Социалистическата партия на президента Игор Додон претърпя загуба на ключовите кметски избори в столицата Кишинев - последното планирано политическо събитие преди парламентарния вот през есента, предаде РБК.

Андрей Нъстасе, сочен като "несистемен" кандидат, подкрепян от някои проевропейски партии, получи на балотажа 52.6% от гласовете, а социалистът Йон Чебан, прессекретар на Додон - 47.4 на сто. Нъстасе ще остане на поста само година - изборите бяха предсрочни, след като досегашният кмет, либералът Дорин Киртоаке, напусна поста заради корупционен скандал. В Молдова отново ще се гласува за местна власт през лятото на 2019 г.

Опозицията вече е отбелязвала, че разглежда изборите за кмет на столицата като подготовка за парламентарните, които трябва да се проведат тази есен (мандатът на депутатите изтича на 30 ноември, а вотът е възможно да се случи няколко дни по-рано, в последната неделя на ноември).

За Додон предстоящото гласуване е шанс неговата Социалистическа партия да извърши не само вътрешни, но и външнополитически реформи. Ако тя получи мнозинство, Молдова ще влезе в Евразийския икономически съюз, обеща Додон.

Нъстасе, описван като "несистемен кандидат", протестирал и срещу сегашното правителство, каза след вота в неделя, че смята да участва в парламентарните избори. Той описа победата си като триумф и за "всички обединения на демократични, антиолигархични сили в страната" и обеща Молдова да бъде освободена от олигарси, предава РБК. По думите му е нужно страната да се "освободи" от тандема "Плахотнюк-Додон, завзел страната".

С този коментар той имаше предвид Владимир Плахотнюк, най-богатия човек в страната и лидер на една от управляващите партии, чиято кандидатура за премиер по-рано бе отхвърлена от Додон. Плахотнюк също така беше "задочно арестуван" от съд в Москва.

Междувременно Конституционният съд в Молдова реши, че законът на проевропейските управляващи, позволяващ забраната на "чуждестранна пропаганда" (включително на новинарски предавания от Русия, които заемат голяма част от телевизионния ефир), не нарушава съществуващите правила и законодателство.

Правителството, съобщавайки решението, повтори, че законът е бил нужен, защото има "информационно-аналитични предавания от чужбина, при създаването на които не са се отчитали международните стандарти, както това е предвидено в европейски конвенции."

Законът беше приет в началото на декември, а през януари президентът поиска от Конституционния съд да провери законността на приетата поправка. Междувременно съдът преустанови правомощията му заради отказ да бъдат утвърдени кандидатури на министри и вицепремиери, предложени от премиера Павел Филип.

Русия реагира гневно на закона, подписан от изпълняващия длъжността на президента председател на парламента Андриан Канду, и обяви, че в Запада, който често говори за руска пропаганда, предавания от страната се излъчват без проблем.