У нас политиката е или избягване на апокалипсис, или футболен мач. След ракетните удари в Сирия ядреният апокалипсис – вещан от мнозината наши защитници на руската военна чест - официално беше отменен. Затова можем спокойно да се върнем на домашното ни футболно първенство.

В него има един "отбор на народа" – ГЕРБ – който се менажира и подкрепя от основните олигарси в страната. Т.е. тези, които държат медиите и съдиите. Отборът не е лош и сигурно може да печели мачове без съдийска подкрепа. Но е отвикнал да го прави.

Вторият основен отбор – БСП – е червен и е смесено дружество на старата номенклатура, местни партийни ядки и останалите олигарси, част от които са руски граждани. Вярно, не става дума за Абрамович, но парите не миришат на занятието на източника си. Червеният отбор по съветски тича много, прави фаулове, но трудно вкарва и лесно пуска. Затова от десетилетие си е все втори.

Руснаци държат и третия отбор в страната или поне две трети от него. Тази част, която не държат, се казва Валери Симеонов – футболист, израснал в махленското първенство и стигнал до националната лига. Въпреки неоспоримия му талант той често си изпросва червен картон, а все пак далеч не е Стоичков, за да може да си го позволи.

И накрая – но не по важност – имаме и турски отбор, който се изявява като сателит или на ГЕРБ, или на БСП. Този отбор контролира съдиите и службите по стадионите и бележи от наказателни удари.

В първенството ни имаше и един син отбор, който обаче отпадна в Б група на миналите избори. Преди това синият отбор се раздели на три състава: единият си вкарваше автоголове в полза на ГЕРБ, а другите два започнаха да играят шах на терена.

Миналата седмица се състоя обединение - "Демократична България", което да върне синия отбор в политическата А група. Откъм агитката на ГЕРБ веднага се чу едно мощно "У-у-ууу". "Пак ли тези аматьори", "Те не са сини", "Не ритат с десния крак", "Нашата преса ще ги размаже", "Ще ни вземат точки, за да станат БСП шампион", "Само ние сме с европейски профил", "Пак ще им свирим дузпата", " и т.н. Все нормални неща за една агитка.

Феновете на синия отбор също бяха разколебани обаче. В плахата им хореография се долавяха следните интроспективни питания: "Нашите да не си вкарат пак автогол срещу ГЕРБ?", "Да не извадят пак шаха?", "Кога ли ще станат шампиони?", "Защо им трябваха зелени футболисти?" и т.н. И това са все нормални душевни терзания за отбор, който се бори за влизане в "елита".

Агитационното мислене е глухо за аргументи – размахват се плакати, вдига се среден пръст, пускат се димки. И най-важното правило – "нашият" отбор е прав дори и когато греши.

Част от проблемът на демократичната десница след 2015 г. беше, че тя влезе във футболното мислене за политиката, наложено от ГЕРБ. В резултат тя се стремеше да покаже основно колко некадърен футболист е Бойко Борисов. От научна гледна точка това не е чак толкова трудна задача, но за сметка на това пък никоя агитка не е сменила лозунгите си заради научно откритие. А и в крайна сметка по-шумната агитка и тази с по-мощната "хореография" винаги печелят. В този смисъл реформаторите бяха влезли в мач, който по дефиниция е загубен.

Футболното говорене е пропило политическия ни език до неподозирана степен и агитките успешно са предефинирали дори базови политически понятия. Зад иначе познати етикети се крие вече съвсем друго съдържание. Например:

- "Консерватор" вече означава член или на БСП на Корнелия Нинова, или на "Атака", или такъв, който смята, че ГЕРБ трябва да е в коалиция с "патриотите" по идеологически съображения;

- "Либерал" е човек, който смята, че Борисовото управление е корумпирано;

- "Патриот" е същото като антиевропеец;

- "Социалист" пък означава основно путинофил;

- "Русофоб" - демократ и т.н.

За загубените в превода ето един кратък разговорник от агитационни фрази срещу новата формация:

- "Не сте достатъчно десни" просто означава, че сред "Демократична България" има много хора, които мислят Борисов за корумпиран, т.е. са "либерали";

- "Вие сте либерали, а ГЕРБ е консервативен" означава, че "патриотите" не се интересуват от проблема с корупцията и затова ГЕРБ предпочита коалиция с тях;

- "В "Демократична България" има вътрешен идеен сблъсък между по-леви и по-десни идеи" означава, че за разлика от това в ГЕРБ идеите нямат голямо значение, защото в крайна сметка Борисов решава, като балансира между опции, които съществуват на терена.

Поради тези сменени значения демократичната десница често изпада в комична ситуация, когато започва да говори академично за "ляво" и "дясно", за "либерализъм" и "консерватизъм". А с тези етикети шумни агитки просто се надъхват и мобилизират.

Ако за миг изключим футболната Матрица, политическата реалност под нея е нелицеприятна:

- България не се възползва достатъчно от членството си в ЕС и НАТО. Макар и да наваксва изоставането си спрямо другите, това става по-бавно от възможното;

- Страната остава извън еврозоната, Шенген, банковия съюз и не участва активно във военната интеграция на ЕС;

Това става заради липса на доверие от страна на основни партньори и поради корупционната ни репутация;

- Чуждестранните инвестиции са ниски, което показва и некачествена бизнес среда;

- Продължават проблемите със "захват на държавата" – КТБ, съдебна власт, медии;

- Подготвят се спорни геополитически проекти (т.е. такива, които нямат икономически смисъл) като АЕЦ "Белене", целящи да вкарат страната във все по-руска орбита;

- Тече подмолна смяна на геополитическата ориентация, като страната все по-често заема позиции и говори на език, различен от този на основните си партньори в ЕС. Външната ни политика започна да съвпада с възгледите на "Атака";

- Продължава инструментализацията на медии и държавни институции като "бухалки" срещу политическата опозиция;

- Налага се непредвидим политически опортюнизъм с популистки идеи като "ревизия на приватизацията", които отново са основно повод за разправа с опоненти;

- В ситуация, в която БСП се радикализира и става все по-антиеевропейска, "балансирането" на Борисов става неадекватна политика – то тласка страната на изток.

Сегашното управление не е решение на тези проблеми. За много от тях то е по-скоро причина. В този смисъл "Демократична България" няма как да не е негов опонент.

Политиката има състезателен момент и победата има решаващо значение. Но не по-малко важна е каузата: победа в името на какво? Агитката на ГЕРБ е права да се притеснява, че конкуренция от дясно ще отслаби ГЕРБ.

В този смисъл звучи логично и аргументът, че конкуренцията вдясно поставя БСП в по-добра ситуация да спечели следващите избори. Но това е изцяло футболно мислене. Реалната картина е, че ГЕРБ вървят с бърза стъпка към предсрочни избори и се опитват да ги предотвратят, като правят все повече отстъпки на "патриоти" и БСП.

ГЕРБ губят ясен профил в желанието си да угодят на всички и пътьом "нормализират" антиевропейското говорене. Това няма да предотврати предсрочни избори, защото компромисите – като в сделката с ЧЕЗ – стават толкова много и са толкова неясни, че дори Борисов едва ли вече знае кое е в негова полза, кое е в полза на страната и кое е просто дневният ред на обичайните заподозрени олигарси. Много е вероятно да се окажем в предсрочна изборна ситуация, доминирана от антиевропейско говорене, което ще даде на тепсия властта на БСП и патриотична селекция (споменатите по-горе две трети).

Затова и от футболна, и от политическа гледна точка обединението "Демократична България" е навременно (дори закъсняло). Страната има нужда от партия на динамичната част от обществото, която няма колебания дали сме част от западния демократичен свят. Тази общност заслужава политическо представителство. В този контекст "Демократична България" трябва да стане ефективен инструмент за репрезентация и защита на интереси: да избегне оплитането както в академизъм, така и в етикети и лозунги, пробутвани от футболни агитки.

С две думи, мачът трябва да се играе, без да се изражда в шах, но и без да се води по чиста футболна логика – все пак в политиката футболната метафора има своите ограничения. "Демократична България" трябва да демонстрира тези ограничения и да печели по смислен, полезен за обществото начин. Екипът им е добър за тази цел, програмните идеи – подходящи. Останалото е постоянство и усилена работа.