След оттеглянето на Великобритания ще бъдат загубени значителни приходи - 12 до 14 млрд. евро годишно, и това ще означава необходимост от известни съкращения, но намерението на Европейската комисия е ясно - кохезионната политика заема 30 на сто от общите средства. Това е обща политика за индустрията, за икономиката и е най-ясният израз на солидарността в ЕС. Това заяви еврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер по време на пресконференция в рамките форума на високо ниво, посветен на кохезионната политика на ЕС - "Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.", в НДК.

През изминалите години натрупахме опит, от който извличаме поуки, затова опростяваме правилата за кохезионна политика, допълни еврокомисарят. Той посочи, че целта е новите държави членки да могат да постигнат средните равнища на БВП на глава от населението. България е сравнително нов член на ЕС и увеличаването на БВП на глава от населението ще се постигне чрез развитие на инфраструктура, подобряване на образованието и професионалната квалификация, обновлението на градските райони, каза още той.

По думите му страни като България са на верен път, но по този път трябва да се продължи през следващото десетилетие, за да се гарантира, че България ще заеме пълноценно мястото си в политиките на ЕС. Той изтъкна, че очаква критики, че се орязва кохезионната политика, но изрази надежда в края на юни, на среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС 27, те да бъдат убедени, че подходът към кохезионната политика е правилен особено за нетните вносители.

Ние сме прозрачни и е необходимо да сме прозрачни. Методиката за разпределяне на средствата от кохезионната политика е свързана с БВП на глава от населението, както и проценти, свързани с географски принципи, безработица и други, допълни еврокомисарят. "Много пъти сме споменавали, че основното, което целим да постигнем чрез кохезионната политика, е да се тръгне от ниския брутен вътрешен продукт на глава от населението и да се стигне по-близо до средната стойност за Европа. Европейските политики дават резултати и през следващите десетилетия ще има по-малко средства от кохезионните фондове, които ще бъдат инвестирани в балтийските страни и държавите от Вишеградската четворка", каза още Йотингер.

В отговор на въпрос за последиците от Брекзит той каза: "В нашата бюджетна рамка, както е предложена от еврокомисията, сме включили инструмент, който не е целеви за Брекзит, а по-общо е предвиден за асиметрични шокове и ако всички 27 държави членки бъдат засегнати от например икономическа рецесия, би трябвало да има средства оттам за всички, и то по други програми, но ако Ирландия бъде особено тежко засегната заради границата със Северна Ирландия, което значи във връзка с Брекзит, или ако балтийските държави бъдат засегнати от непредвидени действия в съседен регион, ако има рязък спад на БВП там и се забави растежът, което доведе до рецесия, това ще значи асиметричен шок. В такъв случай ще трябва да се използват средства за стабилизация".

Вицепремиерът Томислав Дончев отбеляза, че днешният форум е първото събитие след предложенията за многогодишна финансова рамка и пакета регламенти от еврокомисията. Разговори, спорове, дебати, различия има и ще има, надявам се, че имаме достатъчно време те да бъдат изчистени, каза Дончев. Той изтъкна, че тези различия до голяма степен са в областта на математиката или географията. Има спорове, когато се говори за обем пари, за механизма за разпределението им, изтъкна вицепремиерът.

Дончев каза, че е окуражен, че няма принципен спор за това, че трябва да се търси максимална добавена стойност от всички инвестиции, които се правят за сметка на кохезионната политика, както и че тя трябва да се реформира, за да е по-ефективна и за това, че един от пътищата за търсене на по-висока ефективност е опростяването. Подозрителен съм, когато имаме консенсус на ранна фаза - това обичайно е лош знак, защото означава, че някой нещо премълчава, но днешното събитие определя до голяма степен кои са зоните на съгласие и тези на напрежение, каза вицепремиерът и заяви, че до края на българското председателство и най-вече на следващи трябва да се работи зоните на съгласие да станат по-големи, а на напрежение - по-малки.

Няма да е изненада, че спорове ще има, базирани на амбицията кохезионната политика да се обвърже с реформи, посочи Томислав Дончев. Още в предишния програмен период имаше подобни опити парите да се обвързват с реформи. Убеден съм, че има достатъчно време да бъде намерен консенсус, посочи той. Вицепремиерът подчерта, че е особено важно следващият програмен период да започне навреме, за да не се забави окончателното приемане на законодателния пакет, за което са необходими освен твърдост и компромис.