Някои от бежанците рохинджи, избягали от Мианмар в съседен Бангладеш, преживяват с риболов.
Някои от бежанците рохинджи, избягали от Мианма в съседен Бангладеш, преживяват с риболов срещу скромно дневно заплащане. 
Лагерът Шамлапур е дом за около 10 000 бежанци рохинджи, напуснали Мианма миналата година. 
"Успяхме да избягаме и да се спасим тук, затова сме щастливи" - казвадвадесетгодишният Мохамед Юсуф. Той работи като рибар и изкарва между един и три долара за всеки пет дни, прекарани в морето. Юсуф разказва, че прекарал два месеца окован в плен, след това успял да избяга с жена си, която била бременна в деветия месец. Тригодишният им син се удавил, докато прекосявали реката, но дъщеричката се родила в безопасност. 
Бежанци играят футбол в лагера Кутупалог. 
Като бежанци мъжете нямат право да работят легално, затова някои от тях си намират работа като рибари, а други се грижат за улова, поправят мрежите и лодките. 
Рибарска лодка, използвана от бежанците. 
Рибари събират улова от мрежите си. 
"Бях ранена от удар с меч по лицето. След това съм изгубила съзнание, но мои съседи са ме намерили и са ме качили в лодка, за да ме спасят", разказва Хасина Бегум на 30 г. В момента се опитва да си намери работа в цех за сушене на риба. 
Риба, закачена за сушене в Кокс Базаар. 
Индустрията със сушена риба генерира приход от около 20 милиона долара годишно. Децата също успяват да намерят работа на пазара за нелегален труд. 
От зазоряване рибарите излизат в морето, за да се присъединят към някоя от рибарските лодки. Понякога успяват да заделят няколко торби с риба, която продават на дребно на уличните търговци по плажа. Хаким Али разказва, че избягал преди осем месеца, когато шайка убила брат му, хвърлила другият му брат в затвора и съсипала дома му и оризовите му полета. Хаким иска справедливост и свобода в Мианма. 
Рибари се прибират към домовете си с улова си за деня. 