Един от петте острова по българското черноморско крайбрежие е Свети Кирик край Созопол. Наблизо се намират островите Св. Иван и Св. Петър. Наречен е така заради построената някога там патриаршеска църква на името на малоазийските великомъченици "Св. Кирик и Юлита". С това име той е най-известен до днес. Но е имал и други имена - Мелница (гръц. Мелос), Св. Кирил (от Св. Кирик), Малък остров (гръц. Микронизи).

Островът е с триъгълна форма и се издига на 15 м над морското равнище.

Той наистина не е голям - неговата площ е 37 декара. Много или малко е това може да се прецени, като се съпостави със стария Созопол, разположен върху 130 декара суша*. Островът отстои на около 250 м северозападно от града и е свързан с него чрез вълнолом, построен през 1927 г., когато е изградено и каменно-бетонното пристанище на полуострова. Този вълнолом играе изключително важна роля - той създава условия за автомобилна връзка между Св. Кирик и града и тъй като спира опасните ветрове, осигурява спокойствие на Созополския залив.

Далечната история на острова разказва, че той е обитаван от траките, бил е във владение на римляните, на българите, на византийците. През 1304 г., когато цар Светослав Тертер си връща Южното Черноморие, той отново е българска територия. По-късно, през 1363 г., със златопечатна грамота от Йоан V Палеолог се потвърждава владеенето на манастира "Св. Кирик и Юлита", намиращ се на едноименния остров, и околностите на с. Свети Никола (Черноморец) от манастира на остров Св. Иван - той отново е византийски. Казаци и турци са преброждали неговата територия.

Спорен е въпросът дали храмът на Аполон, построен през IV век пр.Хр., и неговата тридесет лакти висока статуя, дело на скулптура Каламис, се е намирал на близкия остров Св. Иван или на този - Св. Кирик. Но както и да е, прочутата статуя днес не е нито на този, нито на другия остров. Тя е била похитена от римляните по време на завземането на града от легионите на Марк Лукул, отнесена в Рим и поставена на Капитолийския хълм. Но в драматичните времена по установяване на християнството през 330 г. статуята била унищожена.

Има народно поверие, че на острова съществува подземен палат. Няма никакви съобщения обаче за какво е бил съграден и че някой го е виждал. Разказ за това е публикуван от Константинос Папайоанидис, в "Известия на гръцкото Етнографско дружество".

През януари 1924 г. в законодателната комисия на Народното събрание е внесен за обсъждане законопроект за откриване на Рибарско училище в Созопол, за да се подготвят професионални кадри и да се модернизира риболовът в Черно море. На 29 февруари Народното събрание приема Закон за практическо рибарско училище. В държавния бюджет се предвиждат 5 млн. лева за построяване на града за учебното заведение. Създадена е специална комисия, която след обстойно проучване предлага то да бъде изградено на остров Свети Кирик до гр. Созопол. Созополската община приема предложението и отстъпва мястото безвъзмездно.

До изграждането на материалната база училището остава във Варна и се помещава в сградата на днешния Аквариум.

Постройката е проектирана от арх. Николов. Първата копка е направена на 5 април 1925 г. с голяма тържественост. За празненството са дошли народни представители и градоначалници от Бургас, Василико и Малко Търново. Пристигнал от Евксиноград с миноносеца "Дръзки", на церемонията присъства и държи реч цар Борис III, облечен в униформата на морски офицер. Слова произнасят и други официални лица. Настоятелството на училището дава богат обяд за своите гости с повече от 100 куверта. Вдигат се наздравици, четат се поздравителни телеграми от управителя на БНБ, от руския учен ихтиолог Ничяев, от Варненската търговска академия и др.

Работата по изграждането на Рибарското училище започва. Строителите са външни хора, а материалите се пренасят до острова с лодки. Издигната е солидна и голяма постройка в модерен стил с размери 42 на 62 метра и височина 23.5 м. В нея са предвидени интернат, апартаменти за преподавателите, учебни зали и кабинети, кухня, бани и други сервизни помещения. Над сградата се възвисява наблюдателна кула за открит риболов.

Строителството е приключено в срок през лятото на 1930 г., а на 3 октомври с.г. започват учебните занимания. Изградена е една модерна база с кабинети, работилници, лаборатории, библиотека. Създадено е първото от този род специално училище в България.

Според закона в училището имат право да учат за рибари само сираци и младежи от рибарски и бедни семейства от всички краища на страната на възраст от 15 до 20 години със завършено прогимназиално образование. На учещите е осигурен пълен пансион и безплатно тригодишно обучение. След първата година те получават премии от уловената и продадена риба. Държавата има задължението при нещастни случаи, настъпили при изпълнение на служебните задължения, да изплаща обезщетения и помощи до 50 000 лева на близките на пострадалите. Отпускат се стипендии на възпитаниците, изпратени да учат в чужбина, за организиране на научни експедиции в наши и чужди води.

На завършилите училището се дават много привилегии. Ако се заселят по крайморския бряг по места, посочени от Министерството на земеделието и държавните имоти, им се предоставят дворни места, до 10 дка обработваема земя и безплатен дървен материал за направа на типови жилища, като след 10 години, ако продължават да работят в риболова, придобиват право на собственост върху тях. На всички, станали членове на рибарски кооперации, се отпускат безлихвени парични помощи за риболовен инвентар. Освобождават се от трудова повинност, от военен данък, издава им се майсторско свидетелство и придобиват права на завършилите специални училища.

За нуждите на рибарското училище е необходима питейна вода. А на острова, както е известно, няма, въпреки че е търсена многократно. Константинос Папайоанидис описва два антични кладенеца - единият - издълбан в скалата на дълбочина 17 м, а другият - на пясъчния бряг с дълбочина 7 м и диаметър 1.40 м, но от тях днес няма никаква следа. Затова отново с решение на правителството островът заедно със Созопол са снабдени с питейна вода от чешмите в местността Каваците, отстоящи на 2.5 км от него. Водата от наличните 23 градски кладенеца не е питейна - тя е блудкава на вкус и се е използва само за домакински нужди.

Въпреки първоначалния ентусиазъм сградата скоро престанала да бъде използвана за рибарско училище. В различни публикации се появява мнение, че поради недостатъчния рибен ресурс в Черно море Рибарското училище трябва да се закрие или преустрои. Доводите за значението на учебното заведение за риболова по българското крайбрежие и дори извършваната в него научноизследователска работа не са в състояние да повлияят на правителството, което през 1932 г. взема решение училището да бъде закрито. На 22 март 1934 г. се провеждат изпитите на последния ученически випуск.**

През 1936 г. училището става военен колеж, а по-късно постройката е вече седалище на военноморска база, в каквато е превърнат островът.

Неотдавна поделението е разформировано и той е освободен от военните.

Ще смени ли някой собственика и кой ще бъде новият зависи от правителството и Министерството на отбраната, в чието владение е територията.

Каквото и решение да бъде взето обаче, островът очаква историците, за да им разкрие дълго пазените си тайни .

____

*Константинос Папайоанидис, "История на Аполония Понтийска - Созопол", изд. "Фабер", 2004, В. Търново

**Генчо Гочев "Рибарското училище в Созопол", 1997