В Държавен вестник, бр. 3 от 12 януари 2007 г. е публикувана заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1821 от 27 декември 2006 г., с която се утвърждават образци на "Сметка за изплатени суми" и на "Служебна бележка". Те се издават от предприятието (респ. самоосигуряващото се лице - нотариус, адвокат, проектант и др.) за изплатените доходи на физически лица от стопанска дейност по реда на чл.29 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и удържания авансово данък по реда на чл.43 от същия закон.

По същество в сметката за изплатени суми е разписана процедурата за авансово облагане (с данък 15 на сто) на изплащаните от началото на 2007 г. възнаграждения във връзка с дейност от:

· извънтрудови правоотношения (т.нар. граждански договори)

· договори за управление и контрол от участие в управителни и контролни органи

· упражняване на свободна професия (адвокати, нотариуси, консултанти и др.)

· авторски и лицензионни възнаграждения, вкл. за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството

· продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селско стопанство

· продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от горско стопанство, ловно стопанство, както и продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от рибно стопанство

· изпълнения на артисти-изпълнители.

Обнародването на утвърдените със заповед на министъра на финансите образци на "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка" е изцяло в съответствие със законовите изисквания на чл.45, ал.4 и чл.64, ал.3 и 4 и §10 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ. Това, което не е в съответствие със законовите разпоредби, е самата процедура на определяне на авансовия данък, разписана в "Сметката за изплатени суми".

Според лаконичната разпоредба на чл.43, ал.2 от ЗДДФЛ авансовият данък е в размер 15 на сто от придобития облагаем доход по чл.29 от същия закон. Цитираната разпоредба на чл.29 казва, че облагаемият доход от стопанска дейност се определя, като придобитият доход от физическите лица се намалява с разходите за дейността, определени диференцирано по видове доходи (например 35% за доходи по извънтрудови правоотношения - граждански договори, 10% за доходи от управление и контрол и т.н.). От това следва, че при изпълнение на условието за удържане на авансов данък той се определя на база придобития доход, намален единствено с нормативно признатите разходи. Законовата разпоредба изключва каквато и да е възможност за намаление на данъчното задължение при авансово облагане със задължителни осигурителни вноски и данъчни облекчения за доброволно осигуряване и застраховки "Живот", каквато съществуваше по реда на стария Закон за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Задължителни осигурителни вноски се вземат предвид едва при формиране на годишната данъчна основа. Тя се определя като облагаемият доход по чл.29 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (чл.30 от ЗДДФЛ). Същото се отнася и за данъчните облекчения, посочени в чл.18-23 от ЗДДФЛ. Данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за доброволно осигуряване и застраховки "Живот", за откупуване на осигурителен стаж при пенсиониране по реда на §9 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, за деца, за дарения се ползват единствено годишно. Възможност за ползване на данъчно облекчение при текущо авансово облагане съществува само при доходи по трудови правоотношения, и то само за част от данъчните облекчения (за хора с увреждания, доброволно осигуряване и животозастраховане).

Процедурата на авансово облагане, разписана в сметката, утвърдена със заповедта на министъра и възприета в момента в стопанската практика (вкл. от всички софтуерни фирми, изготвящи съответните програми), обаче е по-различна. Тя предвижда пълно елиминиране на задължителните осигуровки при формиране на сумата, подлежаща на авансово облагане, единствено за самоосигуряващите се лица. В случаите, в които осигурителната тежест се разпределя между възложителя и физическото лице, личните осигуровки се приспадат при определяне на данъчното задължение.

Безусловно процедурата на авансово облагане, възприета в сметката, е по-логична и по-благоприятна за данъкоплатците. Единственият й недостатък е, че тя не съответства на законовата разпоредба. Законът не предвижда приспадане на осигурителните вноски при определяне на основата за авансово облагане. Затова според закона платецът на дохода следва да удържа авансов данък на лицата, които не се самоосигуряват (в общия случай, когато дължат осигурителни вноски), върху по-висока данъчна база от тази, която е регламентирана със заповедта на министъра на финансите.