За последните десет години се забелязва решително повишаване на доверието към демократичната политическа система, два пъти са се увеличили хората, които смятат, че демокрацията е много добра система и тя се е превърнала в "единствената възможна игра". Българинът умерено е повишил своето доверие към публичните институции и в същото време мненията са се преместили от отчетливо от по-крайните положителни или негативни оценки към по-умерените възможности за оценка. Изключение в позитивните тенденции е негативното отношение към съдебната система и отчасти към парламента, а доверието в медиите е на равнището на доверието в Народното събрание.

Това са част от изводите на българската част на Европейското изследване на ценностите, която беше представена днес в София от десетки учени, анализатори, политолози, коментатори. Те коментираха данните на социолозите от "Алфа Рисърч", които са събрали и обработили информацията за България за най-големият европейски проект в областта на социалните науки. В проучването, което се прави още от 1981 г., участват 47 страни, България се включва през 1990 г. Национален програмен директор на изследването е проф. Георги Фотев, ръководител на центъра за изучаване на европейските ценности към Нов български университет.

Всяка епоха на сгъстена трансформация и отключващи се кризи подкопава стабилността на институциите, лидерството, общностната кохезия. Тези процеси наблюдаваме и в България, но важният извод от това изследване е, че те не са подкопали доверието в демокрацията като фундамент на европейските общества, посочи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

Ако демокрацията е безалтернативна в нагласите, доверието в ключови демократични институции като партии, парламент, правителство продължава да бъде ниско, посочи политологът Даниел Смилов. "България като цяло се вписва в общата европейска картина на ниско доверие в партии и национални парламенти. Българските особености са в това, че у нас доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура", отбеляза той.

Високата оценка на базовите принципи на демокрацията (свободни избори и права) в комбинация с ниското доверие в партии и парламент водят до

които "да не се занимават с парламент и избори", коментира Смилов. В общи линии тези нагласи не са претърпели значима динамика в сравнение с 2008 г. – към 51% от хората продължават да виждат "силния лидер" като "много добра" или "доста добра" идея.

Смилов посочи още, че хората са недоволни от съществуващите партии и представителства. Желанието да експериментират с нови "лидери" води до чести избори и политически трусове, вълни от протести и волатилност на политическата среда, посочи анализаторът.

който да се оправя, без да се занимаваме с избори – но остават 60%, които мислят иначе", посочи и политологът Татяна Буруджиева. По думите й за българите демокрацията остава харесвана, но все още нерационализирана ценност.

Политологът Евгений Дайнов заяви, че българското общество е подложено на "чудовищен политически и идеологически натиск по посоката на "затваряне" и излизане от модерността". Въпреки някои успехи на този натиск (увеличение на нетолерантността, например) по ред базисни показатели България продължава бавно да напредва по пътя на "отвореното общество", каза той.

Има основа за успех на бъдещи политики за отстояване на модерността и отвореността", коментира Дайнов.

Той открои данни, показващи отварянето на обществото, като повишаване на участието в обществения живот, в партии, в културни или природозащитни дейности, спорт. "Обитателят на отвореното общество е убеден, че сам контролира живота си – че е автор, а не жертва. В това отношение наблюдаваме съществен напредък по посока на "отвореност". През 2008 г. общо 41.3 на сто са се съгласили с различните степени на опцията, че контролират живота си; през 2018 г. това са вече 52.5 – над половината", отбеляза Дайнов. Аналогично е развитието и по въпроса дали отделният човек да носи отговорност за издръжката си, или това да прави държавата.

Дайнов посоми и рязка промяна в разбирането за основните цели на държавата - докато през 2008 г. 55.2 на сто са смятали, че главната цел е висок икономически ръст, днес това са 74.2 на сто. Популистката опция (властта повече да слуша "хората") пада двойно: от 24.1 на 11.2 на сто. В отворените общества свободните индивиди имат активно гражданско поведение в интерес на общото благо. По тази линия наблюдаваме определен напредък.

в едно по-добро съвместяване на демократичното представителство с институционалната ефективност", коментира политологът Огнян Минчев. "С изключение на негативното отношение към съдебната система и отчасти към парламента, българският гражданин е променил своето отношение към институциите в две основни измерения. Първо, за десет години той умерено е повишил своето доверие към публичните институции. Второ, неговите мнения са се преместили отчетливо от по-крайните положителни или негативни оценки към по-умерените възможности за оценка – "отчасти одобрявам", "оценявам като доста важно" и т.н.", отбеляза анализаторът.

По думите му това е кредит, който много задължава обществените лидери и институциите, които представляват, да работят за изпълване на това доверие с реално съдържание.

Анализаторът Людмил Георгиев посочи, че повишаването на доверието към публичната администрация се дължи преди всичко на навлизането в тази сфера на по-млади, по-добре образовани и обучени хора и на по-високата степен на прозрачност в дейността им чрез въведената електронизация.