България търси "газова прошка" - първите коментари в Русия за идеите на Радев
"България опитва да си заслужи "газова прошка" от Русия", "Президентът на България временно заобича Русия заради газа" и "Газово дежа вю" - това са част от първите коментари в руските медии по повод предложението на гостуващият от днес в Русия български президент Румен Радев да се съживи идеята за преки доставки на руски газ през Черно море до българския бряг.
Тонът на коментарите се движи от унизително отношение към България до припомняне, че в парламентарна република със силна роля на правителството Радев няма почти никаква дума за изпълнителната власт и че ходовете му в Москва приличат повече на опит да се представи в родината си като някаква политическа алтернатива на мнозинството.
Освен това подкрепата му за АЕЦ "Белене" ("защото няма как да се построи без участието на Русия") и лансирането на идея за "Български поток" през Черно море идват малко след съобщението на енергийното министерство в София, че от 2020г. България може да започне да получава първия природен газ от Азербайджан (на 13 юни министър Теменужка Петкова ще е в Баку за конференция "Южния газов коридор и енергийната сигурност на Югоизточна Европа) и малко преди очакваното за 24 май съобщение от Брюксел, че след 7 години разследване има споразумение с "Газпром" да направи отстъпки от досегашната си политика и ценообразуване в Източна Европа.
Изданието "Взгляд" използва силно саркастичен тон в коментара си като заявява, че "българите опитват да скочат на потеглящия руски газопровод". В текста се говори, че е ирония на съдбата фактът, че "именно такъв газопровод Русия искаше да строи преди броени години, но София предаде Москва и под натиска на САЩ забрани строителството".
"При какви условия Русия би простила на България и би дала разрешение за подобен газопровод?", пита "Взгляд", където определят думите на Радев като "откровено анекдотични" и твърдят, че България щяла да получава по 3 млрд. долара всяка година от транзит на газ. (Бел. ред. - това прилича на думите на Путин в България от 2010г., за 2.4 млрд. долара приход от транзит, но тогава ставаше дума за невероятните 63 млрд. куб. м газ годишно и за 15 години период от началото на експлоатацията, в който българите нямаше да получават нищо; никой не е оповестявал официално колко би бил приходът на България, но за близки до реалността се сочеха газови обеми поне 4 пъти по-малко и суми в рамките на не повече от 60-70 млн. долара годишно).
"Взгляд" възниква преди 13 години като опит да се конкурира с авторитетни издания като "Ведомости" и "Комерсант", но бързо се превръща - по признание на бившия му главен редактор Александър Шмельов - в един от най-активните рупори на пропагандата на Кремъл. През 2007-2008г. името на "Взгляд" става нарицателно за този тип употреба на медиите, включително защото в планирането на работата му участва и Алексей Чеснаков, зам.-ръководител на управлението за вътрешна политика към президента Путин. От август 2017г. изданието е под контрола на Експертния институт за социални изследвания, свързван с администрацията на президента на Русия.
София да даде гаранции, че няма да стане като с "Южен поток"
След като изрежда различните несигурни варианти за руски доставки до България по сега известните проекти, "Взгляд" заключава, че "шансовете Русия да промени маршрута [на втората тръба от "Турски поток] са крайно малки дори заради негативния опит от участието на България в "Южен поток". "България се демонстрира като несамостоятелна страна. Преди 4 години се договорихме за всичко по "Южен поток", българите издадоха разрешение за строителство... И изведнъж пристигат американски сенатори, преговарят с българите, те оттеглят решението си и целият проект се закрива", припомня Игор Юшков от Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЭБ) на Русия.
Според него докато ръководещите проекта от българска страна не дадат гаранции, че един нов проект няма да бъде провален, Русия едва ли серизоно ще обсъжда "Български поток". "Естествено, с американците сега никой няма да разговаря, но ще трябва да има поне гаранции от ЕС, че няма да пречи на такъв проект", допълва Юшков.
Той смята, че Радев сега повдига въпроса, защото има минимален шанс за възраждане на "Южен поток" заради умишлено - според него - бавното строителство на втората тръба на "Турски поток". Все още не е определено къде ще излезе тя на турския бряг и не е премината точката, отвъд която не може маршрутът в Черно море да завие към България. В момента гигантската платформа, която полага тръбите, не е в Черно море и ще се върне да продължи работа след няколко месеца.
Но София трябва много да се постарае, пише "Взгляд", за да се включи Русия отново в цялата тази история. "Българите трябва политически да играят на страната на Русия. Например, ако гласуват против продължаване на санкциите на ЕС, това ще гарантира на България газова тръба. Но те няма да го направят. Самата България не иска нищо да прави", смята Юшков.
България може да чака каква ще е съдбата на "Северен поток 2"
Според него по-вероятно е България да изчака да приключи спорът за "Северен поток 2", за да получи свой газопровод с усилията на германците. "Когато стане ясно, че "Северен поток 2" ще бъде реализиран, българите ще започнат да преговарят с Брюксел с аргументите, че, виждате ли, щом германците си построиха директен газопровод, значи това не е политическо оръжие на Русия, а икономически проект. Следователно, тръба може да се строи към всяка страна в рамките на общото законодателство на ЕС, включително към България. Ако Брюксел приеме тези доводи и даде формално одобрение за българска тръба, това ще е сигналът за Русия, че може да поднови преговорите с България."
Алексей Гривач, колега на Юшков от ФНЭБ, припомня на руската аудитория, че думите на Радев не са достатъчни и са необходими действия на правителството в София. Пред РИА "Новости" заместникът на генералния директор на ФНЭБ по газовите проекти заявява, че "президентът на България по никакъв начин не може да повлияе на този процес, въпросът е в компетенцията на правителството на Бойко Борисов, който навремето под натиска на Брюксел и Вашингтон отказа да даде разрешение за "Южен поток". България щеше да бъде осигурена не само с преки доставки, но и щеше да повиши транзитния си статут."
"Не съм уверен стигат ли на българските власти сила и воля да се противопоставят на външен натиск, за да се договорят с Москва и да предоставят всички необходими решения и гаранции за развиването на инфраструктурата на своя територия. Определени крачки в тази посока изглежда все пак се правят", допълва Гривач.
Това е опит за алтернативен дневен ред за България
Политологът Юрий Квашнин също коментира пред телевизионния канал РЕН ТВ, че основната власт в парламентарната република България е на премиера, а той не се е изказвал в подкрепа на "Български поток" и се придържа към антируски позиции. "Ще излезе ли нещо от всичко това е голям въпрос."
Квашнин твърди, че на Балканите са изнервени от несигурността около транзита през Украйна след изтичането на договорите между Киев и Москва в края на следващата година и продължаващата неяснота около втората тръба на "Турски поток".
Думите на Радев не изразяват някаква консолидирана позиция на цялото българско ръководство. Той е в своеобразна опозиция на кабинета и трябва да предложи на българите някакъв дневен ред, алтернативен на този на правителството, следващо фарватера на Брюксел, допълва политологът, завеждащ сектор издледвания на Европейския съюз към Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките.
РЕН ТВ принадлежи (82%) на Националната медийна група (НМД), а вторият акционер е имотното дружество на СОГАЗ - застрахователната компания на "Газпром". Председател на Управителния съвет е бившата прочута гимнастичка и руски депутат Алина Кабаева. Телевизионният канал твърди, че има над 113 милиона зрители предимно в бившия СССР. Репутацията му е на разпространител на псевдонаучни, сензационни и конспиративни истории.