Миналата година съмнения за злоупотреба с правилата на ЕС за обществени поръчки блокираха работата по унгарския участък от най-амбициозния транспортен проект на Китай в Европа - реконструкцията на 336-километрова жп линия от Белград до Будапеща. Макар Унгария да намери начин да продъли проекта, заобикаляйки общото законодателство, притесненията остават.

Проектът беше обявен, преди Будапеща да стане домакин на петата среща на Китай и страните от Централна и Източна Европа във формата "16+1" през ноември. Тази година срещата на 11 централно- и източноевропейски и 5 балкански държави с китайския премер Ли Къцян e в България. Диалогът Китай-ЦИЕ притеснява Западна Европа като възможност Китай да получи значително икономическо влияние в страните членки, присъединили се в последните 14 г. Брюксел се опасява и че Китай го "заобикаля" в името на двустранните си отношения със страни членки - твърдение, което Пекин няколко пъти опита да опровергае.

Изчисления на агенция "Блумбърг" наскоро посочиха, че за десетилетие Китай е купил или е инвестирал в активи на стойност около 318 млрд. долара (или около 275 млрд. евро) - с около 45% повече, отколкото активността в Съединените щати за същия период. (Стойността на общо 355 други сделки, свързани със сливания, инвестиции на китайски компании и други така и не е била обявявана.)

Инвеститорите в Европа от Китай и Хонконг са над 670 за десет години, от които 100 имат държавна подкрепа или са инвестиционни фондове и са участвали в трансакции за общо 139.4 млрд. евро или около 63% от общата стойност на сделките, за които пише "Блумбърг". Част от останалите обаче също са свързани, макар и по-далечно, с китайската държава.

За този период китайският бизнес е придобил близо 360 европейски компании. Особено безпокойство в Германия породи превръщането на китайския производител на автомобили Geely в най-големия акционер в германската "Даймлер", производител на "Мерцедес".

Именно заради тези инвестиции лидерите на Германия и Франция, канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон, настояват за обща стратегия и процес на наблюдение на китайските сделки в Европа. Някои от държавите, които ги подкрепят, са сред най-големите дестинации за китайски инвестиции.

В периода от 2008 г. насам 16 държави в Европа са сключили сделки с Китай на стойност над 1 млрд. евро и от тях само Унгария е от групата на "16+1" - Унгария, с 9 сделки за 1.548 млрд. евро. За сравнение компании в най-голямата икономика в групата, Полша, са сключили сделки за около 633.3 млн. евро.

Български компании са подписали 7 сделки с китайски, на обща стойност 37.713 евро. Хърватия е единствената съизмерима държава от групата в Югоизточна Европа, с 63.29 млн. евро.

Китайски компании в момента притежават редица инфраструктурни обекти или дялове от тях. В ръцете им са поне 4 летища, 6 пристанища, вятърни турбини в поне 9 държави и 13 професионални футболни отбора. Почти всички подобни обекти са Западна, Южна и Северна Европа, с няколко изключения като международното летище в Албания и пристанищен терминал в Констанца.

За интересите на Китай в балканските държави извън ЕС четете тук.

Освен това Китай проявява интерес и към изграждането на ядрени реактори в Румъния и България; към покупката на контейнерен терминал в Хърватия и изграждането на пристанище в Швеция; към придобиването на чешкия производител на коли "Шкода"; към инвестиции във френската Compagnie des Alpes, която управлява ски курорти в Европа, и в електроразпределителното дружество 50Hertz, което управлява част от мрежата в Североизточна Германия.

В сметката на "Блумбърг" не е включена и китайската компания, която Хърватия избра през март като строител на моста над Адриатическо море.