Бракове без граници
Някой трябва да се разбунтува срещу понятието смесен брак. Не са ли всички бракове и връзки смесени? Или кой брак е по-малко смесен - този между България и Виетнам, връзката Австрия - България, София - Варна, висше - средно образование, ниска - висока заплата, опера - рок, ин - ян.
"...стига везни, беше писал поетът, искам обич за обич".
Специалистът казва: "Всеки брак започва с едностранчиво възприемане на другия."
"Нашите културни различия са много малки", казва Йоана Левиева-Сойер и се усмихва широко с красивата си усмивка. Преди близо 6 години се е вписала в регистрите на смесените бракове, взимайки за съпруг любимия си Клайв от ЮАР. "Ако в едно семейство не се получава, значи не са се обичали достатъчно, не са намерили половинката си", повдига рамене тя и подръпва "Мохито" от сламката. Йоана е журналист в БНТ, Клайв също е журналист - главен редактор на англоезичния седмичник "София ехо". С други думи, и двамата могат да говорят за тенденции и да анализират.
Йоана продължава: "Хората, които принадлежат към държави от западната култура, според мен имат друго разграничение и това е културността, доколко човек е образован и докъде се простират интересите му". За себе си и Клайв тя говори като за хора идващи от две "западни" страни, имат почти еднакъв тип образование, интереси, следователно и разликите между тях на личностно ниво не са много големи. За Йоана, тази България, в която тя работи и живее, има характеристиките на цивилизовано ядро, което е точно в центъра на София. И навярно в центъра на Пловдив, където е родена и израснала. Преди Клайв да успее да обясни дали е преживял културен шок при идването си в България, Йоана говори за шока, който тя изживява всекидневно в собствената си държава.
"Аз живея в друга България, не в България на 90 процента от населението тук. И това не е само въпрос на възпитание, то е светоглед, няма значение от финансовото състояние на човек. Тук има места и хора, с които като че сме от две различни държави, аз съм чужденка за тях и те за мен, независимо че живеем на 100 км разстояние. Заради тях аз се чувствам като в чужбина." Клайв слуша внимателно. Разбира много добре български, но разговаря на английски. И според него културните различия са незначителни. Иначе той се дефинира така, "Идвам от африканска страна, която е приела европейски ценности." Коментира, че градът откъдето той идва, Кейптаун, изглежда сякаш по-толерантен спрямо хората с различна сексуална ориентация. Смята, че в България има по-ясно изразена хомофобия и че обществото ни е особено патриархално.
Д-р Златка Михова, клиничен психолог и специалист по фамилна и брачна терапия към амбулатория за психично здраве "Адаптация", потвърждава наблюденията на Клайв.
"Моят опит показва, че жените, идващи от западна култура да живеят в България, трудно приемат
позицията на жената в семейството
което е основано на патриархалния селски модел. От жената се очаква тя да постави семейството на първо място, а не кариерата си. Тя поема изцяло грижата за децата. Независимо от интелектуалното ниво на съпруга в България мъжът казва, че не спира жена си да работи, но в същото време от нея се очаква да поеме изцяло грижата за домакинството, смята д-р Михова.
Според Йоана обаче всичко опира до личността на човека. За Клайв тя казва, че и в обществото, от което той идва, съществуват разни навици, които той просто не е възприел. Тя дава пример с майка му, която е родила и отгледала три деца, никога не е работила и ако Клайв беше друг човек, казва Йоана, може би щеше да очаква същото и от своето семейство.
"Но напротив, за него е хубаво, че аз работя, имам кариера и собствени интереси."
Клайв пък е стигнал до убеждението, че заедно с човека чужденецът се жени и за самата страна, в която се преселва. Той казва, че иска да остане тук, да получи българско гражданство, защото се възхищава от България. Иначе една връзка, за да успее зависи от зрелостта и отговорността на хората, замесени в нея, проблемите са едни и същи и нямат общо с националността, смята той.
"Често обсъждаме новините заедно и звучим точно като двама журналисти. Мисля, че фактът, че и двамата сме наясно какъв начин на живот налага тази професия, е голямо предимство за хармонията в брака ни", казва Клайв. Допълва, че не очаква Йоана да влезе в кухнята малко след 17 часа и да се захване да приготвя вечерята. Не че тя не го прави при първа възможност. От свалените от интернет рецепти Йоана се е специализирала в доматена яхния с телешко или
агнешко и африканска мусака
която също се прави с агнешко, и вместо картофи се слага натрошен хляб. Съпругът уточнява, че е трудно да се говори за традиционна южноафриканска кухня, защото обществото е мултикултурно и това рефлектира върху всяка една сфера на живота.
Клайв казва, че на път към България не е успял да се раздели с любимата си музика - група на име Savuka - смесица от западен стил поп-рок и традиционен африкански зулу саунд. Йоана прави допълнение, че тази музика се равнява по сантиментална стойност на хитовете на "Щурците", с които са израснали няколко поколения българи. Но пък в България (в буквален превод) е развил вкус към Д2 в първоначалния вариант на групата, KariZma и "Ева квартет". На стената у тях обаче виси черно-бяла снимка на Тейбъл Маунтайн, удивително красива планина в ЮАР, като че ли с клъцнат връх, плоска като тепсия.
Наблюденията на д-р Михова са, че често хората решават да живеят заедно, без да си дават сметка за различията, защото те търсят еднаквостта, търсят това, което ги сближава. В България има традиционни правила на семеен живот, но на човека отвън рядко някой му ги обяснява, счита тя. Става въпрос за споменатия патриархален модел, още за близостта на мъжете с техните родители и това, че всичко се следи и коментира от тях.
Психоложката разказва случай от практиката си, когато жена от западноевропейска държава идва да живее в България и не след дълго остава ужасена от мръсотията, в която тънат детските площадки. Решава да почисти поне тази, където играе детето й, захваща се, заедно с циганка, на която е платила за помощта. Новото й семейство обаче тъне в
срам, че снахата е излязла сама да рине боклука
а там, откъдето тя идва, грижата за пространството, което обитаваш, е нещо естествено и не е грижа на държавата.
Границите на семейството са прекалено големи, твърди психоложката. Но от чужденеца се очаква да се приспособи бързо, да усвои особеностите. Ако това не стане, държането му/й се приема за странно, а ако той или тя харесва други неща и има различни възгледи, на подсъзнателно ниво партньорът се чувства отхвърлен, нежелан. Поражда се нетърпимост и тревожност, казва д-р Михова.
Нито едното чувство, нито другото са познати на семейство Левиев-Сойер. Тук с едно малко уточнение, че Клайв също е приел името Левиев за свое фамилно, за да могат всички да имат едно име. Заедно с малката Сара-Леа. "И за възпитанието на детето нямаме никакви разногласия", казва Йоана. Добре, че беше Клайв да я научи на please и thank you, та покрай нея и аз, шегува се тя. Всеки й говори на своя си език, а помежду си говорим на английски, така сме свикнали.
Така е свикнало и друго едно семейство на българин и холандска гражданка, които също живеят в София.
Говоренето на различни езици
е добре за децата, а Барбара има три. Това, което я стъписва, е почти тоталната липса на диалог между родители и учителите в градината, където ходи синът й, почти 6-годишен. Когато се опиташ да говориш с някого, да поискаш различно отношение или да попиташ нещо извън програмата и виждаш как защитна стена се спуска помежду ви моментално. Освен че според нея българите не дават достатъчно свобода на децата си, а доста майки се връщат на работа много скоро след раждането. Но няма как, отговаря си сама Барбара, семействата тук са стресирани и претоварени с работа, за да могат да оцелеят. Тя се е научила да бъде търпелива, да не очаква внезапни резултати за каквото и да било, нещата тук се случват бавно. Категорична е, че културен шок не е имало и се чувства щастлива в България.
Но с присъщото си чувство на лична и професионална отговорност Клайв Левиев-Сойер проговаря, че иска да изкорени от българите националния им комплекс за малоценност. С патос завява, че българите са постигнали много неща сами, от които би следвало да се гордеят. Също и да се научат да мислят в по-дълги срокове - например къде се виждат след 5 или 10 години, да участват наравно в дискусията що е ЕС и накъде върви, да имат собствено мнение, да се научат да шофират по-добре.
Българите не дават достатъчно свобода на децата си, а майките се връщат на работа твърде скоро след раждането
Тоталната липса на диалог между родители и учители е стъписваща
Тук има по-ясно изразена хомофобия и обществото е силно патриархално