Стар навик да си подбираш думите, за да не започнеш да виеш... Понякога помага.

Първата мисъл след шока - нищо ново не се е случило... След февруари 2015 г. вече е неприлично да се съмняваме в това, че елитът на Руската федерация се състои от убийци и от такива, които прикриват убийства. Това стана повече или по-малко ясно отдавна - след смъртта на Юрий Шчекочихин*, но убийството на Борис Немцов и последвалият отказ да бъдат разпитани Руслан Геремеев и Алимбек Делимханов постави точка по този въпрос (за онези, които се още си задаваха въпроси).

Путинските силовики се научиха много добре и да убиват навън - списъкът с ликвидирани зад граница врагове на Путин започна със Зелимхан Яндарбиев и не завършва с Александър Литвиненко. Убиваха и в Лондон, какво да кажем за Киев! Там те все едно са си у дома.

Втората констатация, произтичаща от първата, е, че всеки от нас може да бъде убит във всеки един момент и съвършено безнаказано. За това съвършено не е задължително заповедта да идва лично от Путин. Достатъчна е личната или корпоративната мотивация на който и да е от многочислените въоръжени негодници във висшето обкръжение, както и многократно потвърждаваната увереност в безнаказаността на подобно престъпление.

Путин отгледа и легитимира престъпна среда във властта и сега тези метастази се разрастват напълно самостоятелно.

Третата констатация е, че воплите от Кремъл и Останкино, че гибелта на опозиционер е изгодна на враговете на Путин, ги слушаме от деня на убийството на Анна Политковская. Оттогава убийствата и "странната" смърт на политически противници на режима станаха обичай и част от бита ни. Всеки път с подхилкване ни подхвърлят все тази вкиснала конспирологична пошлост.

Да, човек с ръце, оплискани в кръвта на враговете му, теоретично може да бъде и жертва на целенасочени провокации. Но по-скоро той е просто убиец, нали? "Бръсначат на Окам", сещате се...

(Контролна точка: за годините на управление на Путин не беше убит нито един политически противник на президентите, премиерите и канцлерите на САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Германия, Япония, Австралия... Защо така? Няма желаещи да дискредитират Тръмп и Меркел? Или причината е в това, че властта в тези страни не е узурпирана, а прокуратурата не е в заговор с администрацията?)

Четвърта констатация. Никакъв друг елит освен силовия (съставен от военни престъпници, обикновени убийци и прикриващите ги в правоохранителните органи) няма в днешна Русия. Да говорим за парламента е смешно, а "либералите" обслужват режима в статут на някакъв колективен Улюкаев**; с любимите сред тях във всеки момент може да направят каквото си пожелаят и те го знаят. Никакви икономически реформи не може да има в условията на масово разграбване и перманентна война и всичките наши Кудрин-Грефовци прекрасно го знаят, иначе ще се наложи да допуснем, че са идиоти.

Но те не са идиоти. Уви, те са фалшификатори. Най-малкото в политическо отношение - като част от операцията за прикриване.

Пета констатация и прогноза. Всички режими, характеризиращи се с параметрите, описани по-горе - презрение към правата на човека, безнаказана лъжа, несменяемост на властта, интервенции в чужбина, политически репресии и убийства на опозиционери - са излизали много скъпо и кърваво на народите, позволили си нещо подобно, и Русия няма да е изключение. Никакъв "особен път" в историята не е имало и няма (излъгали са ви). Има модел за развитие с ясни и отдавна изследвани характеристики. Затова, повярвайте ми, поели сме натам, където са Узбекистан и Уганда.

Така и ни се пада на нас - глупаците и търпеливите.

В деня на убийството на блестящия и честен журналист Аркадий Балченко дори не ми се иска друг изход.

А, забравих да кажа - проклети да сте!