Андрей Новаков: Принципът "пари срещу законност" в бюджета на ЕС няма да засегне България
Предложеният нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани със слабости в правосъдието, "вече предизвиква доста противоречия в Европейския парламент, ще предизвика и много такива в Съвета на ЕС. Аргументите в подкрепа на подобна идея са ясни, но истински важни се оказват аргументите против. Те са чисто практически и политически". Това заяви в интервю за "Дневник" българският евродепутат Андрей Новаков (Европейска народна партия; ГЕРБ).
През април той бе бе избран за главен преговарящ по основния регламент за европейските структурни и инвестиционни фондове след 2020 г. В началото на май Европейската комисия представи предложението си за нов многогодишен бюджет на ЕС за периода 2020-2027 г. В предложението има редица новости като спиране на еврофондовете за страни със слабо правосъдие, намаляване на средствата за някои от традиционните политики на ЕС (кохезионна и селскостопанска) и повече средства за сигурност, отбрана и иновации. Комисията предлага финансирането на общата селскостопанска политика и на политиката на сближаване да се намали умерено - и за двете политики с около 5%, - за да отразява новата реалност на съюз с 27 държави.
Точка за популистите
"Нека да си представим, че този регламент влиза в сила от утрешния ден. Непосредствените му адресати са държави в Централна Европа, в някои от които назряват евроскептични настроения. Разпоредбите на регламента предвиждат спиране на европейско финансиране при дефицити в принципа на правовата държава. Тогава се случват три неща: подсилват се аргументите на антиевропейската реторика на местно ниво; биват наказвани бенефициентите на кохезията – общини, бизнес, млади хора; антиевропейските настроения ще се отразят пагубно на резултата от европейските избори с основни победители крайните популисти и евроскептици", коментира Новаков.
По думите му трябва да се търси златната среда между опазване ценностите и принципите на Съюза и избягване на непоправими щети. "Просто трябва да потърсим други начини. Що се отнася до България, не съществуват никакви рискове от попадането ни в обхвата на регламента", допълва още евродепутатът, имайки предвид предложения принцип за пари срещу законност.
Пренабрежимо малко намаление
На въпроса в каква степен България ще бъде засегната от предвидените съкращения в кохезионната политика той отговаря, че "е прекалено рано за конкретни предположения, но поради огромната разлика, над четири пъти, между внесените в бюджета на ЕС средства от страната ни и получените през фондовете вероятно ще бъде пренебрежимо малко намаление".
Въпреки това Новаков се тревожи, че все още се чуват гласове, призоваващи за все по-мащабни съкращения спрямо всички, включително от негови колеги. "Ако примем, че след година преговори, постигнем намаление от средно 5%, вярвам, че за България то би било още по-малко и заради значителната по обем подкрепа, която получаваме по програми с директен мениджмънт в Брюксел, като "Свързана Европа" например", допълва евродепутатът.
По думите му Европейската комисия е дала повод за объркване и съмнения за това колко прозрачно е представянето на числата и има значителна разлика при пресмятането им в текущи цени или при включване ефекта на очакваната инфлация до 2027 г.
Опростяване
Новаков отбелязва, че европейският бюджет еволюира с нуждите и се адаптира добре, като включва нови приоритети, съхранявайки традиционните такива. Настоящата многогодишна финансова рамка възлиза на малко над 1 трлн. евро. Кохезионната и селскостопанската политики представляват приблизително 60% от този бюджет. Европейските структурни и инвестиционни фондове са близо 35% от седемгодишния бюджет. По думите му макар реално погледнато от предложението на еврокомисията да е видно, че делът на двете традиционни политики намалява, това не задължително означава намаляване на парите, особено при наличен по-голям бюджет и допълнителни приоритети като отбрана, сигурност и миграция.
"Както съм споменавал неведнъж, целта ми е размерът и пропорцията на следващия кохезионен бюджет за общините и бизнеса да са колкото се може по-близо до сегашните", допълва евродепутатът.
Попитан дали предложените съкращения на средствата за кохезия ще навредят ли на изпълнението на целите, лежащи в основата на политиката за сближаване, той отговаря, че "залогът става все по-голям и все по-уместен е не въпросът колко ще са парите в структурните и инвестиционни фондове, а как и за какво ще бъдат инвестирани те". "Задачата ни с колегите в европарламента е да отразим нуждите на общините. Такава ще е и позицията на Европейския парламент, както на първо време, така и в процеса на преговори със съвета и с еврокомисията".
Той припомня, че през 2015 г. с одобрението на 92% от евродепутатите Европейският парламент е приел инициираната от него резолюция за намаляване на административната тежест при работата с европроекти. В нея се предлага да се намалят драстично излишните изисквания при кандидатстването за финансиране, изпълнението на проектите и контрола така, че бенефициентите да предоставят по-малко документи, да губят по-малко време и средства.
"Настоях и за въвеждане на единен одит, с което да спестим на фирмите и на общините стотици часове труд и ресурси. Радвам се, че предложенията на Еврокомисията вървят в тази посока. Смятам, че с предстоящата ми работа по общия за Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) регламент, ще успея да се преборя за единен одит и одит, базиран на риска. Колкото по-рискован е бенефициентът, толкова повече проверки. За ниско рисковите трябва одит само веднъж. При извършването на одит да се използват електронните системи за отчитане на европроектите и само в извънредни случаи да се изискват допълнителни документи от бенефициентите. За случаите, в които еврокомисията смята, че одитните органи в държавата са свършили добра работа, одитът трябва да свършва на ниво одитен орган", казва Новаков.
България - пример за добри резултати
"Кохезионната политика е политика за всички нуждаещи се региони. Именно затова тя има защитници във всички държави. В Германия, Франция, Австрия или Холандия има десетки региони, възползващи се от европейското финансиране. Всеки такъв регион и всяка община са своеобразни адвокати на кохезията", коментира евродепутатът.
По думите му еврокомисарят за бюджета и човешките ресурси Гюнтер Ѝотингер е сред хората, които най-често споменават България като пример за добри резултати с европейски средства. "Самият той публично говори за това, че в кохезионната политика трябва да отпадне разделението на плащащи и харчещи държави. Всяко инвестирано евро на Изток или на Юг води до възвръщаемост в рамките на вътрешния пазар. Аргументът за това, че дадени държави просто харчат парите си в помощ на Югоизточна Европа е несъстоятелен. В момента България е пример за фискална дисциплина, бюджетен излишък, нисък публичен дълг и растяща икономика. А тези факти подсилват целия ЕС. Истината е, че в кохезионната политика всички държави сме нетни победители", посочва евродепутатът.
Червени линии
По думите му България със сигурност има червени линии както за многогодишната финансова рамка, така и за регламентите за кохезионната политика след 2020 г. "Европейският парламент също ще има своите червени линии, които, мога да ви уверя, ще са в подкрепа на кохезията. Всеки, който опита да вземе кохезионната политика в заложник на предстоящите преговори, трябва да се готви за сериозен отпор. Кохезионната политика не е ябълката на раздора в ЕС", подчертава Новакоя.
Неговата амбиция е да предложи допълнителни (към брутния вътрешен продукт) критерии като качество на транспортната инфраструктура, ниво на иновации, демография/обезлюдяване, бедност, социален напредък, регионална/младежка безработица и др. Тези показатели еврокомисията ще трябва да измерва на регионално ниво, а резултатите ще трябва да определят европейския бюджет за съответната държава, както и размера на националното съфинансиране. За мен това ще е правилният подход в духа на истинската кохезионна политика, допълва той.
По думите му много източници, сред които Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската комисия, Световната банка, "Индъстри уоч", рейтингови агенции, дават добри оценки за България и това е валидно от години насам. По-важното от чистото "усвояване" в страната обаче са реалните ефекти от европейските инвестиции върху икономиката, растежа, промишлеността, износа, туризма, търговията, създаването на работни места, съживяването на регионите и обръщането на тенденциите за обезлюдяване.
"Именно в тази връзка се радвам, че с близо 75% подкрепа европарламентът прие доклада ми, оценяващ резултатите от инвестициите в транспортна инфраструктура. Именно в пленарната зала бе дадена положителна оценка на големите инфраструктурни проекти в България", допълва Новакоя.