Проф.Тодор Кръстев: Скъсаната връзка с експертите ражда смайващо невежество на високите нива
Проф. арх. Тодор Кръстев - почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и почетен президент на ИКОМОС - България, получи неотдавна руската награда "Комеч". Призът, основан от научни институти, университети и граждански сдружения на "градозащитници", е наречен на Алексей Комеч (1936-2007) – водещ международен изследовател на древноруската и византийската архитектура, пазител на културното наследство в Русия. Журито посочи заслугите на проф. Кръстев за опазването на световното наследство в Санкт Петербург, московския Кремъл, Новодевичия манастир, Ферапонтовия манастир, Соловецкия архипелаг, Ярославл.
При връчването на премията сте представен като най-опитния, авторитетен и търсен специалист на ИКОМОС за Русия и е подчертан приносът ви като последователен борец за автентичност против произволните "възстановки" и фалшифицирането на истинското наследство за сметка на ефектни копия. Кои ваши намеси за опазване на руски паметници смятате за най-важни?
- В моята експертна дейност по световното наследство представлявам ИКОМОС, от чието име експертните доклади се изпращат в ЮНЕСКО за подготовка на решенията на Комитета за световно наследство. За последните 18 години съм провел 30 експертни намеси по 1/3 от руските световни културни ценности (общо 17). Ще посоча случаи, които ми носят особено удовлетворение. Например за мен е голяма чест, че имам принос за включването на Ферапонтовия манастир в Списъка на световното наследство (2000).
В Санкт Петербург по време на мисията ми през 2009 бе успешно преодоляна заплахата за изграждането на 500-метровия небостъргач "Охта" на "Газпром" в историческия център, както и бе отхвърлено решението на местните власти за силно съкращаване на защитената зона на ценността. Бях председател на международна експертна група (2011-2013), която прецизира границите и компонентите на ценността, приети впоследствие от комитета. В московския Кремъл на консултативна мисия през 2014 отхвърлих намерението за "възстановка" на два манастира, разрушени през 1929-1930, за които липсва "пълна и детайлна информация" (стриктно изискване на конвенцията от 1972). Предложих на тяхното място да бъде създадена първата археологическа зона в Кремъл, която да експонира неговата богата историческа стратификация. Сега в Москва видях, че предложението е успешно осъществено. През 2014 в друга консултативна мисия подкрепих проекта на студиото "Дилър, Скофидио и Ренфро" (САЩ) за създаване на парка "Зарядие" в буферната зона на ценността. Днес паркът е факт, от него се разкрива пълната красота на кремълската панорама.
През 2013 и 2015 мисиите на ИКОМОС установиха, че уникалният културен пейзаж на Соловецкия архипелаг е застрашен от строителна инвазия. ИКОМОС препоръча мерки за подобряване на юридическата защита, градоустройството и управлението на ценността. Предложих да бъде отхвърлен неадекватният проект за музеен комплекс, който застрашаваше централния манастирски ансамбъл. След неколкократно връщане на неподходящи проекти (2013-2016) накрая Русия предложи превъзходна идея за дискретно пейзажно решение и адаптиране на съществуващи сгради за културни функции. В цялата тази практика има нещо, което ме радва. Обикновено моите доклади са остро критични, често те отхвърлят намерения на властите и предлагат нови решения. Въпреки това никога не съм бил възприеман като злонамерен, моите съвети – респективно препоръките на ИКОМОС, са били възприемани с уважение.
Кои са вашите съмишленици в Русия?
- Винаги съм бил респектиран от силния руски експертен капацитет в областта на културното наследство, представен от мрежа специалисти, изследователи, академични преподаватели, мислители и защитници. Премията "Комеч" е основана именно в тези среди. Възхитен съм от мощната гражданска енергия на "градозащитниците" в Русия: общностите на ВООПИК (Всерусийско общество за защита на паметниците на историята и културата), ИКОМОС - Русия, АРХНАДЗОР за наследството на Москва - през 2010 участвах в техен митинг в Москва при минус 30-градусов студ против проект за изменение на Закона за културното наследство, който впоследствие бе оттеглен. По повод на небостъргача "Охта" в Санкт Петербург се срещнах с негови убедени противници като големия руски кинорежисьор Александър Сокуров, директора на Ермитажа Михаил Пиотровский и много други. Важно е, че този кръг от съмишленици непрекъснато расте. Сега в Москва ме поканиха да изнеса лекция в тяхното "Училище за наследството" – много интересен културно-просветителски проект, отворен към най-широка аудитория. Когато гледах озарените лица на участниците в церемонията по връчването на премията, наистина ги чувствах като скъпи съмишленици.
При връчването на премията е отбелязано, че мисиите ви са имали значение за образованието на властите, отговорни за опазването на наследството, както и че сте "отворили очите на чиновниците" за световното наследство. Можете ли да се похвалите с подобни успех и у нас?
- При всяка моя мисия настоявам да се срещна с всички участници в системата за опазване: централни и местни власти, жители и ползватели на ценности, религиозни общности, експертни организации и граждански сдружения. В резултат тези срещи се превръщат наистина в образователен процес. В тях се стремя да осъществя връзка между гледната точка на политика и тази на експерта. Понякога чувствам, че тази връзка се къса. Разбира се, тук действа и принципът, че никой не е пророк в собствената си страна. Несправедливо е, но думите на външния експерт имат по-голяма тежест. Руски колеги ми казват: "Вие сте много важен за нас, помагате ни за това, което ние защитаваме."
Впрочем този принцип важи и за България. Българският експертен потенциал е също много силен. Тук се чувствам всред много съмишленици, наскоро обединени в общността "Форум културно наследство". Но днес връзките между политиците и експертите в областта на опазването у нас са крайно нестабилни: за паметници се вземат непрозрачни политически решения, липсва експертен дебат, експертни мнения се игнорират. Възможно е руските власти да се вслушват в моите думи, но не и българските – тук съм местен експерт, следователно не съм пророк, нали? Дори неотдавна мастит представител на българските културни власти, засегнат, че не споделям неговата теза за "крепости до зъбер и църкви до керемида", обяви, че съм "пълен невежа" в областта на културното наследство, за него в Москва и Санкт Петербург изобщо не са чували. Но проблемът далече не е личен. Скъсаната връзка между експерти и политици ражда смайващо невежество на високи политически нива за същността на опазването. Наскоро чух по телевизията депутат, член на Парламентарната комисия за култура и медии, убедено да говори за "ремонт" (вместо консервация и реставрация) на паметниците и да предлага те "да се съборят, да се изчистят и да се изградят наново". От такова невежество следват неадекватни решения, калпави закони, погрешни стратегии, които в крайна сметка поразяват културните ценности.
Казвате, че България не е единствен пример с бутафорни реконструкции на старини. На какво се дължи тази тенденция?
- Възстановяването на Царевец през 80-те бе чисто политически акт - "да се вдъхне вяра във възхода и предстоящото величие на българската държава". Другаде е в ход наивният стремеж към "възстановяване на историческата справедливост" (разрушеният през 30-е години Успенски събор в Ярославл е изграден почти два пъти по-голям от оригинала) или е проява на популизъм (почти изцяло измисленият дворец в Царицино край Москва). У нас днес причините са по-скоро икономически: желание за по-бързо усвояване на европейски фондове с прости за изграждане крепости от бетон "до зъбер" вместо професионална реставрация; илюзорни мечти за "културно-исторически туризъм" всред бутафорни копия; събаряне на паметници и тяхното преизграждане, изменени според интересите на собствениците, и пр. Каквито и да са причините, трябва да се разбере, че това е пагубно за културното наследство. Автентичността е негово ключово качество. Ако я нарушим, бъдещите поколения ще изгубят доверие в неговата истинност – кое е средновековен оригинал и кое е дело на "най-големия архитект в България" от 21-и век?
Какво да се прави?
- Властите трябва да осъзнаят, че опазването е сложен и деликатен процес, който изисква висока експертност, съобразена с международно приети принципи. Дилетантството тук означава смърт за паметника. Затова, на първо място, трябва да бъде укрепен главният експертен орган на държавата в тази област – Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който сега е в плачевно състояние. Властите трябва да осигурят ролята на експертите във всички фази на опазването: проучване, стратегическо планиране, проектиране, експертен дебат, консервационни дейности, социализация, управление. Това би дало шанс да се преодолее невежеството по отношение на опазването, да се "отворят очите" на политици и чиновници.