Статутът на Германия като един от големите фаворити за титлата беше разклатен още след първия мач на световните шампиони в Русия. Загубата на бундестима с 0:1 от Мексико продължи тенденцията основните претенденти да изпитват огромни трудности на старта.

Нито един от петте отбора, определяни за потенциални шампиони преди турнира, не премина убедително през първия си двубой. От тях само един стигна до победа - Франция, която надигра Австралия с 2:1, но го направи доста по-неубедително от очакваното и с помощта на щастлив рикошет при победния гол.

Петте големи претендента със сигурност са имали по-големи очаквания за първите си срещи. За нито един от тях обаче ситуацията не изглежда толкова притеснителна, колкото за световния шампион. Тимът на Йоахим Льов единствен от фаворитите беше надигран от своя съперник.

Трудното начало не е нещо необичайно за фаворитите и особено за шампионите. Понякога те успяват да намерят верния ритъм и да стигнат далеч в турнира. През 2010 г. Испания започна със загуба от Швейцария, но след това вдигна трофея. През 1990 г. Аржентина стартира с поражение от Камерун, но впоследствие стигна до финала.

The #WorldCup so far:

✅ Ronaldo hat-trick vs. a country that gave him an £18m tax evasion fine

✅ Iran's first WC win since 1998

✅ Messi missing a pen vs a film director

✅ Argentina failing to beat a supermarket

✅ Mexico beating the defending champions

It's been 3 days. 👀 pic.twitter.com/kSeVElsZkY

— 🇸🇪 vs 🇰🇷 Football Tweet (@Football__Tweet) 17 юни 2018 г.

През последните две десетилетия обаче тегне прокоба на световните шампион. В три от предишните четири мондиала носителят на трофея не успя да прескочи груповата фаза - Франция през 2002 г., Италия през 2010 г. и Испания през 2014 г.

Французите бяха шокирани на старта от Сенегал, след което си тръгнаха без отбелязан гол от Япония и Южна Корея.

Италия започна защитата на титлата преди осем години с равенство с Парагвай (1:1), последвано от още едно сензационно такова - 1:1 с Нова Зеландия, и загуба от Словакия (2:3).

Преди четири години Испания беше разбита от Холандия с 1:5 в първия си двубой, а след още едно поражение - с 0:2 от Чили, беше детронирана само след два изиграни мача.

За последно шампионът в Япония и Южна Корея Бразилия прескочи групите на следващия мондиал. "Селесао" стигна до четвъртфиналите в Германия през 2006 г., където отстъпи срещу бъдещия финалист Франция.

Ако има отбор, който не би трябвало да се притеснява от подобни тенденции, това без съмнение е Германия. Само веднъж в своята история бундестимът е отпадал в първата фаза на световно първенство. Това се случва през 1938 г., когато се играе на директни елиминации от началото до края.

Играта на Германия срещу Мексико обаче даде доста поводи за притеснения. Бундестимът не беше надхитрен от изцяло концентриран върху действията си в защита отбор, както най-често се случва с фаворитите, а беше категорично надигран, надтичан и преборен.

Стартовият състав на бундестима срещу Мексико беше "най-възрастният" в мач от световно първенство, откакто през 2004 г. Юрген Клинсман и Йоахим Льов започнаха процеса на трансформация в германския национален отбор. Седем от титулярите имат повече от 60 мача с националната фланелка. Големият опит би трябвало да е предимство, но в мач като този се оказа недостатък.

Бундестимът беше матиран от бързите и енергични футболисти на Мексико и високото темпо, което те налагаха. Световните шампиони оставяха огромни пространства в защита и дадоха много шансове за контраатаки на съперника.

Мексиканците непрекъснато експлоатираха зоните на крайните бранители Йошуа Кимих и Марвин Платенхард, неочаквано започнал като титуляр вместо Йонас Хектор. Полузащитниците не успяваха да ги подсигурят навреме. Сами Кедира, който най-често трябва да поема тази отговорност, беше твърде тромав, за да я изпълни. Логично халфът на "Ювентус" беше определен като едно от големите разочарования в този мач.

В предни позиции положението също изглеждаше притеснително. Германският отбор беше безидеен, разиграваше твърде бавно топката, за да може да постави под голямо напрежение противниковата отбрана, и през повечето време действаше предвидимо. Оттам дойде и нетипично големият брой загубени топки.

Месут Йозил, от когото се очакваха нестандартните идеи в атака, беше изключително инертен. Плеймейкърът на "Арсенал" не се движеше достатъчно, за да може да изпреварва противниковите бранители около наказателното поле и да прави обичайните си подавания на скорост с едно докосване, с които да изостря атаките на своя отбор. Toмас Мюлер също не изглежда като постоянната голова заплаха, която беше на предишните два мондиала.

Германия отправи цели 25 удара, но малко от тях вещаеха реална опасност. Бундестимът продължи тенденцията отборите, които стрелят най-често към вратата на съперника, да не печелят. Перу загуби от Дания (0:1) след 17 изстрела, а Аржентина отправи 27 при равенството с дебютанта Исландия (1:1).

Сигналните лампи за Германия светеха много преди турнира. Пред победата с 2:1 срещу Саудитска Арабия световните шампиони нямаха успех в продължение на осем месеца и общо шест поредни мача. "Няма какво да се заблуждаваме. Имаме много работа за вършене", предупреди Льов след загубата от Австрия (1:2) в началото на месеца.

Тогава той се оплака, че възпитаниците му са губили топката "невероятно често", и заяви, че тези грешки при разиграването на топката могат да причинят проблеми на отбора му. Опасенията му се оправдаха и сега селекционерът е изправен пред трудната задача да разреши проблемите.

Сега германският треньор няма директна алтернатива на типичния дефанзивен хлаф, но разполага с играч като Илкай Гюндоган, който може да внесе стабилност в центъра със сигурността си при разиграването на топката.

Леон Горецка изглежда по-нужен на отбора от всякога. 23-годишният играч на "Шалке" имаше голямо влияние върху бундестима при добрите представяния в последните два големи турнира - спечелването на Купата на конфедерациите през 2017 г. и сребърните медали от олимпийските игри в Рио през 2016 г.

Горецка може да играе достатъчно добре на всяка позиция в халфовата линия, а ударите му от дистанция винаги носят опасност. Срещу сгъстени защити, каквито бундестимът със сигурност ще срещне срещу Швеция и Южна Корея, това може да се окаже безценно.

Льов беше наясно, че още при първата грешна стъпка ще бъде остро критикуван и за решението си да остави Лерой Сане извън състава за световното. На отбора определено му липсваше остротата по фланговете, която играчът на "Манчестър сити" може да даде, но в състава има достатъчно качествени опции за тази роля в лицето на Марко Ройс и оставилия добри впечатления за краткия си престой на терена Юлиан Бранд.

Германският треньор има достатъчно варианти да освежи отбора и е показал много пъти, че умее да се адаптира и да взима верни решения. Швеция и Южна Корея са съперници, от които световните шампиони не би трябвало да се притесняват. Напълно възможно е обаче, дори да преодолее груповата фаза, бундестимът да се изправи срещу Бразилия още в осминафиналите. А това е нещо, което с основание всеки един отбор би искал да избегне.