Най-мащабният театрален проект този сезон е гостуването в Народния театър "Иван Вазов" на две постановки на големия режисьор Димитър Гочев, който от 20 години работи в Германия. Обявен за един от най-добрите немски режисьори, "щастливо навлязъл в гениалната фаза на своето творчество", Димитър Гочев най-после става достъпен и за българския зрител. За последен път той гостува в България през 2001 г. с "Буре барут" от Деян Дуковски.

"Говорим за грандиозно театрално събитие, каквото не е правено досега", оповестиха Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация "Аполония", Васил Стефанов, директор на Народния театър, и директорът на "Гьоте институт" в България Петер Андерс, които се явяват и основните организатори на проекта (със съдействието на двете външни министерства и посолствата в Берлин и София). Под режисурата на Димитър Гочев два немски театъра ще гостуват в София - на 21 и 22 март Франкфуртският театър ще представи "Битката на негъра и кучетата" от Бернард-Мари Колтес, а на 24 и 25 март на сцената на Народния театър ще гледаме  актьорите от "Дойчес театер", Берлин, в "Персите" от Есхил.

"Няма какво да се лъжем - Димитър Гочев е един много скъп режисьор и цената му се е качила с годините. Той гостува в Народния театър в качеството си на българин и в този смисъл прави финансова жертва", отбеляза Васил Стефанов.

От Народния театър имат амбицията да поканят Димитър Гочев да режисира представление в България, но засега това остава в полето на намеренията. Идеята за майсторски клас на Гочев в НАТФИЗ в рамките на събитието се оказва неосъществима поради заетостта на режисьора. Наричан

Димитър Гочев успява за 20 години да защити името си на един от значимите европейски режисьори. Роден в Първомай през 1943 г., следва в Хумболтовия университет в Берлин ветеринарна медицина. Към театъра го насочва случайността -попада в "Дойчес театер" на представление на Бено Бесон, ученик на Брехт. Разказва за себе си, че преди това дълго време е бил отвратен от театъра, тъй като през 60-те години в България винаги на най-интересните и сублимни моменти изгасвали осветлението. "И като ме тресна по главата някакъв протуберанс, направо ме вцепени. Цяла нощ обикалям около театъра", описва Гочев първата си среща с Бесон. Става негов ученик и по-късно - асистент, като успява през 1975 г. да го доведе в България в театър "Трудов фронт" (сега театър "София") с "Както ви се харесва" от Шекспир.

Първата постановка на Димитър Гочев е "Женска комедия" от Хайнер Мюлер" в Нордхаузен, ГДР, през 1979 г. Същата година комунистическият режим изгонва от страната певеца поет Волф Бирман и го лишава от гражданство. Димитър Гочев, както много други интелектуалци, напуска ГДР и се връща в България. За кратко работи в театрите в Русе, Михайловград (Монтана) и Плевен, а като най-значим определя периода във Враца, където работи през 80-те години.

"Това беше особен период - споделя Румяна Мерджанска, една от "неговите" актриси във Враца. Който не се вписваше в системата, го пращаха там." Тогава директор на театъра е Иван Кондов, който харесва неприетите от системата, а Гочев пристига от Германия с една по-различна, Брехтова естетика, неутвърдена от социалистическия реализъм. "Имаше представления, които преминаваха през многобройни комисии, за да бъдат допуснати до сцена.

а той беше много чувствителен към това. Имаше естетическа битка, която отекваше и в пресата." За представлението "Максималистът" от Ст. Стратиев минават три комисии, като всеки път от спектакъла отпадат различни сцени. На финала представлението има два варианта - един за хора от комисиите и един, ако те не присъстват в салона. "Гочев имаше страхотно любовно отношение към театъра. Битката му беше да доказва, че иска и може да прави театър. Живееше в гримьорната и общуваше само със скулптурите на града - спомня си Румяна Мерджанска, - беше понякога много арогантен, драстичен, груб с хората. Той скандализираше социалистическото благоприличие от сцената. Прокарваше идеите си чрез актьорите, провокираше интуициите им, като не обясняваше с думи какво трябва да играят, а крещеше отдолу, понякога даже обиждаше, именно за да провокира. Искаше да се работи асоциативно, обичаше да работи не с действието, а със състоянието. "Тук трябва да си бездънна матка!" - ми казваше или пък правеше цели сцени, в които се работеше предимно с динамиката на дишането."

Публиката, също като пресата, остава раздвоена - 

През 1982 г. Гочев поставя "Филоктет" от Хайнер Мюлер в театър "София", което дава повод немският драматург да му напише писмо: "В телесния език на вашата постановка видях превода на текста в театър... съпротивата на телата срещу насилието на идеите", пише Хайнер Мюлер, който през годините остава най-предпочитаният от Гочев автор и негов духовен учител. Така през 1985 г. е поканен в Кьолн, за да постави "Квартет" на Мюлер и повече не се връща в България.

През 1991 г. за представлението "Госпожица Юлия" от Стриндберг получава наградата на Съюза на критиците в берлинската Академия на изкуствата и е избран за режисьор на годината. Оттогава критиката в Германия следи всяко негово представление. През годините работи с различни автори, но почти с един и същи екип в Германия, Австрия, Швейцария, като Самуел Финци винаги изпълнява главните му роли. 2004 г. му носи годишната Берлинска театрална награда за "Битката на негъра и кучетата" от Колтес. Действието се развива някъде в Западна Африка, където при строеж на мост, поверен на френска фирма, възниква конфликт - един от африканските работници е застрелян от белия инженер Кал, който оставя тялото да потъне в една от тоалетните. Представлението е хапеща критика към расизма. Театърът на Димитър Гочев е определян като остроумен бунт срещу несъвършения свят, погледът към света е "яростен", а настроението на неговите спектакли "мрачно, грубо и песимистично". Според пресата Димитър

нито пък евтини препратки към настоящето. "Мисля, че нямам стил - твърди той, - изкуството произлиза от ексцеса, от необходимостта да се самовзривиш. Заобиколени сме от безумни телевизии, от медии, всичко е заситено до повръщане и всъщност до обезличаване." Критиците считат, че за него няма разлика между комедия и трагедия, а той цитира една фраза на Мюлер: "Ние като театрали имаме две възможности да се разделим с тоя свят: или като патетични актьори и същества, или с някакъв див кикот. И двата варианта са налудничави." Смята, че това е постигнато именно в последния му спектакъл "Персите" от Есхил, чиято премиера беше на 7 октомври 2006 г. на сцената на берлинския "Дойчес театер". Преводът на античната трагедия е на Хайнер Мюлер. "Това е безсмилостна и рязка постановка, никъде компромис с приятното, в което могат да се спасят зрителите или четиримата актьори" - пише немската преса. Представлението започва с 25-минутен синхронен диалог между двама учтиви господа - актьорите Финци и Кох, синхрон на жестове, слово, между фарса и сатирата. "Персите" е спектакъл, който поставя

защото режисьорът изгражда с радикалност архаичната статика, което изисква концентрация към езика, а това е огромно изискване към зрителя" - коментира Васил Стефанов. Предвидени са български титри и за двете представления. Сценографията е съвсем проста - сцената изглежда на пръв поглед празна, но се използват различни светлинни инсталации.

Най-нашумялото представление на Димитър Гочев е "Иванов" от Чехов, с което през 2006 г. печели наградата на Берлинската театрална среща, а Самуел Финци е признат от немската критика за най-добрия Иванов. Опитите на организаторите на двата гастрола да доведат това представление у нас приключват, след като технически състав от "Фолксбюне" установява, че сцената на Народния театър не е готова за него. Оказва се, че "мъглявата сценография" на "Иванов", тоест специалният сценичен дим, не може да бъде удържан в рамките на сцената, а се разпростира в зрителната зала. В момента от българската страна се прави всичко възможно да бъдат купени правата за "Иванов", за да може представлението да бъде показано по БНТ. Едновременно с това текат снимките и на документален филм-портрет на Димитър Гочев, чийто режисьор Иван Пантелеев също живее и работи в Германия.

За двете представления в София пристига екип от общо 50 души. Явор Гърдев е поканен да режисира сцената с хора в "Битката на негъра и кучетата". В масовата сцена ще участват студенти от НАТФИЗ. За 25 март от 11 часа в "Гьоте институт" е предвидено неделно матине с Димитър Гочев, като желанието на домакините е вратите да бъдат отворени за обществеността. Разговорът ще водят Виолета Дечева и Георги Каприев.