На съвместно заседание на Общото събрание и Събранието на академиците и член-кореспондентите ръководството на БАН представи "Стратегия за развитие на БАН до 2030 г". Проектът не е предоставен за публично обсъждане. Такава стратегия не би могла да бъде изпълнена без съдействие на държавата и обществото. Проектът би трябвало да бъде на разположение за публично обсъждане и след съгласуване със Съвета на настоятелите да бъде приет от Общото събрание.

Миналата година бе приета Национална стратегия за научните изследвания до 2030 г. Докато тя е базирана на заключението, че у нас е налице "устойчив спад в областта на научните изследвания" и цели "устойчиво възстановяване на международните позиции на страната по количество и качество на международно видимата научна продукция", предлаганата стратегия на БАН е базирана на твърдението, че "научната продукция на БАН е от високо качество по международни стандарти". Предлаганата стратегия не е за реформи, а за развитие и оптимизиране при

Тя е изградена въз основа на:

- нереалистичен анализ на състоянието и международната видимост на институцията

– неясния и неустановен статут (без никакви функции) на Корпуса на академиците и нефункциониращ съгласно изискванията на Закона Съвет на настоятелите

- искания към държавата и обществото без анализ и съгласуване на необходимото съдействие от държавата и обществото. В анализа на състоянието на академията е забележима тенденция за селективно подбиране на данни и търсене на подкрепа на твърденията за силно недофинансиране при високо качество и ефективност от нейна страна. Този анализ до голяма степен почива на една таблица – сравнение на публикационната активност и бюджетното финансиране с два водещи национални научни центъра в Европа ("Макс-Планк обществото" в Германия и Националният център за научни изследвания на Франция) и с академиите на Австрия и бившите социалистически страни. От нормализираните данни (на 1 учен) за броя на индексирани публикации и за държавната субсидия се заключава, че научната продукция на БАН е на сравнимо добро ниво при драстично най-ниско държавно финансиране.

До други заключения се стига, ако към данните, представени в стратегията, се нормализират данни към броя на населението и за публикационната ефективност (цитируемост) на сравняваните институции. Така се оказва, че по държавна субсидия на 1 млн. население средствата, които България отделя за БАН, съвсем не са малко – повече, отколкото Полша и Румъния отделят за своите академии. Оказва се, че в България най-голям брой учени на 1 млн. население са заангажирани в национален изследователски център (академия). Ако приемем, че БАН би могла да дава същата продукция с по-малко хора – примерно при 2000 вместо посочените 2843 учени – бюджетната субсидия на 1 учен съвсем не би била толкова "драстично" ниска при направеното сравнение.

Като оправдание е посочено затрудненото извличане на данните от цитационните индекси поради това, че в много публикации са посочени само институтите на БАН, както и затрудненията, произтичащи от това, че много институти са си сменяли многократно имената. Тези затруднения би трябвало да са преодолими. Ако се сравнят индексите на цитируемост (брой цитати на 1 публикация), както и средният брой цитати на един учен, ще се види, че БАН стои значително под френския и немския център и под австрийската, унгарската, чешката и полската академия. (Интересно би било сравнението също по вложена държавна субсидия на един цитат). В анализа не се привеждат данни за Н-индекса (показател, съчетаващ публикационната активност с качеството) за немския и френския център, а само за академиите на страните от бившия съветски блок, и въпреки че БАН изпреварва само Румънската и Словашката академия, в крайните заключения фигурира изводът, че "научната продукция на БАН е от високо качество по международни стандарти".

В стратегията се казва че БАН "непрекъснато провежда мащабни и текущи реформи", но не се предвижда нито една. При анализа на човешките ресурси и научния потенциал въпросите за квалификацията, ефективността и оптимизиране на числеността въобще не са засегнати. Казва се, че числеността на учените във всяка научна област не трябвало да спада под "критичен минимум", но не е ясно как се определя приоритизирането и как се определя този минимум. В БАН всички на научна длъжност са на постоянни трудови договори - стратегията не предвижда привеждане на организацията на човешките ресурси съгласно световната практика - основната част от нехабилитираните учени да бъдат на временни договори на проектна база.

Залегналото в споразумение с министерството на образованието нарастващо обвързване на бюджетната субсидия с резултатите не е планирана дейност.В стратегията не са представени данни за участието на БАН в европейски програми и не са анализирани причините за относително малкия брой спечелени проекти. Въпреки твърденията, че стратегията е съобразена с Националната стратегия за научните изследвания, редица мерки и дейности, предвидени в последната - като провеждане на редовна независима международна оценка на академията, въвеждането на система за диференцирано заплащане на учените и др. - липсват като планирани дейности.

Как може да се твърди, че правителствата не поощрявали БАН за реформи? БАН е длъжна да разяснява каква е ползата от науката и от нейната дейност в частност. Направената констатация, че "връзките на БАН с политиците и висшата държавна администрация са неефективни", не е анализирана. Отношенията с държавата са свързани с отношенията с обществото. В анализа на стратегията фигурира заключение "БАН има добър имидж сред голяма част от българското общество". То не е подкрепено и не отговаря на действителното положение – тази част не е голяма. Обективно социологично проучване може да даде отговор на този въпрос. Само частично вярно е заключението, че "социалният статус на работещите в БАН е нисък, тъй като академията не може да осигури нормални заплати" - социалният статус зависи не само от получаваната заплата.

По своя модел на управление БАН се отличава от националните центрове и другите академии, с които се сравнява.