Прогнозата при рак на щитовидната жлеза обикновено е добра, но трябва профилактика, напомнят ендокринолози
Ракът на щитовидната жлеза, с малки изключения, не е агресивен и при най-разпространената му форма - папиларния карцином - смъртността е под 1%. В някои случаи при напреднала възраст дори може да не се отстрани, а да остане под наблюдение до края на живота, ако туморът не нараства и не метастазира в лимфните възли. При по-млади хора пък достиженията на медицината позволяват жена с отстранена щитовидна жлеза заради карцином да забременее, износи и роди здраво дете, като в този случаи функцията на жлезата се замества с таблетки.
Тези теми обсъдиха по време на научен форум в София този уикенд Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея и Клиничният център по ендокринология и геронтология към Медицинския университет в София. Освен специалисти в областта на ендокринологията в него участваха и специалисти по патология, нуклеарна медицина, хирургия и други лекари, ангажирани с лечението и проследяването на пациентите с рак на щитовидната жлеза.
По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза е 1% от населението, толкова се приема, че е и навсякъде по света. Това е най-често срещаният ендокринен карцином, като в около 90% от случаите той е с добра прогноза за разлика от други, като например ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха. Болестта засяга по-често жените, както при всички заболявания на щитовидната жлеза, коментира проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания към Университетската специализирана болница по ендокринология "Акад. Иван Пенчев".
Съществуват четири вида карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – около 80-85% от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10-15%, следван от медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният карцином – около 1%, като той е и най-опасен.
Заболяването започва и протича безсимптомно. Само когато е много напреднало, се установява твърд възел в щитовидната жлеза, увеличаване на лимфните възли в областта на шията, промяна в гласа, задух и затруднено преглъщане.
"Медицинската наука вече познава не само оперативни, но и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза, включително и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, различни методи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук", изброи проф. Здравко Каменов, началник Клиника по ендокринология в Александровска болница. По думите му към неинвазивен метод лекарите пристъпват, ако състоянието на пациента не позволява операция или самият болен не иска да бъде опериран.
Щитовидната жлеза може да страда, когато човек не приема достатъчно йод. Затова трябва да се консумира йодирана сол, посъветваха специалистите и отбелязаха, че в България солта задължително се йодира, благодарение на което е преодолян в голяма степен проблемът с гушата. Това показва и проучване, представено от проф. Боян Лозанов, началник Клиника по ендокринология в болница "Аджибадем – Токуда". "От гледна точна на карцинома на щитовидната жлеза йодният дефицит е сериозен рисков фактор и може да доведе до сериозни нарушения в развитието на мозъка, психиката и физиката, особено когато настъпи по време на бременност", коментира той.
Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, но започва да функционира в третия месец. Тя обаче е все още твърде слаба и не може да му осигури необходимото количество йод, затова бебето разчита на йода, получаван от майката чрез кръвта. Ако бременната е в дефицит, бебето не може да компенсира само, мозъкът не се развива, настъпва кретинизъм.