Византийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, историческият център на Виена в Австрия, паметникът на старопланинския връх Бузлуджа в България, манастирският комплекс Давид-Гареджа в Грузия, казиното "Констанца" в Румъния, гръцкото сиропиталище "Принкипо" на Принцовите острови в Турция и фабриката за лед "Гримсби" във Великобритания.

Това са финалистите - седемте най-застрашени обекти на културното наследство в Европа в годишната класация на организацията "Европа ностра" и Института на Европейската инвестиционна банка, съобщиха от там. Програмата на "Европа ностра" не е финансираща. Целта й е да привлече внимание на високо ниво, включително от страната, чиято забележителност е попаднала в списъка.

Тези бисери на европейското културно наследство са в огромна опасност, някои поради изоставяне или неадекватно развитие, други поради липса на експертизи или ресурси. В следващите месеци експерти от "Европа ностра" и Института на Европейската инвестиционна банка заедно с други партньори и номинаторите ще посетят избраните 7 обекта и ще се срещнат с основните заинтересовани страни.

Мултидисциплинарните екипи ще предоставят технически съвети, ще идентифицират възможните източници на финансиране и ще мобилизират широка подкрепа за запазването на тези забележителности. До края на годината специалистите ще формулират осъществими планове за действие за избраните обекти.

Предложението от българска страна е направено от фондацията "Проект Бузлуджа", основана от младия архитект Дора Иванова, която има проект за спасяването на паметника.

Паметникът на Бузлуджа, разположен в планините и в сърцето на България, е внушителен пример за архитектурата от XX век. Той е построен през 1981 г. като Дом-паметник на Българската комунистическа партия.

Просъществува само 8 години до края на социалистическия режим в България през 1989 г. Скоро след това сградата е изоставена и се превръща в жертва на кражби, вандализъм и сурови метеорологични условия. Прозорците и покривът са силно разрушени, излагайки структурата на атмосферните промени целогодишно, включително на силните снеговалежи. Отговорните институции не са взели никакви мерки за опазването на сградата до този момент.

Мозайките в паметника покриват площ от над 1000 кв.м и представят историята на БКП с художествени похвати в стила на социалистическия реализъм. Мозайките на вътрешния кръг са изработени от смалт, а на външния - от естествени камъни, събрани от реките на България.

Днес внушителният облик на архитектурата в стил брутализъм, тежката символика и цветните мозайки са силно разрушени, но паметникът привлича нарастващ интерес със своята драматична история, удивителна архитектура и визия на разграбена помпозност.

Съдбата му е подобна на няколкостотин други паметници, построени по времето на социалистическия режим в България и в целия източен блок. Най-новото наследство на бившите социалистически страни често е травматично и непознато на широката публика. Затова е очевидно значението на тази сграда на европейско ниво като "място на памет" (lieu de mémoire).

От една страна, когато става въпрос за опазване, паметникът може да се представи и като място на конфликт, защото въздейства на околната среда, изменяйки драстично планинския контекст. Силното идеологическо послание, което се предава от самия мащаб на сградата, както и от символите в нея, поставя проблема: как тя може да бъде опазена по начин, който не възхвалява или потвърждава неволно политическа идеология.

От друга страна, може да се твърди, че оставянето на паметника постепенно да се разруши би било неоценяване на човешкия труд, положен за построяването, на художествените му качества или на символното му значението като артефакт на 45 години социализъм в България.

Фондация "Проект Бузлуджа" защитава тезата, че като един от шедьоврите на своя период паметникът на Бузлуджа би могъл да се превърне в пример за опазване и преосмисляне на подобни обекти на историческо наследство в Централна и Източна Европа.