На 9 април - сега - излезе една статия [1] в официозното списание "Россия в голобалной политике", озаглавена "Самотата на метиската (14+)".

Самотната метиска според автора е Русия; (14+) е многозначителна добавка, която ще разясня по-долу; а авторът е Владислав Сурков – "дясната ръка" на Путин до уволнението му от официален свръхвластови пост през 2013 г. Оттогава Сурков е използван като "момче за специални поръчки", изискващи нечиновническа инициативност и поемане на рискове (примерно при заграбването на Крим); официалният му ранг е – прощавайте, звучи комедийно, както всички имперски рангове, преведени през ХVІІІ век от немски, които Путин възстанови – "Действителен държавен съветник на Руската федерация първи клас", което го било изравнявало с армейски генерал или с адмирал.

Игривият тон на заглавието подготвя читателя, че авторът може да говори за Русия най-глобално-дълбинно сериозно – но с иронично-самоиронично пламъче: човекът се е освободил. Далеч е Сурков от Иван Илин, официалния идеолог на Путин от ХХ век, който твърдеше, че за Русия може само молитвено да се мълчи: "Нима за нея може да се говори? Тя е като жива тайна: с нея можеш да живееш, по нея можеш да въздишаш, на нея можеш да се молиш; и непостигайки я, да я лелееш в себе си; и да благодариш на Твореца за това щастие; и да мълчиш..." [2] Путиновите чиновници тъкмо усвоиха мъдростта на Илин, и ето ти сега – Сурков, който и свален има неизвестно колко голяма власт, който сам е метис от чеченец и славянка – вменява това състояние на мелез на Майка Русия!?

И така, защо Русия да е метиска? Защото е! – твърди Сурков, метиска, родена от съешаването на Запада с Изтока. Поради което може да бъде част и от Запада, и от Изтока. Първо опитва да е от Изтока и почти си туря един "татаро-монголски завоевател" за цар. Но се осъзнава в последния момент и се отплесва по Запада чрез славянските царе Лъжедимитрий и Петър І. Западна Европа - която, пояснява Сурков, "може да се смята за най-склонният към масово насилие и най-кръвожаден от всички континенти" - я прелъстява да участва в постоянните му гадни войни; Русия, благодарение на руското в себе си (а не на получената наготово от Запада военна наука и техника), постоянно побеждава, но постоянно е нещастна. Не защото Западът не я иска – той я иска (за да я пороби); и тя се оставя – като туря тоя път разни немкини на престола си, после Западът я заразява с комунизъм – тя и тази невярна болест успява да преболедува; но Западът не я оставя на мира – дава й демокрация, като я лъже, че това било лекарство за комунизъм – и почти успява да я унищожи този път!

Но – идва Путин и донася 2014 година! Не са казва какво се случва в тази година – само, че от нея нататък, така едно 100-200-300 години, Русия вече няма да ходи ни на Изток, ни на Запад, а ще си стои у дома и ще пребъде сама себе си. Оттук - загадъчното 14+ в заглавието. Можеше да бъде +безкрайност, можеше, като Райха, да е хилядолетие – но службата на Сурков е да съветва държавата, затова той е реалист: 300 години максимум – като русалките на Андерсен.

Защо в случая смятам, че Сурков е сътворил поредния руски властови мит – е не просто хвърля поредната им лъжа?

Защото за пръв път официален руснак отговаря на два въпроса, които до онзи ден в Русия отговор нямаха (а именно митът отговаря на "въпроси без отговор" – отговаря, а не просто подменя верния отговор): "Защо Русия се отказа от демокрацията?" и "Защо Русия заграби Крим?" Не само нямаха отговор – самите въпроси бяха табу, под страх от президентски гняв.

Лично Сурков навремето измисли как Русия да лъже, че не се е отказала от демокрацията – тя си строяла "суверенна демокрация". На въпроса "Суверенна от кого?" – Сурков и тути кванти мълчаха. А сега става ясно, че още тогава идеята е била – "суверенна от Запада". Знаем, че понякога прилагателното отрича същината на съществителното – златната ябълка не се яде, суверенната демокрация не е народовластие. Лъжата за суверенната демокрация бе последвана от други лъжи, в тях златната вече ябълка бе подменена с пластмасова ябълка, само боядисана със злато, а тя на свой ред – с пластмасова ябълка, боядисана с фалшиво злато. Знаем, че такива ябълки стават само за играчки на малки деца. А Сурков знае, че ние от заграницата на Русия деца не сме и няма да се заиграем. Очевидно адресатът на Сурковите лъжи е бил собственият му народ. Но те явно са се натрупали толкова, че дори на руснаците им е дошло много.

Затова Сурков рязко сменя говоренето, сменя лъжите с "истината": Русия се е отказала от демокрацията – поне от 2014 г. насам. Това там за "суверенната демокрация" бяха последните ни опити да излъжем Запада и себе си, че сме като него. Сега можем да въздъхнем с облекчение и да кажем честно пред своите си – и който чужд иска да слуша – че Русия вече няма да се мъчи и маймуносва: демократичните блянове - дотук. Сега вече ще бъдем себе си и ще се управляваме по нашему. (Казват, че той е измислил и името на путинисткото движение "Нашите".)

Защо е възможно всичко това днес? Защото бил настъпил историческият момент. И как го познахме, че е настъпил? Сурков може да отговори: ами псковският монах Филотей как позна през ХVІ век, че Москва е третият Рим? Позна, защото оттогава Русия се държи така, че да стане Рим-3! И аз сега ви казвам: Русия ще започне – и започна вече – да пребивава в себе си. Това не значи, че няма да има сношения с неруския свят – но в тях ще остава себе си, няма да се прави на Запад или Изток за чужда угода. Русия ще си поиска своите "права". Последната дума не е преразказ, а цитат – а какво значи тя не ни се казва, нека всеки свободно си я пълнят със съдържание от сегашни и бъдещи действия: за руснака ще бъде радост, а за неруснака - плач и скърцане на зъби!

Кой й е дал тия права? Сама си ги е дала. И няма да се съобразява с никакви конвенции, валидни в неруския свят. Защото вече има силата, която нямаше – или не демонстрираше - до 2014. Тук има пряко подменяне на правото със силата – но новомитологична Русия може само да се гордее с това. Така говори митът - а дали Русия реално има такава сила е друг въпрос, който в рамките на мита не се задава. Пък за външна консумация - надеждата е, че наглото безсрамие, ако не обезоръжава, поне внася объркване. Поне в началото.

По този начин Путин има още една опция за словесни маневри: когато му изнася, може да си кара по досегашните лъжи а ла Лавров: не сме ние, наши там няма, вие сами сте се нашибали (по Гогол...). А може и да обърне а ла Сурков: вие кво искате бе, басма ли да ви цепим? Ние, великата-могъща Русия!? Същите две линии държаха комунистическите партии на власт: всички са братя, другарки и другари, ние сме за мир в целия мир... – но при желание веднага обръщаха дебелия край: ти си враг, враговете ние нали знаеш кво ги правим?!

Като споменахме комунистическата рационалност на Сурковото митотворчество, можем да се сетим, че Маркс като че с учудване беше отбелязал: дори идеята може да стане материална сила – стига да овладее масите. Сурков е разбрал друга истина, за Путин през ХХІ век (но и за Хитлер и Пол Пот през ХХ): и най-голямата глупост може да стане материална сила – стига да овладее ума на един-едничък диктатор. И няма значение дали това се преживява като бълнуваща обсесия или студена калкулация: важното е, че оправдава всякакви действия на самодържеца – минали и бъдещи.