Банковият закон на Пеевски ще бъде разгледан от Конституционния съд
Конституционният съд ще трябва да се произнесе по промените в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Това се случи, след като търговската колегия на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд по въпроса, информира news.lex.bg, което бе потвърдено от съда за "Дневник".
Измененията бяха приети набързо през февруари, като депутатите преодоляха и президентското вето върху тях. Тримата депутати обявиха, че това е закон срещу вторичното разграбване на КТБ.
Върховните съдии атакуват като противоконституционни нормите, на които се предава обратно действие. В Конституционния съд вече е образувано дело, по което докладчик е съдия Цанка Цанкова.
С приемането на преходните и заключителни разпоредби в изменения Закон за банковата несъстоятелност законодателят придаде обратно действие към 20 юни 2014 г. на предвидените в чл. 59, ал. 5, 6 и 7 основания за относителна недействителност по закон на извършени от кредитори на банката или от самата банка прихващания.
По-късно през деня от пресцентъра на съда изпратиха искането до медиите, от което се вижда, че според търговската колегия на ВКС по силата на придаденото обратно действие кредиторът на банката със заявено за прихващане и вече прихванато и погасено вземане, би се превърнал в неин длъжник, без да има възможност да реализира своето вземане в това или което и да е друго производство.
В искането си върховните съдии посочват, че предвиденото обратно действие е противоконституционно, защото накърнява придобитите права, поради придаденото обратно действие на регулираща ги материалноправна норма (уреждащи права и задължения, а не процедури - бел.ред.), без изменението на закона да е обусловено от защита на важен обществен интерес, нито да е налице неотложна необходимост от такова изменение. Освен това чрез обратното действие се създават два успоредни режима, единият облекчава, а другият затруднява положението на всяка от страните по делата, с което се създава неравноправно третиране на граждани и фирми, участващи в производството по банкова несъстоятелност. Нарушено е и изискването за правова държава - законодателството да отговаря на принципа на стабилност и предвидимост, аргументира се в искането си върховните магистрати.
Те заявяват, че с приемането на оспорената норма законодателят е преуредил приключени към момента на изменение на закона отношения - същинска ретроактивност, която, както многократно е имал случай да посочи Конституционният съд, е в разрез с основния закон, защото нарушава правната сигурност, погасява придобити права и руши доверието в правната система.