След отказа от европроверка на административните съдии съдебният съвет се чуди как да похарчи парите
След като кабинетът се отказа от искането си за евромониторинг на административното правосъдие - подобен на този в прокуратурата, днес Висшият съдебен съвет (ВСС) обсъди какво да се направи с парите, които щяха да се отпуснат за анализа.
Идея за разходване на средствата предложиха Боряна Димитрова и Даниела Марчева. А именно с тях да бъде изграден електронен регистър на заповедните дела. Тя бе подкрепена от 22-ма от общо 24-ма гласували членове на съвета. Крайното решение ще е на правосъдното министерство, а гласуваното от съвета е предложение до ведомството.
Против се обявиха Олга Керелска и Атанаска Дишева. Керелска заяви, че, от една страна, не е известно за колко пари става дума и така съветът трудно може да прецени към какво да насочи средствата. Освен това попита защо предложението е точно за заповедните дела, като регистър може да се направи на търговските или наказателните дела например. И Дишева, и Керелска отбелязаха, че парите идват от Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия и трябва да бъдат използвани за структурна реформа в съдебната система.
Отговори им само главният прокурор Сотир Цацаров, с уговорката, че не иска да се намесва в тема на съдийската колегия, но имал опит след анализа на европрокурори в българското държавно обвинение. По думите му изобщо не е вярно, че парите от службата могат и трябва да се използват само за структурни реформи, и даде пример с Кипър, където са отишли за транспортна инфраструктура. Цацаров обаче предупреди, че службата не дава пари на ръка, а те се отпускат под формата на експертна помощ.
В края на май стана известно, че правителството се е отказало от искането си за европейски мониторинг на административното правосъдие. От прессъобщение се разбра, че кабинетът оттегля от втория списък с приоритизирани искания за предоставяне на техническа помощ от Службата за подкрепа на Европейската комисия искането за експерти за подготовка на функционален анализ на Върховния административен съд (ВАС) и системата на административните съдилища, за изготвяне на предложения за оптимизиране и регулиране на натовареността им, включително чрез промяна на подсъдността на определени видове дела и структурни мерки.
На 18 октомври 2017 г. Министерският съвет реши да поиска мониторинг на административното правосъдие, който трябваше да започне през май. Преди това Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия изпрати в София прокурори от различни европейски държави, които направиха анализ на българската прокуратура. Докладът, който те изготвиха, бе силно критичен. Още тогава се появиха информации и намеци, че подобен мониторинг ще бъде поискан и за съдилищата. С решението от октомври правителството е поискало от служба на ЕК помощ в 12 области, като три са насочени към съдебната система.
Основният аргумент срещу външен анализ на административното правораздаване е, че след решение на Конституционния съд може да се предприемат законодателни промени, с които да се промени подсъдността на някои от делата и по този начин да се реши проблемът с натовареността.