Епизод пореден: европредседателят се олива
"За да ознаменуваме края на европреЦедателството и интеграцията на Западните Балкани, предлагам да направим един воден коридор София (пристанище НДК вече е в експлоатация) – Преспанското езеро"; "Доскоро Амазонка беше най-голямата река – е вече не е"; "Молете се за мен, тръгвам за Люлин"; "При Софиянски не валеше така" – тези и други подобни коментари предизвика в социалните мрежи потапянето на столицата от летния дъжд. Но да оставим опитите за духовитост и остроумие настрана. Да поговорим конкретно.
Пороят отми мръсотията и разкри язвите. Насреща ни се опулиха грозните лица на проблемите в столицата. Проблеми в изграждането на метрото, подлезите, улиците, шахтите. Винаги през този период от годината, през пролетта, има обилни дъждове, градушки. И както обикновено, властите останаха потресени, дълбоко изненадани.
Да сте чули кметицата на София г-жа Фандъкова да е поела персонална отговорност за случилото се, например, като си подаде оставката? А някой да е дръзнал да й я поиска? "Много показателен е фактът, когато спре обилният валеж, колко бързо се оттича водата. Оценките ще ги даваме по-късно за това кой си е свършил работата и кой не" – това се задоволи да отбележи кметицата. Така е.
Всичко тече. Всичко се оттича
Само да запазим търпение и самообладание. Начинът, по който столицата забуксува като пате в кълчища по време на пороя, беше реалната кулминация на шестмесечното председателство на България на Съвета на ЕС. Оливането на финалната права беше същинският сеир, без значение дали е шашардисал еврочиновниците на посещение в столицата, или е останал само за вътрешна консумация, за медитативна наслада. Изобщо, дъждът беше каденцата на евросимфонията, дирижирана от премиера Борисов, в която основният музикален инструмент беше един гръмовен тъпан.
Но, за да съм обективен, написаното не означава, че нищо не беше постигнато за тази половин година. Например срещата на върха в София даде трамплин за пробива по въпроса за името на Македония. Нашата съседка вероятно съвсем скоро ще получи покана за членство в НАТО и ще започне преговори за присъединяване към ЕС (друг е въпросът, че перспективата за последното е твърде далечна). Членството в тези "семейства", особено в Северноатлантическия пакт, ще даде значително по-големи гаранции за стабилността на целия регион. И въпреки че не бяха дадени никакви конкретни перспективи пред Западните Балкани от гледна точка на интегрирането им в ЕС, все пак Брюксел пое ангажимента да инвестира стотици милиони в региона – факт, който не може да бъде омаловажаван.
Въпросът обаче е друг. Какво конкретно спечелиха обикновените български граждани от прословутото европредседателство? Отговорът е: нищо особено. Не сме се удавили на края на Искъра.
Ситуацията е "сан шанжмон"
България продължава да е болният човек в ЕС, най-бедната и най-корумпираната страна в общия европейския дом. На 14и юни имаше особен юбилей. Пет години след протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС Пламен Георгиев, председателят на антикорупционната комисия, заяви, че медийният магнат е един от най-проверяваните и най-чисти хора в държавата, един от най-големите данъкоплатци. Делото за КТБ също тече нормално.
Същинските виновници ще спят спокойно.
Докато вълните от хиляди страници давят истината
Най-вероятно само обвинителният акт ще се чете близо 2 години. И нито ред в материалите по делото за финансовата пирамида, ощетила другите, обикновените данъкоплатци, с 4 млрд. лв., за ролята на висши политици за нейното безметежно функциониране в продължение на години. Това означава само едно. Ако има други банки, които работят на подобен "принцип", те ще продължат да действат, докато не дойд -, за огромна изненада на всички институции, и особено на БНБ - новият финансов колапс.
Във връзка с протестите в защита на хората с увреждания станахме мълчаливи свидетели и на поредния епизод от "тангото на Борисов". След като се видя, че оставката на социалния министър Бисер Петков няма да изиграе ролята на обичайния удобен бушон, който да свали натрупаното напрежение, а ще има обратната, възпаляваща роля, министърът спешно бе върнат на ринга. Щом това е министърът, който им харесва, да седнат да направят така, че тази тема да ми се махне от главата и на мен, и на всички вас, каза гневно Борисов в Измир.
Правилно. Премиерът е дипломат и геополитик. Той е стратег. Човек, ангажиран с мащабни проекти. С велики дела. Какви са тези нелепи, арогантни претенции на някакви си майки? Борисов и кабинетът вече са направили много, предостатъчно – "дали" са пари за пенсионерите, учителите, преподавателите. Не може министърът на финансите Влади Горанов да утеши всички, на всички да угоди. Ясно е, че тези, които биха поискал оставката на премиера заради изказването му за "махането от главата", са обладани от завист. Те не разбират, че на Борисов главата му трябва за друго.
И още.
Някакви офицери загинали, защото вертолетът им бил неизправен. Ужасно, разбира се, но какъв вот на недоверие иска опозицията? Откъде накъде! Каква проблеми в отбраната и сигурността? Това е опит да се трупа политически капитал от персонална трагедия. А и всичко ще е много шум за нищо. Ясно е, че вотът е обречен. Политическият картел работи по-точно и предвидимо от часовниците на върха на часовниковата кула в Мека. Представителите на институциите ще продължат да се оливат.
За нас остават остроумията.