Ройшин Мърфи: Ирландия най-сетне намери свободата си
В дългогодишната си кариера Ройшин Мърфи като че ли успя да преобърне системата: тя едновременно означава много за няколко поколения, но без да е свързвана изцяло с определен период от кариерата си. Докато за много тя е предимно асоциирана с разпадналото се през 2003 г. дуо Moloko, други я откриха с успешните й соло албуми от миналото десетилетие.
След известна творческа пауза, тя се завърна с миниалбум на италиански (Mi Senti, 2014), последван от Hairless Toys (2015) и Take Her Up To Monto (2016). По-рано това лято тя издаде нов двоен сингъл – All My Dreams / Innocence. Креативното прераждане не е само музикално: тя е режисьор на последните си клипове, а изявите й на живо продължават да са колкото концерти, толкова и пърформънс и експериментална мода.
На 22 юни родената в Ирландия и отраснала в Манчестър певица ще бъде на сцената на парк "Македония" в Благоевград, а изявата й е част от фестивала Francofolie. Това ще бъде първи концерт за нея в България от десетилетие насам. Намираме я в Лондон, ден след като е била в студиото за нови записи – а това на свой ред индикира, че тази трета фаза в кариерата й скоро няма да приключи.
Първо един въпрос извън музиката: предполагам сте доста горда от референдума в Ирландия и дългоочакваното отхвърляне на забраната за абортите?
Да, абсолютно! Радвам се, че Ирландия все повече става място, на което хората се променят, развиват, обменят нови идеи. В случая това решение означава много. След толкова години, в които католическата църква имаше пълен контрол над обществото и имам наистина предвид пълен, намерихме път напред. Ирландия най-сетне намери свободата си.
Това са доста силни думи. Беше ли трудно да си млад и креативен човек през 80-те, когато сте била в тийнейджърска възраст...
Всъщност не съм най-подходящият човек да говорят за репресивността на църквата, тъй като през 80-те години вече атмосферата беше друга. Но съм слушала множество истории за изгорени книги, забрани над това какво да четеш и слушаш, и т.н. През 80-те Дъблин вече беше много артистично и креативно място. Такова е и сега. За щастие израстнах в артистично семейство, което не беше религиозно. Поколението на родителите ми се беше наело с идеята да изгради една нова Ирландия. Отгледана съм с идеите за скромността, гостоприемността, да останеш близък със средата, в която си се родил.
Често сте разказвала за концерта, променил живота ви: над 14-годишна възраст гледате Sonic Youth на живо в Манчестър. Може ли за човек, който е на 14 в момента, някоя група да се отрази по същия начин? В момента съществува тази представа, че музиката не въздейства толкова лично...
Защо не? Винаги музиката е ключ към по-големи идеи. Със сигурност има деца, които не се асоциират със средата си и именно така могат да намерят отдушник. От собствен опит знам, че училището може да бъде много трудно място. Въпреки че тогава все още нямах идея, че ще се занимавам с музика, виждах как тя може да бъде платформа за креативност, начин да поставиш под въпрос морала, който познаваш.
А има ли у вас носталгия по времената, в които отиваш до музикалния магазин, купуваш плоча, усещаш елемент на мистерия, вместо всичко да е налично на секундата и често да се превръща просто във фон?
Би било лицемерно да осъдя съвременния начин на слушане на музиката, тъй като именно чрез него аз я предлагам на хората. Всъщност обожавам факта, че имам достъп до всичко, че мога винаги да съм в контакт със слушателите. И днес музиката създава общества, изгражда мостове между хората. Това не се променя: музиката, която прослушах на 14-годишна възраст, е вследствие на това, че имах специфична среда около себе си. Това, което се променя, са разбиранията за това, което е "готино", но никога не съм отдавала голямо значение на това или какво дефинира една младежка култура.
През последните години поехте режисурата на видеата си. Мислите ли за композирането от по-различен ъгъл, откакто станахте и режисьор?
Не бих казала, че има промяна. Разделям напълно работата по аудио страната на една песен и визуалната й част. Но режисирането е вече пълноценна част от мен, макар че не си представям да го правя, ако няма музика....
Значи да не очакваме пълнометражен филм скоро?
Всъщност имам някои идеи за това...В момента ми се струва толкова лесно да правиш само музика. Работата по клиповете е огромно предизвикателство и когато снимаме, се чувствам активна на сто процента – всяка част от мен е включена. Да създам видео към песен за мен е също толкова креативен акт, колкото да я напиша или изпълня на живо.