Японската градина в Северен Дърбан, провинция Квазулу-Натал, ЮАР, е най-новият от по-големите паркове в града
Японската градина в Северен Дърбан, провинция Квазулу-Натал, ЮАР, е най-новият от по-големите паркове в града. 
От повече от 50 години поточетата, арките, или torii (врата, която сигнализира прехода от скверното към свещеното, тъй като обикновено е разположена на входа на шинтоистките храмове, а дори и пред някои будистки храмове), беседките, бамбукът, сламените покриви и мостчетата в Японската градина носят привкуса на Източната мистика за жителите на Дърбан и неговите околности. 
По думите на проф. Такума Тоно – дизайнера на Японската градина в Дърбан: "Тя е не само място за култивиране на дървета и цъфтящи храсти, но и терен, който осигурява уединен отдих, почивка, спокойствие, медитация и сантиментално удоволствие градината говори на всички сетива, а не само на ума". 
Това чувство със сигурност се отразява от Японската градина на Дърбан, която носи спокойствие и радост от природата на поколения южноафриканци от откриването ѝ за обществеността през 1963 г. 
Площта на градината е 8 хектара. 
Това е оазис, предлагащ отпускане и релаксация на посетителите встрани от шумотевицата на градския живот, в който класическите японски елементи: калдъръмените алеи, водните площи, мостчетата и беседките – се сливат, за да създадат хармонично преживяване. 
Фокусът на градината са водните ѝ елементи, проектирани така, че да се използват съществуващите непресъхващи извори. 
Поредица от извити мостчета и камъни за пресичане на поточетата позволяват на посетителите да наблюдават екзотичните японски шарани и местните тилапии в езерца, покрити с различни видове водни лилии. 
Растенията в градината са внимателно подбрани, за да се извлече максималното от периодите на цъфтене. 
Луизиански ириси, които цъфтят в ранна пролет, покриват бреговете на водните пространства с лилави, кафяви, жълти и бели цветове. 
Видовете, които цъфтят през зимата, добавят ярки цветове към иначе тъжната палитра на сухия сезон. 
Интересна характеристика на основната алея е кладенецът на желанията, който гледа към голямото езеро. 
Беседките са построени в стила на традиционните японски храмове. 
Всяка от тях е разположена на специално място за наблюдение и е от бамбук, покрита със сламен покрив, който засилва автентичната Източна атмосфера. 
Градината е много популярно място за семейни пикници на красиво поддържаните ливади, където е разрешено използването само на газови (но не и на въглища) скари и е осигурена детска площадка за забавление на децата. 
С различни ендемични растения и водни животни градината поддържа и широко разнообразие от птици. Редовните ѝ посетители са различни видове египетски гъски, зеленоноги водни кокошки, подобни на сипките птички и гмурци. 
През летните месеци (от декември до февруари) различни пойни птици и лястовици могат да се наблюдават да се носят над полянките в търсене на насекоми или да прелитат ниско над водните площи. 
За да бъдат като в живота, многобройни пътеки през градината се пресичат и се разделят, като оставят посетителя да реши накъде да поеме. 
Бризът в градината носи аромата на цъфналите растения, които променят цветовете ѝ през сезоните. 
Подрязаните плетове придават зрителна дълбочина, имитирайки меките японски хълмове. 
Японската градина е идеалното място за пасивна отмора и събирания на семейства и приятели, които искат да си поприказват или да открият вътрешния си дзен. 
Градината е общинска, отворена е седем дни в седмицата и няма входна такса. 
Боровите дръвчета в японските градини символизират постоянството и упоритостта. 
С появата на чаената церемония фенерът става водещ елемент в оформлението на японската градина. Първоначалната му задача е била да подпомага посетителите по време на нощни празненства, а светлината му се е смятала за светлината на познанието, което разчиства облаците на невежеството. 
Естествената градина е символ на раждането, живота и смъртта. 
Зигзагообразният мост също носи богат символизъм: принуждава посетителите да забавят ход и да се насладят на детайлите, дава възможност за възприемане на градината от различни ъгли и най-важното, злите духове се придвижват само по права линия, така че след като човек премине по зигзагообразния мост, е в безопасност. 
Перилата, някои от мостчетата и беседките не са боядисани или лакирани, а им се позволява да остаряват естествено, символизирайки японското понятие wabi-sabi: красотата в остаряването и несъвършенството. 
Камъните имат специално място в Източната философия. Символ на трайността и вездесъщността на природните сили, те "закотвят" градината за земята и ѝ придават индивидуалност. Те се поставят съобразно строги правила в зависимост от формата и размера им. Типът камъни, които ще се използват, е един от най-важните елементи при проектирането на японските градини. 
В по-големите градини и особено тези за разходка има изкуствено създадени хълмчета. Те може да представляват реални или митични планини, а по някои човек може да се изкачва и пред него да се разкрива панорамна гледка към цялата градина. 
В японската култура очарованието на цветята и растенията се използва, за да се изразяват човешките радости и болки. Растенията се асоциират с мисълта, която променя света, и са универсалните форми на живот. Грижите, които се полагат за растенията в японската градина, са същите, които се полагат за дърветата бонсай: живите растения се оформят така, че да придобият точната форма, която е необходима за символния или графичния ефект, търсен от градинаря. (На снимката е паркингът пред централния вход на градината.) 