Музеят на помирението в София, където са екзекутирани 55 души
Бивш учебен корпус за стрелба, мястото, на което са разстреляни 55 души, сред които са ген. Владимир Заимов и поетът Никола Вапцаров, социалистически мемориален комплекс, а днес Музей на националното помирение.
Съдбата на построената през 1932 г. малка жълта сграда в Южния парк, която е на метри от столичния булевард "България" 39, е илюстрация на историята на страната от 30-те години на ХХ век до днес и показва отношението на всяка нова власт към предишната.
В началото използвана за разстрели на антифашисти, след това използвана от социалистическата власт, за да героизира жертвите. Макар и паметник на културата, пред 90-те тя за малко да бъде съборена заради желанието на общинска фирма на строи.
Днес в по-голямата част от тази малка и опразнена сграда е настанена администрацията на музея, който е филиал на Музея за история на София. През повечето време в Музея на националното помирение няма посетители, като сигурно малко хора знаят за съществуването му.
В нея има 3 тунела за стрелба с дължина 100 метра. Два от тях днес се използват със същата цел от общинската фирма "Егида". Средният е изложбена зала, в дъното на която стърчи метална релса. За нея са били връзвани екзекутираните с разстрел в периода 1942-1944 г., обвинени в антифашизъм.
Може би много хора нямаше да разберат за музея, ако този тунел не бе приел фотографската изложба "21 август 1968: краят на Пражката пролет" на чешкия фотограф Дана Киндрова. Тя представя колекция от снимки от нощта, в която танкове на съветската армия нахлуват в Чехословакия заедно с армиите на 5 държави от Варшавския договор. В Нощта на музеите изложбата привлякла 55 посетители за 2 часа, което не се е случвало никога досега в Музея за национално помирение.
Една сграда, различна власт
В началото на 30-те години мястото се е използвало за обучение по стрелба на военните и полицейските части на Софийския гарнизон. След 1938 г. там се учат войниците от запаса и гражданските организации със специални функции. Арестът е бил използван за провинили се военни. Днес килиите са стаи на администрацията.
В годините на Втората световна война 1942-1945 г. в килиите са затворени 55 души, обвинени в конспирация, антифашизъм, членство в Българската работническа партия, като след това са разстреляни в тунела, който днес се използва като изложбена зала. Един от тях е поетът Никола Вапцаров.
Сградата остава гарнизон до 1962 г., когато е превърната в мемориален комплекс "Гарнизонно стрелбище", посветен на разстреляните от съпротивата през 1941 и 1942 г. Посещенията на българи и чужденци са организирани, като експозицията е подчинена на идеалогическите цели на комунистическата власт - да покаже жертвите, паднали в борба за идеала.
Мемориалът е затворен след промените през 1989 г. и повече от 10 години не се поддържа. Разрухата не постига много за разлика от крадците, които открадват каквото им харесва - скулптурата на Любомир Далчев "Протест". Оригиналното бронзово произведение е било част от експозицията до 1989 г., но е изчезнало в годините след това, когато сградата пустее. Така пред вратите днес е поставено копие на "Протест". Скулптурата изразява скръбта на майките, чиито синове стават жертви на политически конфликти. Работещите в музея я наричат "Плачещите майки".
Символиката
В края на 90-те години общинската фирма "Егида" има намерение в сградата да изгради свой учебен корпус, но не получава разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство. След ремонт сградата е отворена отново през 2004 г. като Музей на националното помирение. В нея няма много експонати, като се търсят символиката и "усещането", което дава историята на мястото.
В преддверието на тунела за стрелба върху стъклена плоча е изписано "Тежи ми, Родино, кошмарно жестоко тежи димяща кръв и аз ще те питам - всичко това за теб ли бе нужно, кажи?" - част от стихотворението на Вапцаров "Родина". До вратата е поставен камък - символ на непреходност, с плоча с думите на художника Илия Бешков "До сърцето се стига единствено чрез собственото сърце".
Над камъка има изображение на гълъб, нарисуван в кръг. Според служителите в музея той символизира любов, разбирателство и мир.