Дилян Павлов: В България има глад за квалифицирани програмисти

Дилян Павлов е завършил Американски университет в България през 1995 г. След няколко години работа в инвестиционната и хедж фонд индустрията заедно с Красен Драганов основава "Нетейдж" в САЩ.
Пестеливи сте на информация в интернет. Как се появи "Нетейдж"?
- "Нетейдж" стартира през 1998 г. и е една от първите фирми, които започнаха да правят уебсайтове в България. През годините се наложихме като водещата компания в тази област, имаме над 200 приложения за корпоративни и институционални клиенти тук и в чужбина. Може би сме най-награждаваната компания в областта. Наградите са резултат на много талантливия екип, който успяхме да съберем през годините, а и на добрия ни процес на работа. "Нетейдж" стартира като новаторска компания и това остава една от корпоративните ни ценности - винаги да сме една крачка напред. Новаторството се изразява както в технологията, която използваме, така и в в начина, по който работим - вътрешни процеси, начин на работа с хората и клиентите. Пример за това е, че сме може би първата българска компания, която направи план за опции за акции (сток-опции) за служителите си. Това е система, с която се дават опции и служителите имат право да ги обърнат в акции на компанията, като спечелят от разликата в стойността.
На коя борса сте листнати?
- Все още не сме, но правим проучвания както за NASDAQ, така и за софийската борса, защото напоследък се активизираха нещата и в България. Със сток-опциите нещата работят по следния начин - докато не станем публична компания, за да могат колегите, които имат сток-опции да реализират печалба, ние даваме правото в края на всяка година те да продадат сток-опциите си обратно на компанията. Тоест правим вътрешно обратно изкупуване, като цената е пряко свързана с продажбите на компанията през годината. По този начин съвсем ясно показваме на всички от екипа ни, че основната цел е растежът на компанията и повишаване на приходите от продажби. Когато направим двоен ръст за година, това означава двойно поскъпване за притежателите на сток-опции. Което е и случаят през последните три-четири години, средното ни нарастване е близо два пъти на година. Миналата година ръстът ни беше 89 процента, по-миналата беше сходен. Последните три години бяха много силни за нас.
На какво се дължи този силен ръст?
- На първо място, че пуснахме наши продукти още през 2002. Ние сме твърдо продуктова компания, за разлика от много софтуерни компании, които се занимават с аутсорсинг или услуги и правят софтуер по поръчка. Още през 2001 г. решихме, че в бизнеса с аутсорсинг и писане на софтуер по поръчка няма дългосрочна перспектива. Когато имаш много поръчки, е добре, но и трябва съществено да увеличиш броя на хората, които ги изпълняват, тъй като има пряка пропорция между работата и броя на хората. Докато с продуктите не е така - ако направиш един добър софтуерен продукт, можеш да го продадеш както на 100, така и на 1100 клиента, без да се налага да увеличаваш пропорционално хората, които стоят зад него. Още тогава си казахме - да, в България има много талантливи програмисти и талантливи дизайнери, но невинаги ще бъде така. Ще дойде момент, когато пазарът ще бъде доста по-стегнат, няма да има достатъчно хора, разходите също ще се повишат. Ние искахме да сме компания, която има стабилен екип и тогава, и след след три години, защото очаквахме, че пазарът ще стане още по-труден за набиране на талантливи хора, а и разходите ще се увеличат многократно.
Как дойде идеята да обслужвате хедж-фондове, индустрията за частни капитали и други алтернативни инвестиции?
- Като повечето софтуерни компании, които са направили някакъв продукт, и ние започнахме с правене на решения за отделни клиенти, а оттам възникна идеята. Когато ушиеш рокля за една жена и след това друга каже, че иска същата, и трета след това... идва моментът, когато разбираш, че може би има пазарна ниша. Нашият продукт тръгна по времето, когато още нямаше CRM системи за финансови компании. CRM системите управляват връзките на клиента с инвеститори и негови клиенти, съхранява информация за контактите.
Направихме такова решение за една бостънска инвестиционна компания, после за втора, след това за трета и в един момент си казахме "това е страхотна ниша, в която можем да направим наш продукт, да изградим екип за продажби и маркетинг в Щатите и да започнем да го предлагаме активно". Пазарът ни го подсказа. Другото нещо е, че и аз, и моят колега и съакционер в компанията Краси (Красен Драганов, изпълнителен директор на компанията - бел. ред.) и двамата имаме опит във финансовата индустрия. Аз завърших бизнес администрация и икономика, работих 5-6 години в областта на инвестиционното банкиране. Краси завърши технологии в Бостън и започна работа като ИТ директор на един инвестиционен фонд. Тоест той имаше поглед от технологичната, а аз - от работната финансова страна. Така че този тип клиенти ни бяха познати като проблеми, които имат, какъв софтуер използват в момента, защо той не им върши оптимална работа и как може да се направи нещо много по-добро.
Хедж-фонд индустрията очаква по-строги регулации в последно време. Появяват се нови закони и в Европа, и в САЩ. Как се справяте със закони като американския "Сърбанес - Оксли" за разкриване на информация и евентуално с европейските регулации?
- За наше съжаление в САЩ свалиха едно от изискванията на Комисията по ценни книжа в САЩ, който беше специално за хедж-фондове и беше издържан в духа на "Сърбанес - Оксли" - SA. Така че за момента той е с доста редуцирано влияние - за голяма наша жалост, защото нашият софтуер всъщност е съобразен с тези изисквания за доклади за инвеститорите и за прозрачност. Тези изисквания са една много силна причина да се продава нашият софтуер.
Значи сте изпреварили законодателството?
- Изпреварихме го с около две години. Много хубаво щеше да бъде, ако актът на комисията беше влязъл в действие и всички хедж фондове в Щатите бяха задължени да показват информация по този начин. Но това е абсолютно неизбежен процес, който върви в целия свят, не само в Щатите. Може да стане не в рамките на една година, а да отнеме няколко, но е абсолютно неизбежен. Процесът за изискване на прозрачност засяга и корпорациите, не само инвестиционните компании. Той засяга консултантските компании, счетоводните къщи.
Компанията "Нетейдж" е създадена в един много интересен период - 1998 г., само две години преди дотком бума. Как оцеляхте тогава? Защо не станахте жертва на спукването на балона?
- Ние стартирахме две години преди бума. И наистина 1998, 1999 и 2000 г. до средата бяха много добри - като пазарен потенциал и като растеж за компанията. След дотком бума дойде и спукването на балона, от 2001 до 2003 г. бяха много трудни години за цялата индустрия. Нашата основна цел тогава, както и на повечето софтуерни компании, беше да оцелеем. За щастие бизнесът ни не тръгна надолу, успяхме да се задържим, а това е голямо постижение, защото повечето компании реализираха големи загуби, спадане на продажбите, дори и тук, в България, това се усети. След 2003 г. пазарът се стабилизира, инвестиционните компании започнаха да се развиват, хедж фондовете тръгнаха доста добре напред, индустрията за частни капитали успя да се стабилизира - а това са нашите клиенти. Ние за дотком компании не сме правили решения и пряко не бяхме зависими от тях, но за жалост дружествата за частни капитали, които са наши клиенти, инвестират в тях. И когато дотком компаниите ги няма, фондовете за частен капитал си свиват бизнеса, не правят нови инвестиции в софтуер, в инфраструктура, съкращават си разходите, което на нас ни се отрази зле през периода от 2001 до 2003 г.
След като вече сте по-развита компания, бихте ли ползвали венчър капитал?
- Да, ние всъщност използвахме през 2000 г. така наречения ангелски капитал, това е малка инвестиция от група хора, а не от инвестиционна компания. Причината да не ползваме преди 2000 г. венчър капитал беше, че компанията беше много малка. Венчър фондовете в Щатите инвестират минимум по 2-3 милиона долара, а "Нетейдж" беше твърде малка, за да използва такъв тип финансиране. След това между 2000 и 2003 г. настъпи глобално измръзване, ледников период, когато никакво финансиране не се предлагаше, особено за софтуерни компании. Може би тогава беше времето, когато на нас ни е било необходимо, когато размерът на компанията стана по-голям, но пък пазарът просто не позволяваше. Сега в момента сме както в състояние, така и сериозно разглеждаме възможността за привличане на венчър капитал. Не е изключено тази година да изберем някакъв вариант.
Как виждате компанията в по-далечно бъдеще?
- Компанията направи голям пробив през миналата година и искаме да разширим позициите си през следващите три години. През 2006 привлякохме като клиенти три от петте най-големи инвестиционни банки в света - "Голдман Сакс", "Ситигруп" и "Мерил Линч". В областта на частните капитали сме водещият софтуер с клиенти като "Тексас пасифик груп", очакваме да подпишем и с втория по големина фонд в тази област. Имаме добър пробив и в един сравнително нов сегмент, това са фондовете за недвижими имоти в САЩ. С тези големи клиенти за нас се отвориха и доста нови възможности, които искаме тази година да разработим и да минем от отношение клиент - доставчик към партньорство със софтуерните отдели на тези компании и чрез тях да можем да продаваме нашия софтуер на техните клиенти. Всяка една от тези банки обслужва между 1000 и 3000 фонда, като им предоставя най-различни услуги, например борсови сделки, услуги по представяне на инвеститори (capital introduction services), администриране на фондове. Ако ние успеем да стигнем дотам, че да направим партньорско споразумение с една или няколко от тези банки, ние ще получим достъп до още няколко стотин до няколко хиляди нови клиента, което ще е бум за нашата компания.
Приличате ли на "Гугъл"?
- Много малко приличаме на "Гугъл", защото сме микроскопични в сравнение с тях - и в интерес на истината, едва ли ще можем да ги догоним някога. Ние имаме малко по-различен подход. Има компании, които искат да станат мастодонти като "Гугъл" или глобален лидер като "Майкрософт". Когато "Нетейдж" взе решение за разработка на продукта си, можехме да се опитаме да създадем продукт, който да е подходящ за най-различен тип клиенти по целия свят или да да изберем ниша, където да направим нещо много по-добро. Ние си избрахме да сме нишов играч по ред причини. Една от тях е, че тогава счетохме (и мисля, че това е било правилното решение), че не може от първа стъпка човек да се опита да спечели някакъв глобален пазарен дял, трябва първо да натрупаш опит, да събереш екип.
Второто нещо е, че има много предимства да си нишов играч, там където ти си избираш няколко сегмента и си най-добър в тях. Едно от предимствата е, че когато има големи раздвижвания на пазара, например като кризата в софтуерния бранш преди няколко години, големите компании го усещат много по-сериозно, а нишовите компании успяват да се справят много по-лесно, те са по-защитени. Имат много по-силна връзка с клиентите си. Това се оказа добрата стратегия за нас, ако бяхме решили да правим глобален уебсайт или някакъв онлайн продукт преди пет години, може би днес нямаше да сме в бизнеса. От друга страна, сега сме в доста по-добра форма и като опит, и като екип, и като клиентска база. Имаме вече един фундамент на базата на нашите три ниши, в които продаваме - частни капитали, хедж фондове и брокерски компании. Върху това вече можем да надграждаме нещо по-сериозно, което да излиза извън тези рамки.