Крахът на диктатурата на Муамар Кадафи през 2011 г. превърна Либия в раздробена държава с множество съперничещи сили, обвързани с групировки и политически фракции, вкопчени в ожесточена борба за надмощие в страната.

Четири основни действащи лица в кризата се договориха вчера в Париж да положат съвместни усилия с цел парламентарни и президентски избори на 10 декември.

Оглавява правителството на националното единство (ПНЕ), признато от международната общност и сформирано въз основа на междулибийското споразумение, подписано в края на 2015 г. под егидата на ООН в мароканския град Схират. Сарадж пое поста през март 2016 г., но до момента не му е гласувано доверие от парламента, заседаващ в източната част на страната и все още враждебно настроен към него. В столицата негова опора са три влиятелни местни милиции, чиято задача е по-специално да гарантират сигурността в Триполи и околностите. ПНЕ и досега не намира единодушна подкрепа в страната, при все че му обещаха вярност редица градове от западните региони.

Председател на Държавния съвет (еквивалент на горна камара), заседаващ в столицата Триполи. Този консултативен орган, също формиран в резултат на споразумението от Схират, включва мнозина бивши членове на Генералния национален конгрес (бившия парламент, съставен след изборите през 2012 г.), враждебни спрямо маршал Халифа Хафтар, силния човек в Източна Либия. Мишри, който участваше в парижката среща, бе избран в началото на април начело на съвета и замести Абдеррахман Суели, влиятелен политик от град Мисрата. Новият председател на съвета членува в Партията за справедливост и съзидание на либийските "Мюсюлмански братя".

Силният човек в Киренайка, Източна Либия, командващ самопровъзгласената Либийската национална армия (ЛНА). Критиците му го обвиняват в стремеж да установи нова военна диктатура в Либия с подкрепата на чуждестранни сили - Египет, Обединените арабски емирства и Франция. ЛНА контролира обширния либийски изток - от Петролния полумесец до границата с Египет, с изключение на Дерна, където се разпорежда джихадистка милиция, сродна с "Ал Кайда". ЛНА присъства и в южните райони, по-специално в град Куфра и в околностите на Себха. В редиците ѝ служат бивши офицери от либийската армия, членове на милиции и бойци без военна подготовка, дошли от съюзнически племена и от салафитски неджихадистки групи. На 7 май маршал Хафтар започна офанзива за "освобождаване" на Дерна.

Председател на парламента, избран през 2014 г., който скоро бе прокуден в изгнание в източния град Тобрук, след като коалиция от милиции ("Фаджр Либия") завзе в Триполи. Дотогавашният парламент - Генералният национален конгрес, заседаващ на запад, оспори неправомерното според него поемане на функциите от новото законодателно събрание и отказа да му отстъпи правомощията. Маршал Хафтар претендира, че легитимността му се опира на този парламент в изгнание.Главата на този парламент Агила Салех, който е бивш съдия, разчита главно на подкрепата на своето племе ал Обейдат, едно от най-могъщите в либийския изток.

Аналитици и наблюдатели смятат, че редица други важни играчи в кризата са били изключени или представени на ниско равнище на срещата в Париж.