Правителството е длъжно да предприеме незабавни мерки за кандидатстване в Банковия съюз като първа стъпка към приемането ни във валутния механизъм ERM2 и еврозоната. Това е изключителен шанс, не просто защото така ще удовлетворим изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ), а най-вече за нас самите – за да осигурим независим и по-качествен надзор върху банковата ни система. Констатациите за продължаваща зависимост на БНБ от властта в България са факт, който през последните години се доказа при редица нейни решения:

Прикриването на резултатите от стрестестовете през 2016 година;

Одобрението на Стоян Мавродиев за изпълнителен директор на държавната Българска банка за развитие;

Одобрението на продажбата на Общинска банка на лице без никакъв опит в сферата;

Одобрението на продажбата на банка "Виктория" на "Инвесбанк", която показа най-слаби резултати на стрестестовете.

Напомням, че веднага след фалита на КТБ през 2014 година всички парламентарни партии, включително сега управляващите, заявиха при президента Плевнелиев, че приемането на България в Банковия съюз е приоритет. Силно притеснително е, че този приоритет сега е подменен, вероятно за да бъдат обслужени интересите на влиятелни кръгове. С това правителството рискува да изпрати България в последния коловоз на Европейския съюз, и в крайна сметка да ни извади от свободния свят с всички последствия от това. Не можем да позволим правителството и БНБ да провалят цялата държава, заради частния интерес на една банка.

Изпълнението на изискванията на Европейската комисия и ЕЦБ са важни, но недостатъчни условия за приемането ни в ERM2. Кандидатстването нито гарантира положителен отговор от страна на нашите партньори, нито е тест за фактическата способност на България да бъде член на еврозоната. И отговорът, и тестовете тепърва предстоят. Както травматичният опит на България с кандидатстването в Шенгенското пространство ясно показва, формалните стъпки и изпълнението на формалните критерии не са достатъчни, за да спечелят доверието на нашите партньори. Боядисването на една ограда пък съвсем.

Нужни са истински, автентични доказателства, че България е готова за подобно членство. Защитата на собствеността, правната система, адекватен финансов и енергиен надзор не са неща, които трябва да свършим, за да угодим на този или онзи чиновник. А за да направим икономиката ни конкурентна на световната.

От миналата година свободното движение е факт за над 40 милиона граждани на Украйна, сключихме и договор за асоцииране, който премахна пречките за търговията помежду ни. Не можем да привличаме още дълго капитали с ниски разходи за труд, а и не трябва. Винаги ще има някой, който ще ни надцака в това. Видно е и от спада на чуждестранните инвестиции. Но те и българските капитали вече бягат от страната. Нужна е нова визия за бъдещето на просперираща България и за целта трябва да изградим ефективна администрация. Ние ще имаме полза от това, не бюрократът Х.

Убеден съм, че членството на България в сърцевината на Европейския съюз – еврозоната и банковия съюз – е основният и доминиращ интерес на българските граждани. Той гарантира свободното движение на хора, стоки и капитали. Нещо, с което свикнахме дотолкова, че вече го приемаме за даденост, като че ли спомените отпреди 2000 година са изтрити. Забравихме черния списък на Шенген, опашките за визи, забраната за износ на редица стоки. Затова всички стъпки към интеграция трябва да бъдат приветстван. Защото ще означават и намаляване на глобалния риск за промяна на геополитическата ориентация на България.

Тревогата ми е обаче, че настоящото мнозинство в парламента и изпълнителната власт имат много различни приоритети и не са в състояние нито да осъществят необходимите реформи, нито да убедят някого в действителната способност на България да е пълноценен член на еврозоната. От което ще страдаме.