от въпроса как точно ще приключи конфликтът и какво ще се случи с милионите засегнати до превръщането на маслиновата клонка от кодово име на турска операция в символ, използван от всички страни в конфликта.
Кой (и дали) ще обяви мир и по какви правила
За Асад ще е трудно да се прекрати конфликта само с военно решение, ако има толкова много играчи на терен. Дори това да се случи, колко суверенна ще бъде Сирия? Не много, обяснява обяснява за "Дневник" Джихад Язиги, главен редактор на англоезичното издание The Syria Report, базирано в Бейрут. "Икономически Сирия е много зависима, разделена на няколко сфери на влияние, централното правителство загуби много от легитимността си."
Според Омар Куш, сирийски политически анализатор в Турция, "конфликтът в Сирия е за политически преход, но руснаците се опитват да променят дискурса. Затова Женева беше заобиколена и Сочи ще бъде новият политически път." Куш има предвид преговорния процес в Женева, който събира международно признати опозиционни групи с режима (но никога в преки преговори) и се подкрепя от Запада и някои арабски страни, и този от Сочи, свикан от "гарантите" за деескалация на конфликта Сирия, Иран и Турция. Женева би наложила едни изисквания на Асад, Сочи - други, в които съюзниците от Москва и Техеран (и може би "враговете" от Анкара, които искат Асад да не е на власт) ще опитат да си издействат специална роля. Русия и Иран обаче също имат различни интереси, свързани с ресурси (сурови фосфати, нефт, газ и други) и влияние.
За "Ал Монитор" Рохолла Фагихи пише, че иранските медии гледат все по-негативно на Русия на фона на спекулациите, че Москва заобикаля Техеран в Сирия и го изтиква от процеса на "възстановяване", който предстои. Реформистко издание, цитирано в същата публикация, обяснява, че президентът Хасан Рохани е надушил загубата на сирийския пазар още няколко седмици преди разгрома на "Ислямска държава" в Ракка и е търсил контакт с Асад, за да обсъди каква ще е ролята на ислямската република.
"Засега Русия изглежда като основния победител, особено в енергийния сектор, а иранците изглеждат малко разстроени," казва Джихад Язиги. "Не мисля обаче, че това ще има каквото и да било политическо значение, защото липсата на пари означава, че възстановяването ще е ограничено... Ако няма цялостно решение, приемливо за всички, никой няма да плати цената и не мисля, че Сирия ще се изправи на крака," обобщава Язиги. Никой от възможните донори - западни, съюзниците или държави от Персийския залив, не е готов да инвестира в процеса на възстановяване, ако конфликтът не приключи напълно. Каквото и да стане, "Сирия няма да се завърне към това, което беше през 2011 г. Сирия е най-слабият от всички местни актьори, но играта сега се води между регионални и международни играчи," продължава той, но добавя, че ще е важно да се проследи "2021 г., когато свърши мандатът на Асад."
А сирийците?
Дори всички тези усложнения да можеха да се решат с магическа пръчка, щеше да остане отворен най-големият въпрос - как сирийците ще продължат живота си.
Наскоро вниманието на световните медии се насочи отново към Сирия, след като ООН определи ситуацията в бунтовническия анклав Източна Гута като кошмар, който "въображението не може да обхване". Всъщност това беше ситуацията навсякъде по бойните полета на Сирия в последните 7 г. За някои анализатори Източна Гута е само повторение на ситуацията в Алепо, където мащабна офанзива на режима и руските и иранските сили позволиха някогашното икономическо сърце на Сирия да се върне в ръцете на Асад.
Дори бойните действия да приключат и да няма убийства на цивилни, ще остане въпросът за съдбата на над 13 млн. сирийци, напуснали домовете си. От тях около 6 млн. са вътрешно разселени (само за първата половина на 2017 г. броят им е нараснал със 700 000 според проучване на "Пю рисърч център"). От напусналите родината си над 5 млн. са в страни от Близкия изток, които са на ръба на възможностите си да полагат адекватни грижи за тях. Според ООН от близо 10 млн. деца почти 8.6 млн. страдат от недохранване или имат спешна нужда от медицинска помощ.
Предвид факта, че за следвоенното възстановяване на Сирия ще са нужни стотици милиарди долари, а повечето страни (включително съюзниците Русия и Иран) не са готови или нямат възможност да ги заделят, както отбелязва и Язиги, не е известно кога страната ще може да предложи добри условия за завръщане в родината. В европейски страни същевременно вероятно ще има натиск от популистки политици това да се случи по-бързо, защото "войната е приключила".
А и в каква Сирия ще живея те? Страна без политическа опозиция, където управляващите се свързват със стотици хиляди смъртни случаи, ръцете на част от бунтовниците също не са чисти и възстановяването зависи изцяло от регионални и международни играчи, всеки със собствен интерес? Дори войната да приключи до месеци или малко повече, проблемите за Сирия едва ще започват.
Как Русия ще се разбере с Асад
Русия в традиционните представи е съюзник на Сирия, инвестирал много в това да съхрани режима. Интересите на политическите елити в Москва и Дамаск обаче започнаха да се разминават. "Въпросът за влиянието на Русия върху Асад е енигма и само шепа хора знаят истинския отговор," казва за "Дневник" Максим Сучков, анализатор на руската политика в Близкия изток и експерт към дискусионния клуб "Валдай". "След като позициите на Асад укрепнаха, той е по-малко отстъпчив за нуждата да преговаря с опозицията."
Според арабски дипломат Асад не разбира защо когато е толкова близо до "победата", въобще е необходим политически изход от конфликта. В компинация с все по-малкия ентусиазъм на президента за политическо решение, загубата на военнослужещи (официални и "частни") и въпросът за дела в икономиката на "следвоенна Сирия" отварят протаст между интересите на двете държави.
Макар Путин няколко пъти да обяви изтегляне от Сирия, силите му вероятно ще останат в страната още известно време предвид неизвестните около бъдещето на страната. Дали обаче така ще се повтори "афганистанският ребус" - от времето, когато армията на Съветския съюз остана 10 г. в Афганистан? "Русия няма да отстъпи пред трудностите," отговаря Сучков. "Мисля, че Кремъл е научил урока от съветската инвазия в Афганистан и прави само "премерени рискове", за да не се въвлича в безизходица. В Близкия изток обаче е трудно да се пази подходящ баланс и да се следва определен курс. Предвид всички военни обекти, които Русия получи в Сирия, тя ще остае в страната няколко десетилетия. Въпросът е с какви способности и на каква цена ще бъде такова присъствие в политически и военен план."
По-рано в публикация за "Ал Монитор" Сучков отбеляза, че за Русия евентуалното решение за Сирия ще е нова стратегия - но едва след изборите на 18 март.
Какво присъствие ще запази Иран
Ислямската република е дала и продължава да дава висока цена в Сирия. Случаят с иранския дрон в израелско въздушно пространство и последвалите бомбардировки от израелски изтребител обаче припомниха, че Иран има завидни позиции на терен в страната, с командири в първите бойни редици, с хиляди обучени от неговите войски бойци и с мрежа като част от "оста на съпротивата" Сирия редом с тази в Ирак и Ливан.
Според "Ню Йорк таймс" акцентът за Иран обаче не е контролът върху територията, а изграждането на връзки с паравоенни групи и изграждане на мрежа от бойци - няколко хиляди души (без да се броят иранските войници на терен). Симбиозата с ливанската шиитска организация "Хизбула" е видима в доставките на оръжия, за които говори Израел и които според организацията се добавят към арсенала от над 100 000 ракети, които вече притежава групировката според Израел.
Според Али Алфонех от Атлантическия съвет, който проследява информация за чужди бойци, убити в Сирия, Иран има три бази в страната: една в Алепо и две - Южно от Дамаск. Така, предвид факта, че там Иран вече обучава бойци в Сирия, дори при изтеглянето на "Хизбула" (която изигра ключова роля в сухопътните операции на Асад) на терен ще остане нейна местна версия.
Има ли "нов фронт" с Израел
Израел се бои от коридора, който Иран се опитва да установи от собствената си граница, през иракска територия (чрез милициите Хашд аш Шааби), през сирийската граница, и през територията на страната (с помощта и на "Хизбула") до Голанските възвишения. С действията си Иран подтикна Израел, досега доставял основно хуманитарни помощи в Сирия, да се намеси по-активно на североизточната си граница. Това стана, след като дронът, с неясна мисия (според различни спекулации тестова или разузнавателна), се появи в от израелската ѝ страна и предизвика най-голямата атака на сирийска територия от 35 г., при която силите на Асад свалиха F-35..
Тази намеса на Израел изглежда не е спорна сред всички съюзници на Сирия - Москва така и не изрази недоволството си, след като Израелските военновъздушни сили атакуваха конвои, за които се смяташе, че са предназначени за "Хизбула", отбеляза "Ню Йорк таймс".
"Наскоро Израелските въоръжени сили се преориентираха към военна подкрепа за местни сирийски бунтовнически групи в опит да държат иранската Ос (на съпротивата) далеч от израелската граница," пише Йошанан Висер на страниците на "Аруц шева". Според него информация от местни медии и източници сочи, че Израел е част от битката за контрол в районите на Кунейтра и Дераа. Според Елизабет Цурков от изследователския център Forum for Regional Thinking някои групи (включително ислямистки) получават директна помощ от Израел - включително военна, което тя илюстрира с видео, според нея заснето при предаването на оръжията на групата "Фиркат Ахрар Науа" близо до Кунейтра в края на 2017 г.
Засега обаче ефектът от предполагаемата (ако се води отвъд инцидента от февруари) израелска операция в Сирия е символичен, ако се сравни с този на сирийския северен съсед Турция. Ако започналата преди 2 месеца операция "Маслинова клонка" продължи след северозападната провинция Африн на изток, остава въпросът какво ще се случи с други двама ключови участници - кюрдите и Съединените щати.
За другите проблеми - какво означават операция "Маслинова клонка" и присъствието на Съединените щати и водената от тях кюрдско-арабска коалиция за бъдещето на Сирия, четете по-късно тази седмица в "Дневник".