Александър Стоянов, ЦИД: Ако прокуратурата се намеси в корупцията в частния сектор, ще е като слон в стъкларски магазин
В края на миналата година правосъдното министерство предложи промени в Наказателния кодекс (НК), с които да се въведе преследване на корупция и в частния сектор и да се криминализира търговията с влияние. Измененията бяха гласувани на първо четене в правна комисия, но заради острата реакция на юристи и магистрати парламентът реши да подложи измененията на обществено гласуване преди разглеждането им в пленарна зала. На него критиките към проекта отново бяха със значителен превес пред одобрението му. Въпреки че сред основните аргументи против е, че замисълът на проекта е сгрешен, стана известно, че управляващите няма да оттеглят проекта, а ще го поправят в движение.
Междувременно Центърът за изследване на демокрацията направи проучване на корупцията в частния сектор, чиято основна цел беше да се изработи методология за разпознаването ѝ. "Дневник" разговаря с автора на анализа - Александър Стоянов.
Според изследването на Центъра за изследване на демокрация, корупцията в частния сектор е много висока, но най-големият проблем не е в бизнеса. Къде е проблемът и какво друго показа анализа ви?
- Що се отнася до публичната корупция (отношенията публична власт – бизнес сектор) например, в България е най-нисък процентът на доверието на фирмите; че замесените в корупция ще бъдат наказани или осъдени, т.е. доверието в разследващите и съда - едва 11%. Най-висок е в Дания с 63%, а средната стойност за Европа е 38%.
По данни на Евробарометър от 2017 г., които сме използвали в нашия анализ на въпроса каква е вероятността корумпирани хора или фирми да бъдат докладвани на разследващите в България процентът е 24 при средна за Европа стойност от 43%. Най-високият е в Полша - 63, а най-ниският - в Словакия - 22 %. Според Евробарометър България се нарежда на второ място по показател "опит с корупционен натиск" (16%) при средни за Европа - 5%. Преди нас е само Румъния с 19%. Има четири държави, където процентът е нула - Белгия, Финландия, Естония и Швеция.
По отношение на частната корупция (т.е. отношенията между фирми в частния сектор и отношенията служител – фирма) основното, което характеризира оценките за разпространение на различни сценарии на частна корупция (т.е. отношенията между фирми в частния сектор и отношенията служител – фирма) е, че повечето форми на корупция (с изключение на измамите от страна на служители) се срещат много често или често. Най-често срещани са корупционните сценарии "непотизъм и конфликт на интереси при търгове" (64,9%) - служител, отговарящ за възлагането на поръчки или за закупуване на стоки или услуги, дава поръчка на стой близък приятел или роднина и "даване на подкупи от посреднически фирми" (66,9%) - посредническа компания, вместо да препоръча най-доброто и най-евтиното решение, предлага друго (друга фирма), която от своя страна връща обратно пари на посредническата компания. Следват подкупите за получаване на информация, на финансови институции, от клиентски компании и на контролни органи. След това са и кражбите от служители.
Една четвърт от ръководителите на фирми казват, че има риск за корупция в техните фирми. Най-рисковата дейност, ясно откроима от другите са обществените поръчки. Според собствениците на фирми най-успешните антикорупционни мерки са т.нар. "твърди" - уволнение, система за вътрешен контрол. По-слабо работещи биха били "меките" мерки като създаване на гореща анонимна телефонна линия, приемане на етичен кодекс, антикорупционно обучение на служителите и др.
Какви са разликите за риска от корупцията според това дали фирмата е от дребния, средния или едрия бизнес?
- Различен тип проблеми възникват при различния обем на бизнеса. В големите компании има няколко нива на власт и там вероятността от възникване на вътрешните проблеми - кражба от служителя, сключването на сепаративни сделки и т.н. не е малка. В микрокомпания, където шефът отговаря за всичко, няма как той да лъже себе си.
Инфлацията например също се отразява различно - по-тежко на големите компании, защото работят с повече пари и т.н.
Рискът от корупция не зависи и от вида бизнес - дали ще е индустрия, търговия, услуги и др.
Прилича ли корупцията в частния сектор на тази в публичния?
- Има две противоположни позиции в теорията за корупция. Според първата корупцията представлява разложение и то разложение на публичната власт и/или е държавата. Т.е. има я, когато се злоупотребява с публична власт. Когато служител краде от шефа си, това не е корупция, а "обикновено" престъпление - кражба, измама. Корупция е налице, когато държавен служител злоупотребява с публичната власт, която има. Според другата позиция явленията, които се наблюдават в публичния и частния сектор са сходни - става дума за негативни явления, нелегитимни действия. Например при обществените поръчки: тези, които отговарят за търга в частния сектор, се опитват да извлекат полза за себе си за сметка на собственика; в публичния сектор, отговорните за обществените поръчки служители извличат полза за себе си за сметка на държавата (публичните ресурси).
Според теорията, за да има корупция е необходимо да има организация с определена система на властта. Организацията може да е публична или частна, но винаги има принципал, на когото принадлежи властта. Подчинени на принципала са са неговите агенти - това са служителите. Има също и трета страна, които са външни за организацията хора. Корупцията е налице, когато агентът е получил от принципала власт да сключва сделки, но вместо за сметка и в интерес на принципала, започва да работи за себе си (и във вреда на принципала). Това се случва и в частния, и в публичния сектор и се прави от агенти (служители), които разполагат с предоставена им дискреционна власт. Разликата е, че в частната сфера агентът ощетява собственика; зад собственика няма друг, т.е. той понася щетите и ако те са много големи - фалира. В държавата нещата са по-различни: налице е организация (агенция, служба и пр.), но нейният принципал не е краен, а също има свой принципал - например министър. Принципал на министъра е министър-председателят. В крайна сметка принципал на администрацията е премиера, но той също не е краен принципал, т.е. не е напълно свободен да прави каквото реши. Неговата власт се получава на избори и в този смисъл крайният принципал е народът. Тази връзка е по-особена, защото материалните щети от корупция не са за сметка на министър-председателя, а чрез данъците - за сметка на народа.
Всички работодателски организации се обявиха против промените, като повечето заявиха, че ако собственик е мамен от служител е негов проблем, а отношенията му с други собственици се уреждат от гражданското право.
- Не съм специалист по право, но според много уважавани юристи, тези отношения се уреждат от гражданското право. В този смисъл тенденцията всеки обществен проблем да води до увеличаване на дейностите, които попадат в групата на престъпленията мен ме притеснява. По този начин на законите и системата на правоприлагането се придава функцията да бъдат съдници за обществения морал. Някои от нормите на морала се превръщат в закони, но други (повечето) са достатъчни сами по себе си като регулатори на поведението. От гледна точка на правоприлагането, прекомерното криминализиране на дейности в крайна сметка води до познатата ситуация "роднина-милиционер-роднина-милиционер.". Правоприлагането (прокуратура, съд следствие и пр.) е арбитър по въпроса кое е законно или незаконно, а не кое е правилно и неправилно - хубаво или лошо.
Недоволството на работодателските организации е свързано и с това, че не може маханично да се препишат текстовете за корупция в публичния сектор в частния, а същевременно проучването е показало, че практиките са еднакви?
- Да, но принципалът е различен. За щетите от корупция в публичния сектор плащат всички данъкоплатци. Едно е детето да вземе 20 лв. от портмонето на майка си, а друго майката да бъде ограбена от колега в офиса например. Защо да намесваме прокуратурата в отношенията между майка и дете. Именно това би могло да стане с предлаганите промени. Когато прокуратурата започне да разследва частния сектор, много собственици няма да смеят да направят и една крачка, защото рискуват прокуратурата да ги обвини, а съдът да ги осъди и тикне в затвора; в крайна сметка мнозина биха се отказали от бизнеса. Трябва много внимателно да се приказва и действа в тази област. Защото намесата на прокуратура в борбата с корупцията в частния сектор лесно може да доведе до ситуацията "слон в стъкларски магазин" - подобни действия могат да сринат много бизнес начинания и проекти. Желанието на бизнеса е, държавата да се оправи първо корупцията в собствените си структури.
Според анализа ви трябва ли парламентът да подкрепи преследването на корупцията в частния сектор?
- В заключението му има препоръки, свързани със законопроекта. Те са основно две - едната е, че държавата - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за финансов надзор (КФН) и други институции, трябва да си върши адекватно и ефективно работата. При изследването повечето фирми споделиха, че се нарушават конкурентни практики, има сив сектор в пазара на труда и други подобни явления. Често се срещат споразумения за неконкуриране - неформални картели. Тук ролята на държавата е незаменима - да регулира и да противодейства на опити за разрушаване на пазарната среда. Опити за подобно рушене винаги и навсякъде е имало, има и в момента и това е функцията на антимонополните закони и регулатори, в това отношение институциите трябва да се намесват и да бъдат много по-ефективни.
Втората препоръка е за това какво да правят самите фирми - как да си организират работата. Според нас бизнес асоциациите да помогнат, да им предоставят ноу-хау кое как се прави; какви системи за контрол могат да се прилагат и др. Най-често срещаната практика е отговорният за договори и доставки да сключва "свои" отделни споразумения с доставчици и други външни лица, от което взема пари - за сметка на собственика. Той краде за сметка на собственика. Проблемът е, че в много компании няма много опит как да се справят с подобни проблеми, и как да контролират служителите си. И второ, много хората живеят с представата, че трябва "нещо да вземат за себе си", че поради това, че работят някъде компанията е донякъде и тяхна, полага им се и част от печалбата и част от собствеността. Този манталитет и представата за "трудовата собственост", трудно се преодоляват. Опитайте се да обясните на някого, че никога няма да получи пълният продукт на своя труд – невъзможна задача. При дълбочинни интервюта някои компании изглеждаха като разграден двор. Все пак се забелязва известно подобрение на проблема с корупцията в сравнение с 2005 г., когато пак правихме изследване.
Проучване на Евробарометър от 2017 г. , което изследва отношенията между частния сектор и държавата (публична корупция), показа, че на 16 % от българските фирми им е искан подкуп. Нашето изследване, което е само за отношенията бизнес-бизнеса (частна корупция) показва по-висок процент на поискани подкупи - 20 %. В анализа участие взеха 164 шефове на фирми в София. Разговорите с тях бяха "лице в лице" или по телефон.
Постигна ли изследването основаната си цел за изработване на методология, по която и занапред да се анализа проблемът с корупцията в частния сектор?
- През април ще представим общия доклад и Европейската комисия (ЕК) трябва да прецени доколко сме се справили. Ние смятаме, че сме, защото изработихме индикатори, повечето от които работят. Главният признак, че работят е, че имаме само отделни въпроси, при които броят неотговорили на надхвърля извън нормалния брой от 3-5 процента. Въпросите се разбират, на тях се отговаря. Очертава се картина, която прилича на публичната корупция. В момента в Германия, Испания и Италия се прави същото проучване и този месец ще се направи общ доклад за четирите държави.