Катастрофите могат да се случат и често се случват. Като индивиди, общности или дори цели общества никой от нас не е имунизиран срещу внезапните обрати на съдбата.

Иронията е, че макар и да сме достигнали фазата в човешкото развитие, в която имаме на разположение повече технологии от когато и да било, също така сме забравили много от основните умения, на които са разчитали предците ни, за да оцелеят.

Днес приемаме за даденост възможността да общуваме един с друг и да се виждаме от различни краища на Земята, във всеки един момент. С изключение на най-недостъпните морски дълбини, на планетата буквално не е останало място, което да не е изследвано. Технологиите могат да ни посочат местоположението ни с точност до няколко метра; могат да изпратят сигнал за помощ до всеки континент, така че спасителните служби да се активизират. Помагат ни да върнем към живот хора, чиито жизнени сили са почти напълно изчерпани. С едно натискане на копче технологиите могат да ни доставят светлина, топлина, храна.

Какво става обаче, когато всичко това изведнъж и най-неочаквано се изпари?

Когато електричеството бъде прекъснато, изведнъж се потапяме в тъмнина и тишина; екраните на телевизора и компютъра остават празни и ни лишават от връзката ни със света, отоплението ни спира и не можем да се измием или нахраним.

За кратко, за няколко часа, откриваме, че имаме съседи, говорим си с непознати и си помагаме един на друг: все неща, които не правим достатъчно в ежедневието. После изведнъж токът идва и всички се завръщаме към обичайните си занимания, убедени, че това е било само мимолетно кривване, за което не бива да се тревожим, че ще се повтори скоро.

Растящата ни зависимост от технологиите е нож с две остриета. Фактът, че нашият модерен разглезен свят е станал, поне на повърхността, по-надежден и достъпен, ни е направил, парадоксално, по-уязвими. Хората вече не са способни да се справят за по-дълги периоди, ако "системата" се срине.

И когато технологиите ни предадат, дори на най-базисно ниво, ние често се чувстваме комично безпомощни. С тази книга ще се опитам да възстановя баланса. Да се научим отново на някои умения, които предците ни са смятали за вродени. Тези способности, които те с ужас биха установили, че сме загубили толкова бързо. Това е наръчник как да оцелеем, когато светлините угаснат... и не светнат отново. Книга за това какво става, когато технологиите, на които толкова разчитаме, са напълно обезоръжени. Когато изведнъж нямаме никакви средства за комуникация. Когато се окажем сами в един напълно непознат свят – пустиня, джунгла или ледник в планината.

За Беър Грилс екстремните приключения са втора природа – като дете той плава и практикува скално катерене заедно с баща си, в тийнейджърските си години се занимава с парашутизъм и печели черен колан втори дан по Шотокан карате-до, а на 23 години става един от най-младите авантюристи, изкачили Еверест. Служи три години в Британските специални въздушни части като командос, инструктор по оцеляване и медик. Беър е автор на над 20 книги и водещ на световноизвестната документална поредица за приключения в екстремни условия "Оцеляване на предела" и наградения с БАФТА реалити експеримент "Островът на 13-те".