Петнайсета глава

Президент на Съединените щати

...

Възхищението на президента Тръмп от диктаторите е толкова дълбоко насадено, че се простира до хора, които са още по-малко достойни за уважение от изброените. За него Саддам Хюсеин "беше лош, наистина лош. Но знаете ли какво правеше добре? Убиваше терористи. Правеше го много добре. Дори не им прочитаха правата. Те не говореха. Те бяха терористи, и това беше всичко". Колкото до Ким Чен Ун: "Трябва да му се признае заслуженото. Как много млади мъже – той е бил на двайсет и шест или двайсет и пет години, когато баща му е починал – надделяват над онези корави генерали и изведнъж... той е шефът. Това е невероятно. Той екзекутира чичо си. Екзекутира този, онзи. Искам да кажа, че този човек не си поплюва". И накрая за Владимир Путин: "човек, много уважаван в своята страна и извън нея".

...

Представата на Тръмп за Съединените щати е мрачна. Сред любимите му мантри са тези, че съдилищата в САЩ са предубедени, ФБР е корумпирано, медиите почти винаги лъжат и изборите са манипулирани. Въздействието на тези укори вътре в страната е деморализиращо и разединяващо. Американците никога не са чували президент да говори с такова упорито презрение за институциите в Съединените щати. Публиката на Тръмп обаче е глобална. Вместо да окуражава другите да уважават и да следват примера на САЩ, той приканва към точно обратното.

Това обръщане на посоката има вреден ефект, особено в страни, където има малко практически контрол върху изпълнителната власт. В такива държави животът на разследващите репортери, независимите юристи и други, които търсят истината, е в риск при най-добри обстоятелства. Опасността се засилва, когато стопанинът на Белия дом се присмива на доверието, което трябва да внушават професиите им. Не че някои журналисти и съдии не заслужават критика, но голословните обвинения на Тръмп са толкова безразсъдни и общи, че може да бъдат – и са – използвани, за да дискредитират цели гилдии, които са съществено важни за демокрацията.

В първия месец след встъпването си в длъжност той изключи няколко видни репортери от пресконференция. Почти веднага правителството на Камбоджа заплаши да изгони група американски журналисти от страната. Говорители в Пном Пен казаха, че разбират "ясното послание" на Тръмп, че "новините, излъчвани от тези медии, не отразяват истината", и добавиха, че "свободата на словото ... трябва да уважава държавната власт".

Правителството на Камбоджа беше първото – сред другите са тези на Унгария, Либия, Полша, Русия, Сомалия и Тайланд – което настоя, че отрицателните истории за тях са фалшиви, без друга причина, освен че на медиите не може да се вярва. (...) Отворените правителства правят възможна способността на свободната и независима преса да държи отговорни политическите лидери – това е сърдечният ритъм на демокрацията. Тръмп е решил да спре или да забави този сърдечен ритъм. Това е подарък за диктаторите и идва от главата на изпълнителната власт на Съединените щати, което е срамно.

...

Някои смятат, че той не е интелигентен човек. Аз не отправям такива обвинения към него, но признавам, че съм загрижена за уравновесеността му и очевидно крехкото му его. До този момент официално списъкът с постиженията му е кратък, но за него самия няма съмнение, че се справя добре. Коментарът му пред "Ню Йорк Таймс" е: "Отивам в Полша и изнасям реч. Враговете ми в медиите, моите врагове, казват, че това е най-страхотната реч, изнасяна на чужда територия от някой президент". Пред "Фокс Нюз" за рекордния брой овакантени места на високи постове: "Аз съм единственият, който има значение". Пред списание "Тайм": "Аз съм много инстинктивен човек, но инстинктите ми се оказват верни". Пред целия свят в туитър: "Аз съм много стабилен гений".

Гений или не, често е болезнено да наблюдаваме това президентство. Намирам за шокиращо да прекосиш океана и да чуеш как описват Америка като заплаха за демократичните институции и ценности. Един месец след встъпването в длъжност на Тръмп председателят на Европейския съвет изброява четири опасности за Европейския съюз: Русия, тероризмът, Китай и Съединените щати. След едно от посещенията на Тръмп вбесената Ангела Меркел казва: "Времената, в които можехме напълно да разчитаме на други, свършиха". От началото на 2017 г. проучванията показват рязък спад в уважението към Съединените щати. В Германия вярата, че на американския президент може да се разчита да постъпи правилно, е намаляла от 86 % за предшественика му на 11 % за Тръмп. Във Франция спадът е от 84 % на 14 %; в Япония – от 74 % на 24 %, и в Южна Корея – от 84 % на 17 %.

Вярно е, че Тръмп се учи, откакто заема поста. От време на време той показва, че истински осъзнава сериозността на отговорностите си. Заслужава признание, че запази свързаните с анексирането на Крим санкции, наложени на Русия, изпрати оръжия в обсадената Украйна и че успява да води ефективна военна кампания срещу ИДИЛ. През декември 2017 г. той въведе Глобалния закон "Магнитски", който налага наказания на индивиди и организации, обвинени в корупция и нарушаване на човешките права. Много от позициите на Съединените щати по други важни въпроси останаха непроменени.

Твърде често обаче Тръмп се опитва да изпълни предизборни обещания, които не трябваше да дава. Списъкът е дълъг и включва: излизане от Парижкото споразумение за климата; излагане на риск на ползите от Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA); оплюване на Иранския ядрен договор; прахосване на средства за построяването на стена на границата с Мексико; опитите да не допуска в страната имигранти мюсюлмани и предложенията да се ореже бюджетът за дипломация, развитие и опазване на околната среда. Тези и други действия повдигат по-общи въпроси за готовността на Америка да помага, още по-малко да води, в решаването на глобалните проблеми. Ако целта е величие, насочили сме се в погрешна посока.

...

Важно е да не забравяме, че действията, предприети днес, в голяма степен зависят от очакванията за бъдещето. Ако някоя страна се чувства изоставена от Съединените щати или несигурна в лидерството им, тогава тази нация може да види необходимост да действа принудително – и вероятно неразумно – сама. Най-малкото, държавата може да не види друг избор, освен да инвестира в застраховане във външната политика, като укрепва връзки с други, оставяйки Америка навън да гледа.

Има и вероятност невъздържани думи и лошо планирани заплахи внезапно да прекъснат отношенията, да предизвикат някъде паника и да доведат всичко до ръба на война. Със сигурност има достатъчно конфликтни точки, започвайки от Средния изток и Корейския полуостров, които заслужават безпокойство. По време на Студената война ние инсталирахме горещи линии, за да може американският президент да изглади всяко недоразумение, като говори директно с някой чуждестранен лидер. Не съм сигурна колко доверие бихме инвестирали в тази възможност за избор днес.

И накрая, още по-сериозно, страхувам се, че може да се върнем към международния климат, който преобладаваше през двайсетте и трийсетте години на ХХ век, когато Съединените щати се оттеглиха от световната сцена и държавите преследваха собствените си интереси, без да зачитат по-големи и дългосрочни цели. Когато твърди, че всяка епоха има своя фашизъм, италианският писател, оцелял от Холокоста, Примо Леви добавя, че критичната точка може да бъде достигната "не само чрез терора на полицейското сплашване, но и чрез отричане и изопачаване на информация, подронване на правосъдните системи, парализиране на образователната система и разпространяване по множество тънки начини на носталгия по един свят, в който е царувал ред".

Ако той е прав (а аз мисля, че е прав), имаме причина да се тревожим от събирането на редица политически и социални течения, които нахлуват днес – течения, тласкани от тъмната, лоша страна на технологичната революция, корозиращото въздействие на властта, неуважението към истината от страна на американския президент и разширяващото се приемане на дехуманизиращи обиди, ислямофобията и антисемитизма в границите на един нормален публичен дебат. Все още не сме стигнали дотам, но ми се струва, че това са знаци по пътя назад към една ера, когато фашизмът е намирал хранителна среда и индивидуалните трагедии са се увеличили милиони пъти.