След повече от 50 години писане той обяви през 2010 г., че спира да твори. През 2014г. Рот сподели в интервю, че след това се е върнал към всичките си книги и ги е препрочел, "за да видя дали съм си губил времето". Оценката му след това бе "Сторил съм най-доброто с това, с което съм разполагал". През 2017 г. той публикува сборник от есета от периода 1960-2013 г. под заглавие "Защо да се пише?".

Макар още в първата си по-известна книга "Синдромът Портной" (1969) той да започна да разказва за американци от еврейски произход и как етническите корени се отразяват на живота им, Рот настояваше, че е атеист, който не иска да го определят като еврейско-американски писател. "Това не ме интересува. Знам точно какво означава да си евреин и наистина не е интересно. Аз съм американец", каза писателят в интервю за "Гардиън" през 2005 г.

Някои критици твърдят, че романите му го показват като насочил омразата към себе си евреин, използващ негативните стереотипи или представящ по принцип евреите в лоша светлина. Рот е споделял, че обсъждания на книгите му в еврейски общности са били едни от най-враждебните и напрегнати преживявания.

Писателят имащше дългогодишна връзка с британската актриса Клеър Блум, но бракът им завърши през 1995 г. с развод и издаването на нейни мемоари "Да напуснеш къщата за кукли", в които тя го описваше като депресиран, дистанциран, егоистичен мъж, който непрекъснато сипе обиди.

Той не обичаше да обсъжда книгите си. "Трябва да оставим хората сами да се преборят с книгите и да преоткрият какво са и какво не са."